De Profundis: ТОЛЕРАНТНОСТТА СЪЩО ИМА ГРАНИЦИ – И ТЕ СА В САМАТА ТОЛЕРАНТНОСТ

август 4, 2020 at 11:05 am (Без категория) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-tolerantnostta-sashto-ima-granitsi-i-te-sa-v-samata-tolerantnost

Толерантност е прекрасна дума, граждани. Тя, нейният смисъл и ефектите от нейното пренасяне и оживяване в самата тъкан на гражданския и политическия живот, са сред най-ценните постижения на демократичното общество. Толерантността е не просто негова емблема, а негова дълбинна характеристика.

Докато не достигне предела си обаче и не започне да работи против самата себе си, а оттам – и против въпросното общество. Тогава става мáзало.

Аз лично съм особено чувствителен по отношение на толерантността, защото мисля, че през 90-те, с дейността на Фондация „Журналисти за толерантност”, помогнахме да се върне в гражданско обръщение тази дума, забравена от честата неупотреба по времето на комунизма. И дори май въздействахме положително върху някои процеси, които заплашваха пряко крехките корени на българската демокрация.
Дори и тогава обаче не смятах, че толерантността е разтегателна до безкрайност. Да, нямах представа къде е нейната граница, защото преди 25 години тя беше твърде далече – но винаги съм знаел, че граница има.

Най-малкото, защото самият Христос ясно я поставя. Когато го питат до колко пъти да прощавам на брат ми, ако ми съгреши, Исус отсича: „Не ти казвам до седем пъти – до седемдесет пъти по седем”.

Е, това е огромно количество прошка. Но, първо, казаното се отнася до „брат ми”, не до всеки Сульо, и второ – става ясно, че дори Христос, богочовекът на прошката и великодушието, не съветва да сме толерантни до безкрайност, а само до Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОТ КРЕМЪЛ НИ ГЛАСЯТ НОВО РУСКО „ОСВОБОЖДЕНИЕ ЧРЕЗ МИГРАНТИ“

март 4, 2020 at 11:43 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-ot-kremal-ni-glasyat-novo-rusko-osvobozhdenie-chrez-migranti

Отмина поредният 3 март, граждани!

И пак ни раздели.

Онези, които обичат да бъдат окупирани, празнуваха подписването на договора от Сан-Стефано, който никога не е имал каквато и да е правна и фактическа стойност. А останалите предпочетохме да си спомним за реалните стойности и последствия, които има Брест-Литовския договор през 1918, по който България е страна, заедно с Германия, Австро-Унгария и Турция.

Защото всъщност постигнатото от тези държави тогава е истинско освобождение – притискаш руснаците и даваш възможност на дълго завладените от тях народи – поляци, финландци, украинци, литовци, латвийци, естонци и други – да възстановят своя държавен суверенитет и ги оставяш да водят независима политика.

Не им тръскаш на главите официална окупационна армия, не търсиш 89 640 000 златни лева официален „окупационен дълг”, не им пращаш типове като Столипин, Хитрово, Каулбарс, Черни и други „дипломатически агенти” да се месят в политическите и икономическите дела на младата държава.

А защо не зачитам руската Сан-Стефанска завера, която България, кой знае защо, отбелязва като национален празник?

Ами просто е – защото това не е истинско освобождение, което трябва да се чества, а неприкрита форма на окупация. Пише го черно на бяло в самия договор.

И ако впоследствие цялата работа с васалната на Русия нова българска държава се трансформира в нещо друго, то е не заради добрата воля на скъпите ни „освободители”, а въпреки нея. Да, нашата независимост и свободно развитие случват се заради волята на самите българи за национално единство и патриотичната дейност на политици като Стамболов, които бързо прозират истината за братята руси и се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПАПАТА БЕШЕ В БЪЛГАРИЯ, НО ДАЛИ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, БЯХМЕ ТУК ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ

май 7, 2019 at 1:50 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-papata-beshe-v-balgariya-no-dali-nie-balgarite-byahme-tuk-po-sashtoto-vreme

„Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове…..” – нали помните тази прочута песен на Дядо Вазов, от която трепва сърцето на всеки истински български патриот, забравил здравия си разум в къщи.

Да, много шум се е вдигнал край Босфора и голямо лъскане е паднало по времето на Симеон Велики, но малко реална политическа работа е свършена в българска полза, всичко пак се е наредило по византийски. Но дори да оставим историята на историците, както следва да се прави по принцип, лошото е, че и цялата ни сегашна работа е като тогавашната – отначало „дайте да дадем”, накрая – „бягай, майсторе, че дуварът пада”, а между тях – много шум за нищо.

Да вземем например посещението на папа Франциск. Така и не разбрах защо всички български медии му викат „историческо”. Подозирам, че е поради особената им любов към викането, както и поради липсата на достатъчно трезва мисъл и достатъчно точни думи у масата псевдо-журналисти, които се нароиха напоследък по нашите земи. Иначе, за разлика от посещението на Йоан-Павел II през 2002, нищо собствено историческо нямаше във визитата на Франциск. И, на всичкото отгоре, като цяло при отразяването на събитието пак се плъзнахме по гладката повърхност, а не влязохме в дълбочина.

Как прочетохме например посланията в посланието на папата? Зарадвахме се на голямата баданарка, която Светият Отец ни удари в началото, като каза, че по Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЕВРОПА – ПРОБЛЕМИ СЕ ТРУПАТ, РЕШЕНИЯ ЛИПСВАТ

юли 7, 2018 at 6:21 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Диана Копринкова и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Проблемите на ЕС продължават да се задълбочават, а решения се намират все по-трудно. Тревожни гласове предупреждават за опасност от разпад, но, макар че дотам едва ли ще се стигне, всички знаят, че Европа има нужда от нови идеи и нови решения, за да се справи с предизвикателствата. Темата коментира Пламен Асенов.

„ЕС е изправен пред екзистенциална криза, но не Брекзит, а миграцията ще доведе до неговата гибел” – това е заглавие на британския „Телеграф”. Твърдението за сигурна гибел е крайно и в текста авторът уточнява, че не очаква драматичен разпад на Съюза, а по-скоро силен удар по неговите „свещени крави” – свобода на движение и Шенген.

„Телеграф” казва обаче две несъмнени истини – че Европа е в криза и че една от основните причини за нея е масовата миграция, заливаща континента от 2015 досега. Разбира се, не самата миграция е важна, ЕС е достатъчно богат, за да се справи с нея при определени условия. Проблемът е в неумението на европейците да го направят точно в този случай и вътрешното разделение по въпроса как да се справим.

Тук се задейства едно старо европейско противоречие, за чието съществуване знаят всички, но чието решаване всички отлагат. Говоря за фундаменталните напрежения, които има между централната европейска власт в Брюксел и властта на 28-те национални правителства, които автономно си управляват своите държави.

Противоречието наистина е старо колкото Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар