De Profundis: МАЛКИ ЕТЮДИ ВЪРХУ ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА

юли 4, 2021 at 6:16 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-malki-etyudi-varhu-golyamata-politika

МЪКАТА МАКЕДОНИЯ

Хайде да проявим въображение и да си представим нещо интересно. Да, знам, мозъците на някои са така вкостенени, та не могат да си представят разни фантастични неща, но нека все пак опитаме.

И така – представете си, че годината е 2004, а Македония влиза в ЕС заедно с Полша, Чехия, Унгария и другите 7 страни, приети тогава. Да, ако не беше дългото гръцко вето, този сценарий не е чак толкова невъзможен.

Но важното е друго – вече европейска страна, Скопие изведнъж се превръща в твърде важен фактор за българското членство в ЕС. България напира към заветната Европа, както защото това е нейният цивилизационен избор, нейната надежда за демократично и богато бъдеще, така и за да се откъсне от лапите на Русия. Но Скопие изведнъж казва: „О, гълъбчета, работата с вашето членство е малко особена, тя няма да стане, преди да декларирате някои дребни нещица и да подпишете разни важни международни документи.

Първо, трябва да признаете, че българите са македонци. Второ – че езикът ви е диалект на македонския. Трето – че като фашистички окупатори по нашите земи сте репресирали и гонили истинските македонци, опитвали сте да ги обърнете на българи. И четвърто – че вашата комунистическа власт подло промени първоначално правилната си политика спрямо македонското малцинство в страната и, вместо да го стимулира, започна да го забранява“.

Какво правим ние, българите, в този случай? Какво, бе, патриоти такива?

Не се ли разгръща у нас силна антимакедонска кампания, в която, наред с истините, които се мъчим да изтъкнем, се ръсят кофи с лъжи, манипулации и елементарни нападки. Не започваме ли да вопием пред ЕС и други международни фактори, че историческите спорове не трябва да се смесват с текущата политика, че българското членство е ключово за целия ЕС и неговите интереси на Балканите, че истината е, каквато е, и не зависи от желанията на хората и народите, а често се случва независимо от техните предпочитания.

Или ще си посипем главите с пепел, ще застанем на молитвено коляно и ще признаем македонските претенции?

Това последното няма да стане, нали, просто защото нещата така не стават? Ами защо тогава очакваме македонците да направят нещата така, както те не стават?

В подобни дела разум е нужен, не глупост.

СЕРГЕЙ ЛАВРОВ, ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СЛОН В СТЪКЛАРСКИ МАГАЗИН

В международните дела руският външен министър Сергей Лавров наистина прилича на слон.

Е, да, нито е голям, нито е чаровен, нито е умен колкото слон – обаче пък, щом случайно попадне в стъкларски магазин, задължително тъпче всичко крехко, вдига страшен шум и безсилието му да се измъкне от неприятната ситуация го разярява още повече.

В нарочна статия за руския печат тия дни, Лавров дълбокомислено пише, че Западът се опитва да подмени международното право със свои правила, което е недопустимо. И за разяснение добавя: „Чрез санкциите и други мерки за незаконен натиск върху суверенни правителства, Западът насажда в международните отношения тоталитаризъм и заема имперска и неоколониална позиция спрямо други страни“.

Ето какво внушава Лавров на подопечните си руски граждани, които са невинни за възхода на престъпния путински режим точно толкова, колкото германците през миналия век бяха невинни за възхода на Хитлер. 

О, не, горкият слон, той просто не иска да образова своите хора в истината – никакво международно право не задължава една страна да поддържа каквито и да било отношения с друга. Не искам, бе – и толкоз! Ти искаш, ама аз не искам. И имам абсолютното право да не те харесвам и да не те искам за партньор в каквито и да било дела.

Разбира се, слонът не казва и друго важно – че западните санкции са ориентирани не срещу Русия, а в защита на самия Запад. Това е вътрешна работа на санкциониращите, в опит да се предпазят от руската агресивност. Това е знак, че Русия отдавна вече премина всякакви граници на поносимост в имперската си лакомия. Знак е още, че светът не иска да има отношения с бандити, за които международното право важи, само ако е в тяхна полза, а иначе предпочитат да се придържат към правото на по-силния. Или на по-гласовития манипулатор, на по-изпечения лъжец, на по-наглия източен сатрап.

Но, освен безумието да обвини Запада в тоталитаризъм, империализъм и неоколинализъм, другарят Лавров прави пореден опит да удари в сърцето на Запада – евро-атлантическата общност, сътрудничеството, близостта на позициите между ЕС и САЩ.

Много е елементарно, но и това руските власти от десетилетия упорито крият от своите граждани, които пък изглежда не се досещат – или не им пука. Фактът е, че, глобално погледнато, евро-атлантическото единство се базира на споделени ценности като свобода, демокрация, човешки права и прочие лиготии, както им викат руснаците. Така че то може да бъде временно смутено понякога, но не и разбито.

Много глупост е нужна, за да не разбереш това.

КОЙ КАКВОТО ПЕЕ, НА ГЪРБА МУ ПАДА

Елеонора Митрофанова, руски посланик в София, пя пред паметника на съветските окупатори в столицата песента „Моя страна, моя България“.

Все такива сбърканяци ни праща Кремъл…..

Ма не е твоя България, бе, неуважаема г-жо – и да пееш, и да не пееш, твоя не е и никога няма да бъде, ако мога леко да перифразирам една друга песен.

Големи мечти, голяма уста, голяма калъчка – с това разполага и това използва Кремъл в битката за България. Както и голям отбор юнаци, дето и космите на брадите си продават за руски рубли. Или за покровителствено императорско потупване по рамото.

Като казах потупване, та се сетих – официално обвиненият в шпионаж за Русия Николай Малинов прибра ли се от Москва, където случайно се оказа, когато обвинението влезе в съда, или още се консултира там с началството. Щото нещо се замълча по темата, пък не мисля, че българските медии биха пропуснали да го срещнат на летището и да му дадат напоително думата да се изкаже в своя защита.

Но не би, за по-сигурно, май и той ще се скатае от българското правосъдие по примера на Цветан Василев и Васил Божков. Нищо, че Малинов отначало героично разправяше как ще се яви и, почти като Георги Димитров в Лайпциг, ще защити правото на Русия да шпионира тук колкото си иска. Както и да прави всичко друго, каквото си иска, защото това е първи принцип на българския патриотизъм.

В отношението към Русия някои не са толкова големи кретени, колкото сме ние. Дори чешкият президент Земан, известен с проруски позиции, напоследък даде заден и пред силата на доказателствата за намесата на ГРУ във вътрешните чешки работи, взе верен тон. Върхът на чешкия хор бе онзи ден, когато Чехия официално поиска Русия да плати „пълни компенсации“ за взривените оръжейни складове и смъртта на чешките работници.

Кремъл буквално побесня, в международните дела той не е свикнал да дава пари, а да взима.

И по този повод Марийка Захарова определи чехите като „изнудвачи“, защото искат пари, без да има съд и присъда. Да, бе, сякаш ако бяха заловени на място онези двамата и бяха осъдени, Русия щеше да плати.

Искрено ме разсмиват тези типове в Кремъл.

Не ме разсмива обаче една дебна информация, която се промъкна покрай смъртта на българския военен пилот – че по това време сръбски военни също са правили учение на Шабла.

Не ми е ясно как и защо става това, но изобщо не съм сигурен, че една натовска държава трябва да предоставя по този начин – и то точно на разположение на Сърбия – територията и съоръженията си.

Това е същата Сърбия, която е може би най-милитаризираната държава на Балканите, след като получи танкове, самолети, ракети и друго въоръжение от Русия и Беларус. Същата Сърбия, която категорично заявява, че никога няма да стане член на НАТО – макар да не е ясно как тогава ще стане член на ЕС. И същата Сърбия е, която се кълне, че дори да стане член на ЕС, никога няма да подкрепи санкции срещу Русия, тоест, предварително се заканва да саботира европейското единство.

Щом на тази Сърбия даваме възможност да тренира армията си на наша територия, значи или голямо политическо късогледство ни е налегнало, или в България властва голяма политическа глупост.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НАВАЛНИ ЗА ЗАКУСКА, МИТРОФАНОВА ЗА ОСНОВНО, „КАТЮША“ ЗА ДЕСЕРТ

януари 20, 2021 at 10:25 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-navalni-za-zakuska-mitrofanova-za-osnovno-katyusha-za-desert

С творческото посрещане на Алексей Навални в родината-мать, на Кремъл пак му се изуха гащите и му лъснаха срамотиите. Не, че на императора му пука от това, ама за останалия свят гледката е твърде неприятна по няколко причини.

Първо, гащите на кремълската власт не са прани от царско време и са не просто мръсни, а кирливи от натрупаното по тях. Цветът им не съществува в нормална палитра и вонят като за световно. Вонят на творчески опит в организираните държавни престъпления, заложен от царската Охранка, бурно развит при ЧК и ГПУ на болшевиките, минал през сталинско-брежневските СМЕРШ и КГБ, та до модерните организирани престъпници от ФСБ и ГРУ. На смърт вонят гащите на режима, на низки престъпления, на наглост и лъжи.

Второ, напоследък кремълските гащи се изуват много често, а това вече е досадно. Да, първия път през ерата Путин, светът наблюдаваше с интерес, за да види колко е акълът на новата власт. Втория път гледаше с удивление нейната наглост. Третия път – с боязън, че режимът ще се изуе публично четвърти път. Оттам нататък е само чиста досада.

И трето, режимът няма чувство за хумор, а подхожда към всичко еднакво сериозно. Дали ще използва химическо оръжие в Сирия срещу мирни граждани, дали ще краде от Украйна полуострови или ще разиграва вселенски цирк при посрещането на един човек на летището, прави го планирано, силово и с гримаса на лицето, която трябва да мине за усмивка. И която казва на света да си такова майката, щото иначе той, Кремъл, ще му я такова.

Не, че може реално да му я такова – но държането на тъп уличен бабаит прави руската заплаха още по-отвратителна. Както и липсата на адекватна реакция от света.

„Призоваваме руските власти да освободят Навални, защото иначе нарушават човешките му права“ – каза шефът на Европейския парламент Давид Сасоли. Много проницателно. Те руските власти просто не си дават сметка, че нарушават свещени права, но като им се напомни, ще скочат да ги възстановят немедлено. И ще се извинят даже.

Ако не беше женен Навални, можеха и Марийка Захарова да му пратят в килията, та да го утеши с някакъв умствен стриптийз. Тя и без това вече словесно се разголи по-рано, като призова Западът да се тревожи за собствените си проблеми, не за Навални.

Да, има такива проблеми. Един от тях е, че Западът не се тревожи достатъчно адекватно и за Навални, и за другите руски предизвикателства. Срещу тях се излиза с декларации, разнообразени от някоя и друга санкция, макар че това продължава седма година – от окупацията на Крим насам, и пълната неефективност на този подход е доказана.  

Самият председател на ЕК Урсула фон Лайден каза по повод гангстерското отвличане на Алексей Навални: „Задържането на политически съперници противоречи на международните задължения на Русия“.

Ау-у-у, колко страшно, в Кремъл направо им се разтрепериха мартинките. От смях. Щото Русия е хитра, вече прие закон, че нейните международни задължения нямат сила, ако са в противоречие с вътрешното законодателство, разбирай – с волята на императора и болярите. Не ми се вярва цял председател на Европейската комисия да не е информиран за това, но защо тогава дрънка нелепици, за мен е въпрос с повишена трудност.

На същата кълка лежат обаче и американците. Майк Помпео заяви: „САЩ твърдо осъждат задържането на руския опозиционер Алексей Навални при връщането му в Русия няколко месеца след предполагаемия опит за отравянето му.“ Много хубаво изречение, обаче с две неясноти. Едната е колко „твърдо“ е твърдото осъждане в сегашното вашингтонско междуцарствие, другата – какво от това.
Дори с голям шум демократичният свят да вземе решение за нови, допълнителни санкции срещу Русия по повод Навални, то ще се впишат неколцина мужици в някакъв санкционен списък и те веднага ще си го преместят от единия крачол в другия.

В линията на това поведение на демократичния свят, но в още по-мек вариант, се държи и България. Премиерът Бойко Борисов каза по повод ареста на Навални, че се застрашават неговите права и сигурност. Толкоз. Не се споменават руските власти, не се осъждат те, няма идея за ответна реакция. За разлика от Литва, Латвия и Естония, които нарекоха действията на Кремъл „безсрамен акт“ и призоваха ЕС за „рестриктивни мерки“.

Мога да го разбера Борисов, не мога да го оправдая, но мога да го разбера. Той е толкова затънал „скришно“ да прави газови и други метани на Кремъл, докато наяве се представя за истински европейски политик, че за него няма достойно измъкване. Нищо, че с връщането си в Русия самият Алексей Навални даде на всички прекрасен пример как се прави достойна политика.

Така или иначе, Борисов очаква съвсем скоро, с идването на новия руски посланик Елеонора Митрофанова, Дамоклевият меч над главата му да натежи още повече. Старият посланик Макаров, въпреки страшното си име, ниското чело и квадратната челюст, се оказа слаба ракия. Да, той отигра нещата с руския газопровод от Турция за Сърбия, за който България доброволно плати 3 милиарда лева грешни пари, понаправи някой и друг руски паметник в страната и докара нещата до там, че практически всички активни български политици в момента са или проруски ориентирани, или в най-добрия случай мълчат като партизани на разпит по темата за руските безчинства.

Но Макаров допусна да се случат агентурни провали на клоуните от ГРУ, каквито Кремъл не прощава. А най-важното – не успя да превърне София в истински балкански център не само на руското разузнаване и спец-операциите, а и на руското духовно и културно влияние.

Точно това вероятно ще бъде основната мисия на тьотя Митрофанова, комунистическо-ченгеджийско отроче, възпитаник на МГИМО, Московския държавен институт по международни отношения, известен като ковачница на руски кадрови офицери от дипломацията.  

Немалко българи са женени за рускиня и знаят как тя скоро взима властта в къщата – първо със секс, после с горко хлипане, след това с крясъци, а накрая с точилката. Мисля, че точно от това се страхува в момента Борисов. Митрофанова е на път да му се тупне в къщата и да започне да се разпорежда. А тя вероятно няма намерение да спазва правилата, да се отдава на смешни танци и други безобидни развлечения в полза на българския народ, както прави американската посланичка Херо Мустафа.

Просто Митрофанова не е научена на това. Като участник в различни дипломатически мисии и началник на Федералната агенция Россотрудничество, тя е научена да прокарва руското влияние по всякакъв начин – с ласкателство, с пари, със заплаха и сила. И ще го прокарва в София с наистина твърда ръка, не само защото това е единственото, което знае и може, не само защото тук има много местни мекерета, които ще помагат, но и защото ще се стреми да не повтаря провалите на предшественика си.

Така че прогнозата е лесна. С идването на Митрофанова, първо, тъй нареченият „Руски културно-информационен център“ в София, който е стандартно прикритие за шпионска дейност и инструмент за подхранване на петата колона, ще се активизира сериозно. Второ, пипалата му ще се протегнат и към други балкански страни, за да влеят отровата си по местата, където сръбските пипала не стигат чак толкова дълбоко – Македония, Албания, Косово. Трето, за българските служби вече няма да е толкова лесно да хващат и гонят невинни руски дипломати, защото политическите им началници, добре посъветвани от Митрофанова, горещо ще им препоръчат да не се увличат в чак толкова патриотична дейност. Четвърто, може би отново ще бъде максимално затруднен процесът на подмяна на старите руски оръжия на българската армия с натовски. Пето, ще се работи много усилено сред местната русофилска флора и фауна с цел преизбирането на Румен Радев за президент. Шесто, вероятно е, ако той бъде преизбран, да видим триумфално посещение в София на някой от големите фактори в руската политика, защо не и самия Путин. И така нататък, все неща, които ще скрепят още повече и без това прекалено горещата българо-руска дружба.

Не знам как може да е толкова гореща, особено на фона на две от последните новини от самата Русия.

Някакъв руски „Национален комитет + 60“ е изпратил писмо до патриарха от КГБ Кирил с искане император Путин да се канонизира приживе за светец, а след смъртта тялото му да бъде „превърнато в свети мощи“. Само не е ясно дали те ще се разпродават на парче, за да се оправи тежкото икономическо положение на Русия или ще се сложат в мавзолей и ще им се кланяме като на мощите на Ленин.

Другата потресаваща новина е свързана с идеята на руския олимпийски комитет песента „Катюша“ да се пуска на техните спортисти по големите международни форуми, тъй като – заради приноса им в държавно организираното дрогиране – на тях, горките, е забранено да им се пуска химна. А те без музика са нещастни.

Защо точно „Катюша“ обаче, а не някоя дисидентска песен на Висоцки например, не е ясно. Ама то от умовете на отговорните руски другари какво да очакваш, освен да са пълни с идеята за маршировки и стрелби.

И нашите ли с това са пълни, бе, граждани на Обединена Европа?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар