De Profundis: ОТИВАМЕ В ПЪКЛОТО, А ВСИЧКИ СИ ТРАЯТ ЗА КОЛЕКТИВНАТА ВИНА НА ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯ „НАРОД“

август 4, 2021 at 8:32 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-otivame-v-pakloto-a-vsichki-si-trayat-za-kolektivnata-vina-na-tay-narecheniya-narod

Не мога да разбера защо в България се обсъжда текущата политика, сякаш става дума за нещо истинско, нещо сериозно, нещо нормално. Защо никой не излезе да каже, че кралят е гол, че шутът е тъп, че придворните са идиоти, а слугите са некадърни и крадливи.

Какво имам предвид ли? Ами да започнем оттам, че самото съществуване на „партия“ „Има такъв народ“ е доказателство, че такъв народ няма.

Това беше първият вариант за името на този нов „политически проект“ и съдът трябваше да остави нещата така, а не да иска смяна на името. Тогава може би „народът“ все пак щеше да усети, че го пускат по пързалката на сарказма и нямаше да подкрепи този последен писък на политическата мода в и без това обруления от популизъм и некадърност български обществен живот. 

Не, наистина няма такъв народ по света, който да подкрепи такава „партия“ – просто защото тя не съществува фактически, а само виртуално. И защото да си политически „лидер“ не означава да се криеш по кьошетата, а да излезеш отпред и да водиш.

Защо всички някак си траят и не коментират колективната вина на тъй наречения „народ“ за ситуацията, в която сме накиснати. И не говоря само за политическата ситуация, макар че тя най-лесно се вижда на повърхността, говоря за ситуацията във всички сфери – като започнеш от образованието, което произвежда около 50 на сто функционално неграмотни с дипломи, та стигнеш до „бизнеса“, който предпочита да се придържа най-вече към печалбите от държавни поръчки и европейски фондове, а не толкова от прилагане на принципите на капитализма и свободния пазар.

Голямата част от този „народ“ през последните повече от 30 години, вместо заедно със свободата да вдиша демократичните и пазарните механизми и да тръгне да се развива, както правят хората в Полша например, постоянно избира разни политически мошеници да го управляват – като започнеш с комунистите, минеш през царя и царедворците, продължиш през отровната тройна комбинация на вече споменатите с ДПС, през дивия популизъм на борисовото „аз съм прост и вий сте прости, затова така добре се разбираме“, та стигнеш до сегашния учиндолски хибрид от наглост, простотия, празнодумство и хвалипръцковщина, представян за по-благозвучно като партия на промяната.

Някак не ми се струва редно да избираш през годините всичко това, да повтаряш грешна преценка след грешна преценка, да се вкарваш сам все по-дълбоко в кашата на абсурда и после да се хвалиш, че си „народ“.

„Не сме народ, не сме народ, а мърша!“ – както прозорливо писа дядо Славейков още през 1875.

Е, някои казват, че срещу народ не се говори, даже някой от големите български писатели – Радичков ли, Емилиян Станев ли беше – го написа. Народът бил винаги прав, та затова трябва да му мълчим. Съжалявам, гълъбчета, но е време „простият народ“ да чуе умните сред него какво говорят, иначе всички отиваме в пъклото и един ден ще се събудим преродени на дъното на консерва копърка.

Засега – толкоз за народа. А сега малко и за неговите „лидери“.

Слави Трифонов може да се прави на умен, но не е – в политически смисъл на думата. Имам само един простичък въпрос към него – как, щом не е нито депутат, нито премиер, нито президент, нито заема какъвто и да било друг държавен пост, освен лидер на някаква хипотетична партия, съставена очевидно само от него и Тошко Африкански, ще контролира хората си във властта и ще прокарва реформаторската политика, която твърди, че иска да прокарва.

Как? В Полша Качински се опита, но видя, че съвсем отстрани не става и се записа вицепремиер. Така хем стои на втори план, хем контролира всичко. А нашият български юнак не е по-голям политик от Качински, та да се надява, че ще успее в тази тънка материя.

Какво ще стане например, ако някой министър откаже да слуша божествения глас свише и започне да прави каквото си е наумил или каквото му диктуват негови собствени кукловоди, Слави какво – ще го извика на приятелски разговор в телевизионното студио и с думи прости ще му обърне погледа в правилната посока, ще го вкара в правия път, така ли? Или ще му прати мутри да го пребият с бухалки и да го изхвърлят от министерското кресло?

А какво ще стане, ако самият премиер изведнъж схване, че реалната власт в държавата всъщност е в неговите собствени ръце и никакъв задкулисен партиен лидер не може да му каже „копче“, тоест, ако се еманципира от своя политически създател?

Подозирам, че точно затова Слави си избира всички премиери по един и същи модел – хора като Луната, които нямат собствена светлина, а светят с отразена. И най-вероятно – такива, които, пак като Луната, имат тъмна страна. Тя е ключът към тяхната зависимост, защото лесно може да бъде осветена.

С други думи, Слави предлага на българското общество да го управляват пудели. Как изобщо от уж най-интелигентната дясна формация „Да, България“ биха могли да се съгласят някаква напълно одиозна фигура да върши предстоящите велики реформи в страната, за които те самите вопият, не е ясно. Аз не бих го приел, но – хора разни. А и се знае, че близостта на властта, застанала току пред очите ти, рязко променя нормалната човешка психика и мислене.

Но нека кажем и няколко по-конкретни думи за фигурата на бъдещия премиер, който ИТН официално предложи. Честно, не ми стига умът да си представя как, ако искаш да се занимаваш с политика, отиваш на кастинг в шоу, което съчетава опитите за хумор с чалгата и женските прелести. И ще седнеш сериозно да обсъждаш възгледите си с телевизионен водещ, който обещава да те вкара в политиката. Ами ти да не си балерина или плеймейтка с джуки, бе, г-н бъдещ политик?

Как става тази работа, къде е личната визия на истинския политик, къде е дългият път от политическите низини до политическите върхове, през който трупаш опит, къде е времето да изградиш солидна политическа биография и да „продадеш“ политическото си лице, така че да стане разпознаваемо в обществото.   

Не, в нашия случай всичко е обърнато с краката нагоре. И после е обърнато още веднъж, пак с краката нагоре.

Така просто не се прави, това е като някаква детска градина, в която госпожата те изпитва дали знаеш технологията за пишкане на гърне – как би го направил, ако ти махнат памперса.

Освен това бях силно изненадан да разбира, че бъдещият ни премиер е женен за „поетеса“, както е представена навсякъде съпругата му. И тъй като все пак малко разбирам от тази странна и красива материя, порових да прочета нейни стихове.

Извинете, но човек, който римува „съвпадение“ със „спасение“ и „потвърждение“, не е поет. И също „любов“ с „покров“. А и каквото друго да вземеш като пример от тези девичи поетични опити, доказва все същото – че тези „стихове“, макар да не са чалга, защото поне съдържанието им не е просташко и агресивно, все пак са псевдо поезия и покойният Любо Левчев или много се е объркал, когато им е дал висока оценка, или е имал друга причина да го направи. Не знам каква, но и едва ли точно това има значение.

Има значение обаче друго – евентуалният бъдещ премиер Пламен Николов явно харесва псевдо поезията на жена си, след като дори с ентусиазъм я превежда на английски. А да не можеш да различиш истинско стихотворение от сурогатно, поне от моя гледна точка, е огромен кусур за всеки интелигентен човек. Или за всеки премиер, който не е изцяло технократ, а публично твърди, че се е докоснал до духовността.

Всичко, казано дотук, а и още много, натрупано в кашата на последните динамични политически дни, ме води към мисълта, че, меко казано, нищо добро не ни очаква в близък и средносрочен план. Голяма изненада, няма що – след като същия извод повтарям в почти всеки текст от лятото на миналата година.

Докога ли? И защо ли?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар