De Profundis: ДА ИЗБЕЛИШ ДЯВОЛА ИЛИ ЗАЩО ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ Е ПО-ЛОША ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ЦЕНЗУРА

февруари 18, 2022 at 12:22 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-da-izbelish-dyavola-ili-zashto-politicheskata-korektnost-e-po-losha-ot-komunisticheskata-tsenzura

Информират ни: „В новия телевизионен сериал „Властелинът на пръстените“ ще има тъмнокожи елфи, хобити и джуджета.“ Ни повече, ни по-малко. Много хубава новина. Отдавна чакана. Да се готвят Черната Снежанка и Белият Дявол.

Ама не знаех, граждани, че още е позволено светлокожите да викат „тъмнокожи“ на тъмнокожите. Да определяш, тоест, да разделяш хората по този начин – според цвета на кожата им – не е ли същата расистка обида, както да кажеш „негър“. Или просто влъхвите на тъй наречената „политическа коректност“ са стигнали до финалната фаза, когато са забранили всичко и вече сами не знаят как да се изразяват.

Да, нещата в тази сфера, с която влъхвите са се захванали, без да разбират от нея, са леко особени. Сигурно е обаче, че винаги, когато опиташ да натъпчеш фактите в думите, а не да съобразиш думите с фактите, те започват да си отмъщават. Имам предвид – и думите, и фактите си отмъщават. 

И сега тези типове няма как да се изразят, затова се връщат към епитета „тъмнокожи“, който е някъде от 18 – 19 век. Щото, нали се сещаме, че терминът афро-американци, който беше доста модерен по едно време, не успя да се наложи поради сериозните си недостатъци. Той не съответства добре например на факта, че в Европа също има черни хора. Те категорично не са афро-американци, но какви са – афро-европейци или евро-африканци. Още никой не е дал наставления по въпроса. А как в Израел да викат на онези черни евреи, които преди време спасиха и със самолети си прибраха от Етиопия – афро-евреи, афро-израелци или нещо друго, още по-идиотско. И най-важното – как да се наричат самите тъмнокожи хора от Африка, когато са в компанията на такива от Америка и Европа и трябва едните да се разграничат от другите? Може би афро-африканци?   

Така или иначе, „новината“, че башибозукът на политическата коректност се е разпасал пак и вилнее този път във „Властелинът на пръстените“, направо счупи тъпомера.

Първо, Толкин по принцип се базира на митологиите на северните народи, а в тях черна може да бъде нечия нечестива душа, нечия неблагодарност, нечия незавидна съдба, нечия сянка – не и човек. Иначе героите в старогерманските, староисландските, старонорвежките и другите саги, послужили му за основа, гъмжат от руси и синеоки създания, просто на Север в митологичните времена не са виждали други типажи, та да ги правят  герои.  

Второ, самият писател дори не намеква, че някой от елфите – същества, изтъкани от светлина и първична музика – може да са черни. Той конкретно описва и хобитите, но – ядец, и за някой от готините дребосъци не отбелязва да е дори само по-мургав от обичайното.

Е, по-наблюдателните се сетиха – не трябваше да казвам „дребосъци“, щото това е адски политически некоректно. Полуръстове, както им вика понякога самият писател, също не е добра стока, така че съм наистина затруднен. А в такава ситуация предпочитам да карам директно през кашата, защото предпазливото плуване в нея никога не дава добри резултати.  

Трето – да, орките и други изчадия, които служат на злото, в книгите на Толкин са черни и грозни. Но, за да станат такива, те изминават определен път, който писателят чинно дава, тоест, говорим в случая за капани на моралната деградация, която не прощава ни на бели, ни на черни, а не за расистки напъни.  

Четвърто, защо никой от типовете, отговорни за грубото вмешателство в толкиновите истории не знае – или не му казаха – че един пласт от „Влестелинът…..“ е свързан с нацизма и войната срещу него, която тече, докато се пише книгата. За Толкин, а и за мнозинството тогава, черните дрехи на СС са важен символ на Злото, деградацията на човешкото при нацистите, минаването им към „тъмната страна“, не е просто заплаха, то е огромен проблем на хуманността изобщо.

Така че нито чрез образите на орките, нито чрез белите хобити и искрящите елфи, Толкин не иска и не обижда негрите. Обиждат ги точно влъхвите на криво разбраната политическа коректност, защото мислят за тях като за някакви маймуни, които трябва да се държат в предпазна клетка.  

Истината е обаче, че никакви подобни обяснения не стигат дори до малкия мозък на политическата коректност и тя години наред вилнее из всички изкуства, история, политика – навсякъде, където достига с мръсните си костеливи пръсти. Що поколения бяха съсипани, като им се пробутва Пипи, чиито баща не е негърски крал, а на Корекоредут май живеят някакви препечени от слънцето афро-шведчета. Десетте малки негърчета на Агата Кристи също вече не са десет малки негърчета като в детството ми. Чичо Том и Хък Фин са практически кастрирани, поне словесно, Отело не е мавър, защото е обида маврите да се изобразяват като ревниви убийци, а във „Фондацията“ по Азимов част от мъжете са подменени с жени. Половината – черни. Теглят ги сякаш на кантар – а това, според мен, е много по-обидно, отколкото ако изобщо ги няма.   
Знаете ли, граждани, формулата ГП = ОП² + К. Това значи – Голямата Простотия е равна на Обикновената Простотия на квадрат, плюс Константата на Пламен. Константата обаче клони към Безкрайност, така че сами можете да сметнете.

А ако не ви се смята, да ви кажа направо, че тъй наречената „политическа коректност“ е земното въплъщение на Голямата простотия в нейния пълен размер и блясък. Някои казват, че е просто форма на цензура, сравнима с комунистическата и нацистката. Да, има нещо общо – но сега е доста по-отвратително.

На нацистката не съм свидетел, но мога от първа ръка да ви обясня за комунистическата цензура. Тогава имаше дълъг списък с неща, които не трябва да се публикуват в медиите – къде в България има завод за локум и тахан халва, колко галоши се произвеждат и купуват в страната годишно, такива и други простотии.

Големият номер на тази цензура беше, че тя не съществува – затова и самите списъци бяха засекретени. Ти като журналист във вестник не знаеш какво може и какво не може да пишеш, а текстът ти задължително минава през „другаря Енев“, както се казваше цензорът във в. „Нов живот“ – Кърджали, по мое време. Другарят Енев, официално – зам.-главен редактор, всъщност беше симпатичен човек, не знам някому да е направил зло. Той нищо не разбираше от журналистика, но единствен имаше право на достъп до списъците и ако нещо в текста ти не отговаря на високите партийни изисквания, направо го зачерква или ти го дава да си го зачеркнеш сам.

Това, граждани, е „хубава форма на цензура“, ако ми позволите така да се изразя – все пак при нея има механизъм, по който се реализират забраните, значи има начини те да се заобиколят, има и конкретен автор и приносител на въпросните забрани – значи има срещу кого конкретно да се опълчиш.  

Сред най-огромните проблеми на сегашната „политическа коректност“ обаче е, че тя няма ясен носител, писани правила и конкретни изисквания, тоест, тя може да прави всичко, което реши, независимо, че най-често решението кое може и кое не може е плод на отделен креслив индивид или малка група кресльовци. Да, сега всичко може да бъде обявено за политически некоректно от всеки идиот, на когото нещо му хрумне, във всеки момент и по всякакъв повод. Няма списък, за да се съобразиш или не, няма лице, което да набиеш, щом ти писне.

Горкият Малевич – не са се сетили за него, но как ли ще му се отрази, като му цензурират прочутия „Черен квадрат“. А какво да кажем пък за французина Алфонс Алаис, който има картина, наречена „Битката на негрите в тъмна пещера в дълбоката нощ“. Ще го разкостят, казвам ви.

Така или иначе, наглостта е онзи изключително важен елемент, който отличава влъхвите на политическата коректност от нормалните хора. Те си позволяват всичко, защото така са решили – и толкоз.

И ето ви я Линдзи Уебър, продуцент на новата поредица по „Властелинът на пръстените“, която само с няколко нагли думи отрича всички същностни възражения, като заявява: „Сериалът трябва да отразява съвременния свят такъв, какъвто изглежда“.

Толкоз. Нищо, че това е тъпо заклинание, което отвсякъде вони на теория и практика на социалистическия реализъм. И нищо, че въпросната ГПУебър не казва от къде накъде точно сериал по книга на Толкин, писана преди 70 – 90 години, трябва да „отразява съвременния свят“.

Абе, граждани, пък да не би аз да съм пропуснал нещо важно и в Съвременния свят елфите, джуджетата и хобитите да са вече наистина черни?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НОВАТА НОРМАЛНОСТ ИЛИ АХ, ТОЗИ ГАДЕН ПЕНИС

януари 13, 2021 at 10:33 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-novata-normalnost-ili-ah-tozi-gaden-penis

Вече никога няма да казвам, че съм мъж – това е гаден сексизъм, който потиска не само жените, а и всички останали. А още по-малко ще говоря за себе си като за „нормален“, тоест, за мъж, който харесва жените – радва се отблизо и далеч на красотата им, прави им комплименти, отваря им вратата при случай или им сваля гащичките при наличие на нотариално заверено желание от тяхна страна, изобщо, държи се като гнусен рицар от Ранното Средновековие.

Още по-отвратително е всичко това, защото го правя само за жените, не и за хората с друга сексуална ориентация. А те имат права.

Фактът, че съм готов да причинявам описаните гадости включително на лесбийките, защото ги смятам все пак за жени, май само влошава цялата работа. Самите лесбийки ме нападат, защото, казват, по този начин ги приемам за различни. Макар че всъщност е точно обратното – приемам ги за еднакви с другите жени и се отнасям към тях съответно на доброто си средновековно възпитание, без да се интересувам от различията в сексуалната ориентация.

Не трябваше ли така да бъде в Новата нормалност. Но не, не съм нормален, признавам си – ненормален съм. Ненормален съм, щом се съгласявам да ми викат, че не съм нормален, задето съм нормален.

Но това е само поредният парадокс – обикновено явление в нашето време на „политическа коректност“, в което не само божиите, а и обикновените природни закони нямат значение, щом някой пощурял тъпак реши, че са създадени като заговор лично срещу него и надуе гайдата на популизма. А всички останали хукнат да му вървят по гайдата.

Вече ще поправям хората, които ме наричат „журналист“ или „писател“. Тези думи са в мъжки род, а това веднага създава чувство за отхвърляне и малоценност сред останалите. И в никакъв случай няма да позволявам да говорят за мен като за „той“. Това твърде коварно местоимение е измислено в древността, за да погали мъжкото его, да узакони половата неравнопоставеност и да нанесе силен удар по правата на беззащитните „тя“, „то“, жени-котки, мъже-паяци и  всички останали чудатости от цирка на живота.

Закономерно възниква обаче въпросът как изобщо трябва да бъда наричан, ако наистина искам да избегна опасните капани на сексизма и половата некоректност. Дълго мислих, но смятам, че стигнах до правилния отговор – ще трябва да се наричам, а и другите да ме наричат „лесбийка с мустаци, малки цици и пенис“.

Това е то – напълно коректно спрямо всички останали, а и, с някои необходими уточнения – напълно истинно спрямо самия мен.

Уточненията са четири. Първо – сигурен съм, че ако бях жена, щях да бъда лесбийка, защото жените са наистина много готини, как да не ги обичаш. Така че в случая мога да се представя пред взискателната публика с едно ментално „аз“, което си живее в мен и което всеки психоаналитик би открил без проблеми, защото ще му го призная веднага, щом легна на дивана.

Второ – наистина имам мустаци, каквито притежават също всяка уважаваща себе си лесбийка, доста гейове и трансджендъри. Фактът, че съм завъдил мустаците още през юношеските години, не помня точно защо, но вероятно като признак на чиста мъжественост, няма никакво значение.

Трето, имам малки цици. Срам, не срам, факт е – малки са, но пък са естествени. Щото то възрастта и пържолите с червено вино вечер не прощават дори на мъжката фигура, не само на женската.

И четвърто – имам пенис. Добре, де, виновен съм. Но какво да направя, като така са ме създали родителите ми и Природата, която си играе на „тука има, тука нема“ с разните Хикс и Игрек хромозоми. Да го отрежа ли сега за кефа на някой, който не ме приема за такъв, какъвто съм, или великодушно ще ми позволите да си го задържа, при условие, че не го развявам много-много?

Ето на какви мисли ме наведе идеята на демократите Нанси Пелоси и Джеймс Макгавърн от американския конгрес, които, съобщава се, подготвят реформа, за да насърчат „разнообразието и приобщаването“. Тези хора са цитирани да казват, че пакетът от мерки „ще зачита всички полови идентичности чрез промяна на местоименията и семейните отношения, за да бъдат джендър неутрални“.

Тези типове, още недошли официално Байдън и Харис на власт, захванаха да мислят и редят глупости.
Как ще променяш местоименията, бе, Сульо, ти да не си пияният Господ на езика, та ще законодателстваш в тази сфера. Нали многобройните подобни опити досега доказаха пълната несъстоятелност на идеята – защо не си вземем поука.

Не може вече да се казва „негър“, тази дума има пейоративен смисъл, но ако искам, аз мога да поставя заместващата я „коректна“ дума „афроамериканец“ в контекст, от който ще ти се завие свят. Например мога да попитам – колко афроамериканци са необходими, за да се изнасили бяла жена, а те да бъдат признати за невинни от американския съд? Двама стигат ли или трябва да са поне трима?

Гадно, а? Обаче е добър пример.

А мога да се подигравам и още с Господарите на лошите думи. Мога да кажа например – няма смисъл да мажеш лицата на афроамериканците със сажди, за да ги включиш в класически джазов оркестър, защото те и без това си изглеждат много добре. Познайте от 10 пъти – коя тук е мръсната, некоректна дума, която би причинила душевни страдания на горките афроамериканци. Ами и от 100 пъти няма да познаете, защото такава дума в изречението няма. А то е наистина обидно.

Или да припомня за кой ли път класическия въпрос – ако негрите в САЩ са афроамериканци, то какви са негрите в Европа – афроевропейци? Или евроафриканци?

Това показва само едно – мисленето, че проблемът на мисленето е в самите думи, е напълно тъпо, проблемът с думите е в самото мислене.

Освен това, измислянето и узаконяването на едно общо местоимение, което да бъде  политически коректно и да се използва спрямо всички, не само не е никак лесно, но и изобщо не работи в полза на „разнообразието“, както настояват Пелоси и Макгавърн. Обратно – то вкарва всички различия в един кюп, тоест, работи точно в полза на еднообразието. И пак давам разбираем пример, защото и с просто око се вижда как бясната левичарска пропаганда съзнателно изкривява нещата и не ги представя нормално пред нормалните хора.

Като имаме многообразие от дървета в природата, ние измисляме на всеки вид дърво отделно наименование, за да ги отличаваме от останалите и така чрез езикови средства поддържаме идеята за наличието на истинско многообразие. Не наричаме всички дървета с политически коректното общо название „дърво“ и толкоз. Абсолютно същото важи и във всяка друга сфера – в напредничави науки като химията например, в астрономията или физиката, където всяко вещество, всяка планета и всяка елементарна частица си имат отделно име и всички са важни.

Защо тогава искаме по отношение на половото разнообразие да правим обратното – а то да сработи. Ами няма да сработи, бе, госпожи и господа умници.
Лошото в случая е, че тези, които предлагат и правят споменатите глупости, много добре знаят, че няма да сработи, а всичките им действия имат една единствена цел – популистки политически печалби, нищо друго.

Те не могат да ми обяснят как така жената и мъжът са равни по друг начин, освен пред закона и Бога.

Ами нали една жена – и десет пениса да си присади – пак няма да се сдобие с Игрек хромозома, задължително ще държи картата на света с Австралия нагоре и ще страда като младият Вертер – първо за обувки, а, непосредствено след това – от обувки. Мъжки, мъжки – ама обувки.

А пък един мъж, дори да се кастрира, ще продължи да се придържа към лошите навици – да гледа в огъня или екрана на телевизора, без да вижда нищо, освен жени, лов и футбол, да пие ракия в добро и зло, докато смъртта ги раздели, да пикае прав и да държи вдигнат капака на тоалетната чиния, дори да го награждават със секс всеки път, щом стори обратното. /Това с пикането и капака не е валидно само в Германия, но там май жените не те учат на добри навици със секс, а с бой, затова имат такъв успех./

С други думи, граждани, апелирам за две неща – за разума и да се държим естествено. Да не се лигавим, като измисляме нови думи, за да обозначим прастари факти, състояния и чувства. Ако се придържаме максимално към истината, правим света не само по-добър, но и по-разбираем, ако я затлачваме с измислици – водим демократичното си общество към самоубийство. А истинските противници на демокрацията клечат наоколо като хиени и чакат сами да се нараним, за да ни разкъсат по-лесно.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЩЕ ПОВЛЕЧЕ ЛИ ПРЕДСТОЯЩОТО СРУТВАНЕ НА БСП И ПРЕЗИДЕНТА РУМЕН РАДЕВ СЛЕД СЕБЕ СИ

юни 5, 2019 at 11:38 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-shte-povleche-li-predstoyashtoto-srutvane-na-bsp-i-prezidenta-rumen-radev-sas-sebe-si

Много тежки и много смешни въпроси останаха да ме мъчат след току-що отминалите евроизбори, граждани.

Например – дека че го копаме БСП-то. То вече остана достатъчно малко, за да продължи да бъде наистина влиятелна политическа сила в България – но все още е достатъчно голямо, за да предизвиква традиционни гробарски притеснения покрай отмирането си.

Да, знам, мнозина ще кажат – няма проблем, защото БСП и сега се състои най-вече от зомбита, тоест, люде, които, поне умствено и морално, са отдавна мъртви, само телесно са в нашия свят, за да ни мъчат с претенциите си. С други думи – нема нужда изобщо да ги копаме.

Ама нали точно това е проблемът, де – тяхната зомби-същност. Ако не разпарчетосаме на атоми всеки един член на тази партия поотделно и не го закопаме дълбоко, някъде към центъра на земята, те ще продължат редовно да чупят българския тъпомер и да сеят тук заразата на простотията и лакомията си не до второ, а до трето демократично коляно. А аз не искам някой като Гергов – с IQ на неандерталец и политическа визия на Денисов човек – да заразява децата и внуците ми. Нито вашите искам да заразява, граждани.

Не искам също да се връщаме постоянно към цикъла, в който Първанов сменя Виденов, Станишев сменя Първанов, Миков сменя Станишев, Нинова сменя Миков – а в резултат общественото развитие се тътри мъчително от кота нула до кота нула и обратно. По модела на демографията, където имаме термин „отрицателен прираст”, в политиката това може да се нарече „отрицателна полза” – и пак ще разбираме ясно за какво става дума.

Най-смешни и опасни обаче са претенциите на тези червени зомбита, че всъщност са истински хора и то – най-добрите, най-умните, най-моралните, най-способните да управляват. Помните ли нагласата им отпреди тези избори, в която сами Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар