ПОЕТЪТ, КОЙТО ДОЙДЕ, НО НЯМА ДА СИ ОТИДЕ

януари 13, 2019 at 2:04 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов за книгата на Валери Вергилов „Не си отивам кротък” /издателство „Жанет” 45, 2018 година, илюстрации – Марк Блан по картини на RASSIM/

Книгата на Валери Вергилов „Не си отивам кротък” се състои от вселенска тъга, сдържана ярост, блестяща мисъл и свободна игра с подредената поетична форма.

Мога да спра дотук, защото това казва всичко и би трябвало да е напълно достатъчно за всеки изкушен от поезията читател да хукне към книжарницата.

Няма да спра обаче, защото предизвикателството и удоволствието да се пише за тази поезия е равносилно само на предизвикателството и удоволствието да бъде прочетена тя по начина, по който е редно – издълбоко, до дъно.

Смятам книгата на Валери за една от най-добрите, които са се появявали в българския поетичен свят през последните поне 30 години. На всичкото отгоре, тя е и дебют, което допълнително подсилва основанията ми да го кажа.

Споменавам „дебют” само между другото, за сведение на околните. От гледна точка на самия Валери, това едва ли има особено значение, защото веднага се набива на очи, че неговият поетичен талант е от онази порода, която си се ражда напълно зряла и не губи време в излишни опити, а само в експерименти – ако правилно разбирате погрешното ми изразяване.

Книгата „Не си отивам кротък” е концептуална и споена от три части, озаглавени „Действащи лица и Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар