De Profundis: МАЛКИ ЕТЮДИ ВЪРХУ ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА

юли 4, 2021 at 6:16 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-malki-etyudi-varhu-golyamata-politika

МЪКАТА МАКЕДОНИЯ

Хайде да проявим въображение и да си представим нещо интересно. Да, знам, мозъците на някои са така вкостенени, та не могат да си представят разни фантастични неща, но нека все пак опитаме.

И така – представете си, че годината е 2004, а Македония влиза в ЕС заедно с Полша, Чехия, Унгария и другите 7 страни, приети тогава. Да, ако не беше дългото гръцко вето, този сценарий не е чак толкова невъзможен.

Но важното е друго – вече европейска страна, Скопие изведнъж се превръща в твърде важен фактор за българското членство в ЕС. България напира към заветната Европа, както защото това е нейният цивилизационен избор, нейната надежда за демократично и богато бъдеще, така и за да се откъсне от лапите на Русия. Но Скопие изведнъж казва: „О, гълъбчета, работата с вашето членство е малко особена, тя няма да стане, преди да декларирате някои дребни нещица и да подпишете разни важни международни документи.

Първо, трябва да признаете, че българите са македонци. Второ – че езикът ви е диалект на македонския. Трето – че като фашистички окупатори по нашите земи сте репресирали и гонили истинските македонци, опитвали сте да ги обърнете на българи. И четвърто – че вашата комунистическа власт подло промени първоначално правилната си политика спрямо македонското малцинство в страната и, вместо да го стимулира, започна да го забранява“.

Какво правим ние, българите, в този случай? Какво, бе, патриоти такива?

Не се ли разгръща у нас силна антимакедонска кампания, в която, наред с истините, които се мъчим да изтъкнем, се ръсят кофи с лъжи, манипулации и елементарни нападки. Не започваме ли да вопием пред ЕС и други международни фактори, че историческите спорове не трябва да се смесват с текущата политика, че българското членство е ключово за целия ЕС и неговите интереси на Балканите, че истината е, каквато е, и не зависи от желанията на хората и народите, а често се случва независимо от техните предпочитания.

Или ще си посипем главите с пепел, ще застанем на молитвено коляно и ще признаем македонските претенции?

Това последното няма да стане, нали, просто защото нещата така не стават? Ами защо тогава очакваме македонците да направят нещата така, както те не стават?

В подобни дела разум е нужен, не глупост.

СЕРГЕЙ ЛАВРОВ, ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СЛОН В СТЪКЛАРСКИ МАГАЗИН

В международните дела руският външен министър Сергей Лавров наистина прилича на слон.

Е, да, нито е голям, нито е чаровен, нито е умен колкото слон – обаче пък, щом случайно попадне в стъкларски магазин, задължително тъпче всичко крехко, вдига страшен шум и безсилието му да се измъкне от неприятната ситуация го разярява още повече.

В нарочна статия за руския печат тия дни, Лавров дълбокомислено пише, че Западът се опитва да подмени международното право със свои правила, което е недопустимо. И за разяснение добавя: „Чрез санкциите и други мерки за незаконен натиск върху суверенни правителства, Западът насажда в международните отношения тоталитаризъм и заема имперска и неоколониална позиция спрямо други страни“.

Ето какво внушава Лавров на подопечните си руски граждани, които са невинни за възхода на престъпния путински режим точно толкова, колкото германците през миналия век бяха невинни за възхода на Хитлер. 

О, не, горкият слон, той просто не иска да образова своите хора в истината – никакво международно право не задължава една страна да поддържа каквито и да било отношения с друга. Не искам, бе – и толкоз! Ти искаш, ама аз не искам. И имам абсолютното право да не те харесвам и да не те искам за партньор в каквито и да било дела.

Разбира се, слонът не казва и друго важно – че западните санкции са ориентирани не срещу Русия, а в защита на самия Запад. Това е вътрешна работа на санкциониращите, в опит да се предпазят от руската агресивност. Това е знак, че Русия отдавна вече премина всякакви граници на поносимост в имперската си лакомия. Знак е още, че светът не иска да има отношения с бандити, за които международното право важи, само ако е в тяхна полза, а иначе предпочитат да се придържат към правото на по-силния. Или на по-гласовития манипулатор, на по-изпечения лъжец, на по-наглия източен сатрап.

Но, освен безумието да обвини Запада в тоталитаризъм, империализъм и неоколинализъм, другарят Лавров прави пореден опит да удари в сърцето на Запада – евро-атлантическата общност, сътрудничеството, близостта на позициите между ЕС и САЩ.

Много е елементарно, но и това руските власти от десетилетия упорито крият от своите граждани, които пък изглежда не се досещат – или не им пука. Фактът е, че, глобално погледнато, евро-атлантическото единство се базира на споделени ценности като свобода, демокрация, човешки права и прочие лиготии, както им викат руснаците. Така че то може да бъде временно смутено понякога, но не и разбито.

Много глупост е нужна, за да не разбереш това.

КОЙ КАКВОТО ПЕЕ, НА ГЪРБА МУ ПАДА

Елеонора Митрофанова, руски посланик в София, пя пред паметника на съветските окупатори в столицата песента „Моя страна, моя България“.

Все такива сбърканяци ни праща Кремъл…..

Ма не е твоя България, бе, неуважаема г-жо – и да пееш, и да не пееш, твоя не е и никога няма да бъде, ако мога леко да перифразирам една друга песен.

Големи мечти, голяма уста, голяма калъчка – с това разполага и това използва Кремъл в битката за България. Както и голям отбор юнаци, дето и космите на брадите си продават за руски рубли. Или за покровителствено императорско потупване по рамото.

Като казах потупване, та се сетих – официално обвиненият в шпионаж за Русия Николай Малинов прибра ли се от Москва, където случайно се оказа, когато обвинението влезе в съда, или още се консултира там с началството. Щото нещо се замълча по темата, пък не мисля, че българските медии биха пропуснали да го срещнат на летището и да му дадат напоително думата да се изкаже в своя защита.

Но не би, за по-сигурно, май и той ще се скатае от българското правосъдие по примера на Цветан Василев и Васил Божков. Нищо, че Малинов отначало героично разправяше как ще се яви и, почти като Георги Димитров в Лайпциг, ще защити правото на Русия да шпионира тук колкото си иска. Както и да прави всичко друго, каквото си иска, защото това е първи принцип на българския патриотизъм.

В отношението към Русия някои не са толкова големи кретени, колкото сме ние. Дори чешкият президент Земан, известен с проруски позиции, напоследък даде заден и пред силата на доказателствата за намесата на ГРУ във вътрешните чешки работи, взе верен тон. Върхът на чешкия хор бе онзи ден, когато Чехия официално поиска Русия да плати „пълни компенсации“ за взривените оръжейни складове и смъртта на чешките работници.

Кремъл буквално побесня, в международните дела той не е свикнал да дава пари, а да взима.

И по този повод Марийка Захарова определи чехите като „изнудвачи“, защото искат пари, без да има съд и присъда. Да, бе, сякаш ако бяха заловени на място онези двамата и бяха осъдени, Русия щеше да плати.

Искрено ме разсмиват тези типове в Кремъл.

Не ме разсмива обаче една дебна информация, която се промъкна покрай смъртта на българския военен пилот – че по това време сръбски военни също са правили учение на Шабла.

Не ми е ясно как и защо става това, но изобщо не съм сигурен, че една натовска държава трябва да предоставя по този начин – и то точно на разположение на Сърбия – територията и съоръженията си.

Това е същата Сърбия, която е може би най-милитаризираната държава на Балканите, след като получи танкове, самолети, ракети и друго въоръжение от Русия и Беларус. Същата Сърбия, която категорично заявява, че никога няма да стане член на НАТО – макар да не е ясно как тогава ще стане член на ЕС. И същата Сърбия е, която се кълне, че дори да стане член на ЕС, никога няма да подкрепи санкции срещу Русия, тоест, предварително се заканва да саботира европейското единство.

Щом на тази Сърбия даваме възможност да тренира армията си на наша територия, значи или голямо политическо късогледство ни е налегнало, или в България властва голяма политическа глупост.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

2021 – ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР И ДРУГИ НЕИЗБОРИ

януари 4, 2021 at 8:07 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

– Пламен, миналата година в България не се стигна до предсрочни парламентарни избори, но през пролетта идват редовните – какви са очакванията, свързани с тях?

– Изборите, в зависимост от ситуацията с коронавируса, ще са между март и май. Във връзка с тях много се говори за очаквана сериозна промяна,  но аз съм силно скептичен, Фили, към подобна възможност.

– Защо?

– Защото няма нито едно основание да мислим, че статуквото ще бъде променено, просто промяна няма откъде да дойде. В страната няма нова, сериозна политическа алтернатива, а старите играчи са се окопали дълбоко и най-вероятно конфигурацията в бъдещия парламент ще е близка до сегашната. Тоест, ГЕРБ пак ще е водеща политическа сила, втората, БСП, няма да изостане повече от сега, но въпросът е дали ще се приближи до ГЕРБ и колко, а за ДПС като трета партия човек може вече спокойно да заложи солидна сума пари.

– Много се говори обаче за възможността малките партии да променят нещата. Твърдят го и леви, и десни – но може ли наистина да стане?

– Много вълнения и шум има по темата колко и кои малки формации ще влязат в бъдещия парламент, но какъвто и да е отговорът, те няма да променят нищо. Нито една от тези партии с претенции не е доказала с програма, принципи и поведение, че, освен да осигури на шефовете си топли депутатски места, може да постигне нещо повече. Това означава, че след парламентарните избори ще бъде изключително трудно съставянето дори на правителство, което да е достатъчно стабилно, та да си изкара мандата. Какво остава за такова, което да има сили и възможности за необходимите реформи.

– Ще следим парламентарните избори като акцент на 2021, но тогава има и президентски избори. От тях какво да очакваме?

– Аз лично очаквам много шум, изключително напрягане на ситуацията в страната и непредвидим засега резултат.

– Какви са аргументите ти за това?

– Първо, публиката ще е здраво подгряла на парламентарните избори, загубилите ще искат реванш, спечелилите ще искат да затвърдят победата. И няма да има жестове като онзи на Борисов през 2016 – нарочно да издигне срещу Румен Радев напълно неизбираемата Цецка Цачева. Сега парламентарните позиции на всички партии са крехки и всяка ще иска да има опора в лицето на президента. Второ, президентските избори са персонални, а по тази линия много по-лесно се вадят компромати и стават скандали. Трето, вече е ясно, че Румен Радев ще се кандидатира за втори мандат, но не е ясно дали БСП пак ще го подкрепи. Четвърто, абсолютно неясно е кой ще се изправи срещу него от ГЕРБ. Отдавна се очаква Бойко Борисов да се оттегли от активната политика, но чрез президентския пост да гарантира нова жизненост и за себе си, и за партията. Дали това ще стане точно сега обаче – може би отговорът все пак зависи от резултатите на парламентарните избори. И пето, съвсем хипотетично, както подхвърли наскоро Иво Инджев – я да си представим, че на терена се появи трети силен играч, например Иван Костов. Тогава направо не ми се мисли какво ще стане.

– Пламен, а дали и доколко ситуацията с епидемията от КОВИД 19 може да повлияе на политическите процеси в страната?

– Засега изглежда, че не много, Фили, макар според някои обедняването на хората, което е следствие от ситуацията с вируса, рефлектира като засилено обществено недоверие към правителството. Дали е така и докъде ще се развие процесът е трудно да се каже, може би с наближаването на изборите ще е по-ясно. А и ГЕРБ добре се застрахова срещу такова развитие. Те приеха щедър бюджет за 2021, който не е реформаторски, но е ориентиран към помощ за най-засегнатите отрасли на икономиката и слабите обществени групи. На всичкото отгоре, бюджетът е подкрепен и от ЕС със солидни пари, които са целеви за справяне с вирусната криза. Така че, Фили, засега не очаквам КОВИД 19 да има огромно влияние и да доведе до изкривяване на политическата ситуация.

– А и ваксините вече идват, което принципно би трябвало да е светлина в тунела…..

– Да, ваксините идват, друг е въпросът за разумното отношение на хората към тях, но, така или иначе, като цяло в тази посока през 2021 очаквам разведряване. За разлика от други две посоки, където ще усетим негативни ефекти от собственото си поведение.

– Какви други посоки имаш предвид?

– Първо, готовността на САЩ да налагат санкции срещу руските газови тръби, които обхващат Европа в клещи от Север и Юг. Макар властите тук да се правят на разсеяни, няма да се отървем леко, само защото сме нарекли строящия се през наша територия „Турски поток“ „Балкански“ или „Български“. И децата знаят, че той си остава все така руски, а типичното ни шикалкавене само може да ни докара по-големи беди. Другата важна тема е за Македония и блокираното от нас начало на нейните преговори с ЕС. За разлика от темата за газопровода, където натискът е само от страна на американците, то тук се добавя и негативната европейска реакция. Брюксел като цяло, но особено Берлин в частност, са много недоволни от тази българска позиция. А тъй като именно Берлин е основен политически покровител на ГЕРБ и Бойко Борисов, предполагам, че още от началото на новата година натискът върху официална София ще се засили. Целта вероятно ще е да се постигне благоприятно решение на въпроса бързо, в следващите 2-3 месеца, още преди да са налице многото неизвестни, свързани с резултата от парламентарните избори.  

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗАРАДИ ИСТОРИЯТА ДА НЕ ПРАВИМ ИСТОРИЧЕСКИ ГЛУПОСТИ С МАКЕДОНИЯ

октомври 4, 2019 at 8:14 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Пореден скандал между България и Македония, свързан с исторически спорове, заплашва да спъне македонското членство в ЕС. Събитията се развиват броени дни преди 17 октомври, когато се очаква Европейският съвет да даде зелена светлина за започване на преговорите с Македония. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, през юни Европейският съвет отложи началото на преговорите с Македония за октомври. Може ли сега да го отложи пак заради нерешените спорове между София и Скопие?

– Съмнявам се, че ще има второ отлагане, Фили. Това би било политическа грешка, защото ще налее много вода в мелницата на антиевропейските сили, и то не само в Македония. Балканската шахматна дъска е малка, но сложна, чувствителна и податлива на влияния, а последиците от отлагането ще са доста неприятни както за западните Балкани, така и за Европа. Например, тъй като европейското членство на Албания се приема за възможно в пакет с Македония, то новото отлагане на преговорите със Скопие ще бъде и ново разочарование за Тирана. Оттам фигурите се пренареждат – това ще забави още повече членството на Черна гора, която и без това изпитва известно нетърпение. Страната даде истинско доказателство за готовността си да се интегрира в евро-атлантическия свят, като, въпреки силния руски натиск, стана член на НАТО и дори предотврати стимулиран от Русия преврат. А забавянето на Черна гора пък ще запрати европейските перспективи за Сърбия, Косово и Босна в толкова далечно бъдеще, че от гледна точка на хората там, ще ги обезсмисли изобщо.

– Но през последните дни в България се заявява, че трябва да се наложи вето за началото на преговорите с Македония. Защо?

– Пореден повод за скандал станаха два факта. Първо, заседанието, което проведе на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

АКО НЕ МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ, ПОНЕ ДА НЕ ПРЕЧИМ НА МАКЕДОНИЯ

декември 14, 2018 at 8:48 am (Публицистика) (, , , )

 Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Министърът на отбраната Красимир Каракачанов поиска ревизия на Договора за приятелство с Македония и предупреди, че България може да блокира пътя на Скопие към членство в ЕС и НАТО. Защо се стигна дотук и докъде могат да доведат подобни заплахи – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, доколко реална е заплахата България да блокира македонското членство в основните европейски структури?

– Съмнително е подобно нещо да се случи, Фили, по няколко причини. Първо, самото българско правителство подготви и миналата година с фанфари сключи Договора за приятелство с Македония. Разбираем успех, след като през 1992 България официално призна независимостта на Македония, но нито един български кабинет досега не можа да сключи подобен Договор. Второ, като част от управлението, министър Каракачанов беше сред най-активните застъпници на Договора и твърдеше, че той слага край на измислените от Коминтерна в интерес на Сърбия македонска нация, македонски език и фалшива македонска история. Трето, за тази решителна стъпка България получи сериозно международно признание от демократичния свят, който видя в Договора за приятелство стъпка към намаляване на напрежението на Балканите. И четвърто, този Договор се оказа катализатор за споразумението между Македония и Гърция, което 30 години блокираше пътя на Скопие към ЕС и НАТО. Така че един български министър с няколко по-агресивни думи сега едва ли ще успее да зачеркне всичко това.

– Добре, но защо Красимир Каракачанов изобщо предприема подобен ход, защо се обръща срещу собствената си позиция от миналата година?

– Неотдавна пред депутатите в Скопие македонският премиер Зоран Заев каза, че Договорът с Гърция „дава идентификация за наличието на македонски език и никой няма право да противоречи на това”. Това беше поводът, по който пък Каракачанов заяви пред Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

МАКЕДОНИЯ – НАЙ-ЛОШОТО ВЪЗМОЖНО РАЗВИТИЕ В НАЙ-ДОБРИЯ ВЪЗМОЖЕН СВЯТ

октомври 5, 2018 at 7:23 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В Македония се проведе референдум за съдбата на тъй наречения Договор от Преспа, който променя името на страната, но отваря пътя ѝ за членство в ЕС и НАТО. Поради общата ниска избирателна активност обаче, договорът всъщност бе отхвърлен и това поставя тревожни въпроси за бъдещето не само на Македония, но и на Западните Балкани изобщо. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, едва 37 на сто от македонците гласуваха на референдума, вместо желаните над 50 на сто, за да е валиден той. Изненада ли е този провал и на какво се дължи?

– Референдумът трябваше да каже „да” или „не” на Договора от Преспа, подписан от премиерите на Македония и Гърция. Основна точка в е името на Македония да стане Република Северна Македония. Няма да влизам в подробности защо Гърция толкова настоява за това, но ще припомня, че спорът между Скопие и Атина продължи 20-на години и това забави македонското членство в ЕС и НАТО. Сега, както многократно заявиха всички европейски и атлантически фактори, възможностите ще се размразят, ако има „да” на референдума. Но имаше „не”. Някои македонски граждани видяха допитването през призмата на партийните страсти и гласуваха – или дори не отидоха да гласуват – не по разум, а по стадно чувство. Прояви се и типичният балканският нихилизъм – политиците нищо не правят за мен, аз пък няма да им гласувам. Още преди референдума някои наблюдатели казаха, че резултатът няма как да е истински, защото в списъците има много мъртви души. Сочат се различни цифри, но всички надхвърлят 350 000 души, което при такава малка страна е фатално, защото прави постигането на висока избирателна активност много трудно. Но има и още. Разследващата македонска неправителствена организация Investigative Reporting Lab заяви, че през последните седмици в Туитър и Фейсбук са се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар