СЛУЧКИ СМЕШНИ В БОЛНИЦА СТРАШНА

февруари 22, 2020 at 7:12 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

За една година трети път ми правят нещо хирургическо. Неприятно е, но пък винаги има и смешки в цялата работа. Та и сега.

Обаждам се на Професора – `айде, време е. А той – `ми ела в понеделник.

Професорът е изтънчен човек, голям професионалист, член на британското Кралско хирургическо общество. Веднъж ме хвана в леглото с „Одисей“ на Джойс и оттогава си говорим за книги, освен когато не обсъждаме какво  и как ще си режем…..така, де, той на мен.

Затова му викам – да, бе, ама не си познал. В понеделник винаги има 50 души преди мен, дори да чучна в 5 сутринта пред кабинета ти. Първият път се добрах до легло за 8 часа. Хем с връзки. Вторият път бях хитър – отидох по обед и чаках само 4 часа. А сега съм направо от стара коза яре, та затова – дай във вторник, че е по-спокойно.

Във вторник сутринта наистина е по-спокойно – 25 души преди мен. Само четири часа до настаняването и много приятелства в коридора.

Питам един – за какво си. Ами ще ме режат. Добре, де, т`ва го знаем, всички тук са за рязане, мен даже ще ме дерат, ама какъв е проблемът. Но той е типичен словоохотлив българин – ми, нещо, вика, по корема, докторята мож` ли ги разбра. Поглеждам корема му – има какво да се поореже, но не съм сигурен, че козметична ще е операцията.

Една жена обаче ме отклонява от забавлението, за да ми разясни изтънко всичко по Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар