De Profundis: НЕ Е „ЛЕТЯЩИЯТ ЦИРК“ НА МОНТИ ПАЙТЪН, А НА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ

юли 15, 2021 at 11:50 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-e-letyashtiyat-tsirk-na-monti-paytan-a-na-balgarskite-izbori

„Летящият цирк“ на Монти Пайтън ряпа да яде в сравнение с летящия политически цирк на българските избори, техните резултати и действията, които следват.

Браво, Слави, браво, Трифонов! Какво друго да каже човек на победителите, които взеха 24 процента от 38 процента гласувалите, тоест, около 9.5 от общия брой избиратели, и на базата на този страхотен успех се готвят за две неща едновременно – или да ни управляват с правителство на малцинството, или да ни вкарат в трети парламентарен вот за една година, което ще е нов български рекорд, доколкото знам.  

По-лесно ми изглежда да се случи второто. Правителството на малцинството е трудна работа, защото това значи постоянни преговори и постоянно плащане: значи, че за всеки глас подкрепа се дават я постове за родата, я парченце от митница, я политически бартер „подкрепа за подкрепа“; значи, че след всяко общо действие следва делба на плячката; значи, че за всеки партньор трябва да се изработи и гласува закон или законови промени, които да нахранят неговите хора, дори това понякога да противоречи на интересите на някои от нашите хора.  

Ама нали Слави твърди, че в такива лоши практики не участва от принципни съображения, даже срещу такива лоши практики се бори цял живот – значи няма да направи кабинет на малцинството. Освен ако не възприеме стратегията да обещава, без да дава – но този номер бързо ще се изтърка и скоро ще се събудим с: Добрутро, Минке, Одрин падна!

Освен това обаче, много се чудя и как някои парламентарни партии като „Демократична България“ например биха подкрепили кабинет, начело с Никито Василев.

Ники Василев, сериозно? Същото Ники, дето беше юпи на царя, по чието време някои хора, например младият царедворец Пеевски, наляха бая солидни основи на личното си влияние и благоденствие. И чието правителство не крадеше на дребно – от тая митница или оная по малко, от тоя бизнес или оня, а работеше на едро – срещаше се лично на разни яхти с блаженопочившия по-късно Иван Тодоров – Доктора, който, доколкото помня, май беше гара разпределителна за всички пари от всички наркотици тук. „Царският“ кабинет правеше също сделки с държавния дълг, отупа праха от дълбоко замразения проект за руската ядрена централа в Белене, прах, който още ни люти в очите. И други подобни. Или безподобни.

А за капак, въпросното Ники след това самоотвержено стана министър и в правителството на червения лидер Сергей Станишев, правителство, заради чиито гигантски мошеничества ЕС спря парите от европейските фондове за България. Представяте ли си колко явно е било всичко и колко пъти са се молили куртоазните европейци на нашите мошеници да спрат да крадат толкова ачик, преди да посегнат към най-силното оръжие – замразяването на фондовете.

Така, де, за същото Ники говорим, дето в тези кабинети г-н министър е бил – проверих няколко пъти, защото отначало не можех да повярвам, че прогресивен човек като Слави Трифонов, който, на всичкото отгоре, по „царско“ време вече уж имаше очи за политиката, ще се върже на светлата биография на въпросния човек.

Ето защо съвсем разбираемо ми прозвуча, че, в момента, в който видя името на Никито Василев за премиер, моят приятел Методи Андреев моментални изпищя на умряло: „Гражданите, които протестираха срещу правителството на Бойко Борисов, бяха подло измамени с предложенията на Слави Трифонов за премиер и министри“.

Ми да беше ми повярвал, бе, Методи, на онова, дето го пиша вече цяла година, тогава нямаше да си изненадан, а подготвен, щеше да избегнеш стреса и образуването на нерви. Със или без стрес обаче, мандалото лопна и сме натъпкани в собствения си лют сос от две еднакво лоши опции – това правителство като правителство на малцинството или нови предсрочни избори.

И тъй като на мен по-вероятно ми изглежда думкането на тъпана с надпис „правителство на малцинството“ от страна на ИТН да е политическа уйдурма, не е зле отсега да се готвим за трети рекорден парламентарен вот наесен. Заедно с президентския. Вотове, кжоито ще минат не само с бодра песен, а и с името на президента Румен Радев на уста, човекът, който тогава ще изглежда наистина като единствен остров на стабилност и политическа приемственост в България. Всичко друго ще се разпертушини на червени, зелени и сини кварки и ще се крие по ъглите на парламента, за да получи кокалче от Господаря.
Но, все пак, не само с лоши новини свързвам тези избори и резултатите от тях, граждани, има и добри. Например – ще имаме мъж и жена астронавти. Плюс македонец. За мъжа и жената разбирам, ще си направим първата космическа двойка и тя ще ни дари с първото космическо бебе. Така ще ударим в земята американците, руснаците и дори китайците.  

Но македонецът откъде възникна и защо ще го пращаме ние в Космоса, Бога ми, не разбирам.

За утеха може би – в ЕС не даваме, ама за Космоса сме щедри. Или за назидание – вие ни викате фашистички окупатори, но ние ви обичаме искрено, както големият брат обича играчките на малкото. А може пък идеята за македонец в Космоса да е просто сюжет за нова чалга, чиито развеселяващ ефект сценаристите на шоуто пробват в публичното пространство, преди да съчинят текста докрай.

Добра новина от изборите е също продължаващото пропадане на БСП надолу по стълбата, която – тях специално – вече никога няма да отведе нагоре; оставането извън Парламента на ония, дето се величаят като „патриоти“, а се държат като задници; фактът, че далеч под чертата останаха партиите на двамата прочути обвиняеми – Васил Божков и Николай Малинов.

В същото време има няколко нещица около изборите, които за не знам коя поредна година ме терзаят. Коленопреклонно моля депутатите от следващото Народно събрание да си вземат бележка и да намерят консенсус, за да поправят тези безумни идиотщини.

Да започнем от нелепата разпоредба да не се продава алкохол в изборния ден. Оказва се, че в деня на финала на европейското човек не може да си купи 2 бири, представяте ли си, граждани, каква мъка. Ама какво ви питам, и вие сте го изживели.

Някой ще каже – да си се заредил предварително. Ами не бих могъл, драги ми умнико, моят мозък, който мнозина считат поне за умерено нормален, не работи така. Аз никога не бих се сетил, че е възможно подобна идиотска забрана да съществува, така че тя ме изненадва година след година.

Не, че малкото квартално магазинче не ми решава конкретния проблем с бирата – то има оборот да прави, за да оцелее, а не да уйдисва на нечия глупост. Но истинският проблем е не в самата бира, а в това, че законодателят мисли за мен като за отчаяно пиянде, което само чака денят на вота, за да се налюска в седем сутринта и да отиде да пее „Македонско девойче“ в училищния двор, като по този начин попречи на нормалния ход на демократичния изборен процес.

Ала, политиците, вземете се в ръце, де! Значи можете да ми се доверите да гласувам за вас, а не можете да ми се доверите, че няма да се напия като донски казак…..

Втората идиотщина, която трябва веднага да се премахне, е забраната да се публикува информация от паралелното преброяване на изборите в реално време. Това води само до едно единствено нещо – размърдване на заспали мозъци, за да се измислят кой от кой по-причудлива форма за завоалиране на резултатите. Защото дори умният български парламент не може да гъкне срещу това, че някой към 13.00 часа сочи ценовите промени на зеленчуковия пазар в проценти.

Изводът е, че колкото по-интересни  и изобретателни са използваните от медиите прикрития, толкова по-тъпи изглеждат законодателите, които не махат забраната. А и тук, както и в случая с алкохола, става дума за вбесяващо и отвратително отношение на недоверие на депутатите към избирателите. С други думи, и този закон е направен по тертипа на повечето закони в България – не за общия случай, а за изключенията, направен е със заложена презумпция, че хората са крадци, мошеници, престъпници от всякакъв род и цвят, плюс малоумници.

И третият проблем, който ме яде по време на избори, не е свързан със забрана, а с простотия и непрофесионализъм от страна на медиите. Вместо да си седят на задниците и да анализират ставащото в реално време, те търчат всяка изборна сутрин с микрофон в ръка, преследват разни политически „лидери“, докато гласува пред самата урна и тръпнат да чуят какво онези ще кажат.

Точно там ли очаквате Доган или Нинова да изръсят голямата новина, бе, колеги? Или да ви разкрият слабото място на змея, който яде девойки и европейски фондове, че по-лесно да го убиете? Толкова години вече следя избори, никога не съм чувал дори най-умният политически лидер да каже нещо повече от това – гласувах за доброто бъдеще на България, което може да ви бъде докарано само от нашата партия.

Някой да е чул някога нещо друго? Някой? Не, обаче до късния следобед медиите ни мъчат с тези измъчени мъдрости. Време е да се сложи край.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ИЗБОРИ ДО ДУПКА В МОЗЪЦИТЕ

юли 9, 2021 at 10:12 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-izbori-do-dupka-v-mozatsite

Пак идват избори.

Нещо напоследък взе да ми се гади леко от тях. Но не защото пак идват, а защото има опасност да ни продупчат мозъците.

Иначе изборите са положително явление, те са горивото на демокрацията и дават възможност тя да се движи напред. Поне напред – ако не и нагоре едновременно с това, както по-често става в нормалния свят.

В личен план пък изборите са миг на екзистенциална концентрация. Решението, което трябва да вземеш, може да те подтикне да започнеш да взимаш решения и по други важни въпроси, не само да лежиш на изтръпнала кълка и да викаш – държавата не ме храни. То може също да ти помогне да стигнеш до прозрението, че, за да вземеш решение по каквато и да било тема в живота, трябва да си добре информиран, да разбираш изобщо за какво става дума, иначе работата е като да сънуваш, че героично покоряваш Северния полюс, а като се събудиш, да установяваш, че просто краката ти са отвити.

Казаното означава, че ми се гади не от изборите като такива, а от изборите в България през тази година. И в предишни, де, но в тази особено. Причината е проста – не е налице адекватен избор, който да отключи описаните мисловни процеси.   

Нали знаете, граждани, че ние само условно, за нуждите на всекидневието, наричаме позицията „или-или“ избор. Тя реално не е. Питайте някой осъден на смърт какво предпочита – да го обесят или да го убият на електрическия стол.

Да, на по-ниски нива е сериозна дилема дали да купиш тези хубави обувки или онези хубави обувки, ако подлото ти бедно гадже не може да си позволи и двата чифта. Но ако трябва да избираш между обувки и лекарства за детето, нещата стават други.

По принцип се смята, че трябват поне три опции, за да бъде изборът истински. Парадоксът на вота през тази година в България обаче е, че нямаме опция дори за неистински избор от типа „или-или“. Нямаме нищо, никакъв шанс да се измъкнем от онова, което ще щракне веднага, щом види, че сме паднали в него. Дотам сме се докарали!

Но да разгледаме основните политически играчи, като започнем с опцията ГЕРБ.

Моля? ГЕРБ и „опция“ в едно и също изречение и с положителна конотация между тях? Партията, която изобщо не биваше да се създава, камо ли да идва на власт, а какво остава да стои на върха на политиката 10 години. Писал съм го още когато ГЕРБ беше създадена, писал съм го и когато дойде на власт, писал съм го и когато стоеше там. Не се хваля, само напомням, че това стана благодарение на голяма част от онези, които сега вопият страстно срещу ГЕРБ, те я подкрепяха на избори и участваха в нейни правителства.  

Правеха го, въпреки че е ясно – ГЕРБ доразвива политическата катастрофа, започнала с управлението на Симеон Сакскобургготски. Не, че преди това политиката цъфтеше – но имаше шанс нещата да се подобрят, да се структурира по-силно гражданско общество, партиите да не се разпасват, а с едното око да гледат към политическите принципи, медиите да не затънат в продажност и непрофесионализъм до такава степен…..всичко това накуп и още много. Но не би – и не ни е някой друг виновен, сами си го направихме.  

Помните ли с какъв ентусиазъм „народът посрещна царя“? Д, със същия, с който после избираше Борисов. Така че не извънземните докараха „феномена ГЕРБ“, който бил въвел и издигнал корупцията в България до най-високи върхове.
Глупости на търкалета – системата на корупция в България е заложена още от преди промените, а след това от нея се възползваха всички партии, които управляваха през годините, включително ГЕРБ. Разликата е, че преди това корупцията беше по-споделена, имаше някоя Солунска митница и за опозицията, независимо от нейния цвят.

Луканов постави основите с хартията за в. „Демокрация“, но ярък пример за системата на споделяне са „експертният“ кабинет на Димитър Попов и разбойническото – но в полза на широк кръг интереси – правителство на Любен Беров. За кабинета Виденов не се разбра дали беше изключително некадърен, та забърка батака или просто гледаше да краде само за себе си – но предизвика всички останали заедно да го свалят.

А какво да кажем за управлението на СДС – дали то не делеше контрабандните канали, създадени и поддържани от бившата ДС, с хора на ДС? Разбира се, уникалното ниво на споделена политическа корупция дойде с управлението на тъй наречения „цар“. Първо и той а-ха да посегне само за себе си и бързо да го изритат, но май го посъветваха и скоро сподели благините с БСП и ДПС. А кво повече му трябва на един уважаващ себе си политик в България, освен малко власт и пълен джоб с пари.

На този фон Борисов и ГЕРБ просто отвориха прекалено голяма уста и спряха да дават достъп до ресурс на когото и да било, освен на своите хора. Нещо повече, те посегнаха на бизнеса на разни недосегаеми, което вече пък отвори ада. Да, БСП можеше да кара още години в опозиция и да се руши отвътре, но хора като Божков не могат. 

При всички случаи обаче, за ГЕРБ не може да се гласува. А какво да кажем за втората „сила“, която пак напъва да е първа, макар да се видя, че и за десета не става – ИТН. Ами нищо няма да кажем, няма какво да се каже. Начинът, по който тя изобщо се държи в политическото поле, казва достатъчно. Казва например, че на онзи, който гласува за ИТН, чавка му е изпила акъла. Или чалга беше, не съм сигурен. А в по-теоретичен план, самото съществуване на партията подкрепя философското прозрение, че ако една сложна система съдържа вентилатор, то лайното винаги го уцелва.

БСП като трета политическа сила е смешно явление. Имам предвид – наистина забавно. Те, горките социалисти, имат две опции – или пак да грабнат пушките, да станат шумкари и да крадат кашкавал от мандрите, или да се готвят за четвърто място при следващ вот.

Жалкото е, че не осъзнават това и се пъчат пред обществото, че разширяват влиянието си, докато всъщност правят жалки коалиции със самите себе си. Да, прегръдката между Румен Петков и Корнелия Нинова може да роди много неща – от малки водки до големи дела. Но после като се събудят…..

ДПС – как да гласуваш за тях, това е въпросът. Или пък не е чак толкова хамлетовска дилемата, а доста по-просташка?

Ако човек е истински политически опортюнист, отдавна би трябвало да гласува само за ДПС. Тя е най-стабилната българска партия от три десетилетия насам и ще продължи да бъде, докато Ахмед Доган поиска. Или докато Аллах случайно не му бутне керемида на главата. ДПС е практически вечен балансьор в Парламента, често е във властта, но без да носи пряка отговорност за нея, а, дори в опозиция, държи сериозни икономически канали и осигурява своята върхушка, включително по места.

Само че какво правиш, ако не си истински политически опортюнист, а си падаш малко романтик, как да гласуваш за споменатата върхушка, която е напълно безпринципна и винаги готова да предаде и продаде дори собствения си електорат.

Коалицията „Демократична България“ между какво и какво е коалиция? Това първо. Две перца от тъй наречената „градска десница“ се съешават – смешно и жалко, също като коалицията на БСП със самата себе си.  

Второ, не може Христо Иванов, който е бил министър на Борисов и е пляскан по врата от него, сега да скача срещу Борисов и да вика „дръжте тирана“.

Трето, не може Иванов и Атанасов да лъжат хората, че са десни, а в същото време да плетат кошницата на Румен Радев и дори да декларират, че са готови да влязат в съюз с БСП, само ГЕРБ да бъде смачкан.

И още много други неща не може – обаче очевидно може. Ами така е, щом има кой да им вярва, те пък що да не се възползват.

А какво да кажем за Мая Манолова и нейната формация, чието име подобава повече на комсомолски почин, отколкото на сериозна политическа партия. Помним Мая като първа комунистка да се кланя на червените бандити, които в Жабокрек убиват невъоръжени и болни немски войници. Помним нейната роля в аферата Костинброд. Помним как застана на амбразурата и призна, че е предложила Пеевски за шеф на ДАНС. Какво повече ви трябва, бе, хора, за да спрете да гласувате за нея. Да припомним ли и как невинно посети Васил Божков – да побъбрят по женски, нищо друго. Ами стига, де, съпикясайте се в електоралната си щедрост към подобни политически кокони!

И накрая, но не на последно място, с шанс да влезе в парламента, идва новата коалиция – ВМРО, НФСБ и „Воля“. На тия „патриоти“, както сами се величаят, калта някак отвътре им избива, затова предназначението им е да мътят политическите глави и води. Трябва да признаем, че много години добре се справят.

Който иска – да гласува за тях, но да знае, че след това ще започне да страда от хълцане и нощно напикаване, магарицата му ще роди трикрако пърле, а нивата му ще се превърне в танков полигон на руската армия.

Но ето, като не можем, граждани, на предстоящите избори да гласуваме за всички тези партии, какво ни остава? Две прекрасни опции – партия „Българско лято“ на обвиняемия за 19 тежки престъпления Васил Божков, който се укрива в Дубай или партия „Възраждане на Отечеството“ на обвинения за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов, който се укрива в Москва.

Да ни е честита предстоящата победа!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: 2021 ЗАПОЧВА ГЛУПАВО, ЩЕ ПАДНЕ ВЕСЕЛБА

януари 6, 2021 at 11:30 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-2021-zapochva-glupavo-shte-padne-veselba

Добре започваме новата година – свършихме работата на руснаците и пуснахме отдавна бленувания Руски поток през тръбите на Турски, Балкански и Български към братска Сърбия.

Зер – как иначе „Сърбия ще стане по-богата“, както отбеляза специално при откриването на газопровода Вучич, в усмихнатото присъствие на руския посланик и в забележителното отсъствие на българския премиер Бойко Борисов. Ами как няма да стане Сърбия по-богата, след като не руснаците и не сърбите се бръкнаха с 3 милиарда лева, за да се свържат с газови тръби помежду си, а ние, бедните европейци, платихме техния масраф. 

И как иначе сърбите ще трупат мускули и ще дрънкат руско оръжие из Балканите, включително направо под носа ни, ако нямат достатъчно енергия. Да, не само пускаме през небето си руските ракетите, които, щом кацнат, веднага стават сръбски, а сега и по земята си пускаме газа, който ще осигури доброто им обслужване.   

И как иначе ще имат сили сърбите да извиват ръцете на ЕС – приемете ни и ни дайте парче от европейската баница, щото сме много готини, а вие сте много виновни пред нас, че ни бомбардирахте, за да спасите гадните албанци. А и открай време вие, западняците, много ни обичате и искате да дойдем в лоното брюкселско. Добре, де, съгласни сме – при общия европейски бюджет ще влезем, ама в НАТО-то ви – не, колкото и да настоявате. Щото Русия е наш приятел, не НАТО.

Руски пачаври! Имам предвид – и те, и ние.

Ама нищо, де, забавно е да гледа човек как България, вместо да върви напред и нагоре по новите си европейски магистрали, се гъне като червей и прави всичко възможно да пълзи назад по старите, кални руски пътеки. И как политиците ни – всички до един, които в момента са във властта или около нея – измислят всевъзможни формули и фокуси, крият се по тъмното на парламента и МС, бягат от отговорност по кьошетата на държавата и изобщо се държат като политически клоуни, само за да докажат колко са верноподани на Кремъл.

Вече толкова ми писна да протестирам срещу подобно антибългарско и антиевропейско поведение, а нищо да не се променя през последните над 30 години, че наистина ми остава да спра да се тормозя и само да се забавлявам. Не ме обвинявайте, че се предавам, не – просто в този живот нямам повече нито време, нито сили да се занимавам с идиоти, достатъчно похарчих. Имам толкова много недовършени дела, които ме чакат. Пък и наистина е смешно да гледаш отстрани клоуните как се млатят.

Голямо млатене, тоест, голяма веселба, се очертава да настане и около изборите през тази година. На всичкото отгоре, те са два вида – парламентарни и президентски, а още отсега е ясно, че двата избора са здраво свързани – като крачолите на панталон.

Да позная ли колко пролетни птички ще гласуват например за новосъздадената партия на лицето Васил Божков, обвиняем по 19 точки?

Много – гласи отговорът. Много хора ще гласуват за него. И това не е измъкване от ситуацията, както се измъкна пияният Швейк, дето обеща на редника Кунерт да познае името на бъдещата му жена и наистина позна – госпожа Кунертова. Не, прогнозата ми е съвсем точна и се базира на проста сметка. Както се съобщава, 900 души са учредили партията на Божков и дори половината от тях да гласуват за нея, това би било вече много. Много повече от нулата, която този човек заслужава. А ако гласуват всички 900? А ако всеки от тях убеди по двама роднини да гласуват също? И те от своя страна убедят по още двама…..

Пет или шест партии ще има в бъдещия парламент – категорични са социолозите. Ами от Алфа рисърч да ме бяха попитали. Срещу финансиране от само половината пари, похарчени за изследването, щях да им кажа точно този резултат тутакси, без изобщо да се замислям. А те нямаше да се морят и щяха да спестят някой лев.

Защото то отдавна е ясно, че без ГЕРБ, БСП и ДПС пак няма да минем. И е ясно също, че още две-три от дребните камбанки ще влязат, колкото да направят конфигурацията съвсем невъзможна за реална политика. В смисъл, да докарат нещата до пълна невъзможност да се състави правителство, освен ако не се случи глупостта, която се пророкува отдавна – „голяма коалиция“ на „националното съгласие“ или на „националното спасение“. Това е бленувана комбинация за онези, които отдавна са извън властта, най-вече – БСП.

За ДПС не важи чак толкова, щото то никога не се е отдалечавало не само от порциите, но и от таланта /на Доган/ да ги разпределя. Ако говорим за някаква промяна през годините в това отношение, то тя е единствено по темата дали с лявата или с дясната ръка върхушката на партията бърка в кацата с меда.
Не им завиждам на хората от ДПС, дето викаше един приятел – и аз искам някой да ме корумпира, ама при мен не идват. А и щом за толкова години никоя от „българските“ партии не разбра как да подхлъзне ДПС, обратно, всички се подхлъзваха на поставените им от тях кори, аз ли да си късам нервите заради тях. Който го може, го може, останалите – да се научат.

Много трепети и радини вълнения ни тресат сега и по въпроса кои от малките партии ще влязат утре в парламента, ама предлагам да не се хабим толкова, които и да са, те само ще гарантират един мандат финансово спокойствие за лидерите си, но няма да сътворят нито една от реформите, за които сега надуват мускули. И така е по-добре, де, щото като им слушам идеите за реформи – бягай, майсторе, че дуварът пада. 

Да, забавно ще бъде в новия парламент – но съм сигурен, че от конфигурацията, която ще се получи там, ще се изяснят нещата и около президентския вот.

Засега е ясно само, че Румен Радев, колкото и некадърен президент да е, се смята за кадърен и ще се кандидатира пак. Или някой му каза да се кандидатира пак, независимо от кадърността си. Иначе покрай  протестите той бая беше залитнал да съгражда новия си политически проект и да се бори за изпълнителната власт.

Важният въпрос обаче е кой ще се изправи срещу Радев. Това може да е Бойко Борисов, но може и да не е Бойко Борисов. Ако ГЕРБ спечели достатъчно парламентарно мнозинство, че да направи някаква, макар много гнусна коалиция като сегашната и пак да управлява, не виждам защо той да се отказва от рекорден четвърти мандат. Още повече – с реализацията на Руски поток, Кремъл що да сменя печелившия кон.

От друга страна обаче, ако ГЕРБ затъне в парламентарното блато и се изравни с БСП, ще има нужда от политическа патерица – а какво по-добро от това силният ти лидер да стане президент и така да контролира едновременно не две, а три власти. Пълен политически кеф! И много демократично!

Но не ме разбирайте погрешно, не казвам, че, за да се избегне подобна опасност, трябва да се подкрепи Радев. Отнюд! Казвам обаче, че българското общество май е тотално некадърно да намери сред себе си и да излъчи дори един читав човек за президент – да не говорим много читави хора за цяла партия.

Но веселбата през 2021 няма да свърши дотук. Кръшно стартира годината образователният министър Красимир Вълчев. Той съвсем сериозно ни уведоми, че ще вкара пак децата в училище, за да избухне епидемията от Ковид 19 с нова сила, само защото „в някои села няма нито един заразен от вируса и там изобщо не разбират защо трябва да е затворена детската градини или училището“.
Не, не разбират. Ами има доста по-простичък изход, бе, неуважаеми г-н министре – пращаме им десетина болни да минат през селото, да поседнат в кръчмата, да се разбъбрят с роднини и познати, и готово, веднага ще разберат. Обаче да избиваме българските учители заради невежеството на някои села, не ми се струва особено редно.

Но има и още нещо, министърът продължава да държи на възможно най-тъпата идея, родена в неговото министерство. В трудна ситуация обикновено работи най-простото решение, при умните все нещо се прецаква. Има даже цяла философия, посветена на това – Бръсначът на Окам. А Бръсначът в случая казва или всички да учат в училище, или всички да са дистанционно.

Но не, българските образователни гении са решили тотално да пре…т работата и да сътворят смесена система – един час този клас ще кара присъствено, другият час – дистанционно, а другият клас пък ще е първо дистанционно, после присъствено. И на следващия ден всичко ще е обратно, за голямо удоволствие на министерските чиновници. Освен това, според министерството няма нужда да се носят маски, но ако някое училище пририта за тях и реши – там се носят.

Все едно, че българското образование в момента живее в изкривеното съзнание на някой си доцент Мангъров. Ако аз бях учител, още на третия ден щях да направя ефективна стачка, защото така, от една страна, изобщо не се намалява възможността всички в училище да се заразяват взаимно и децата да пренасят заразата в къщи, на детската площадка и къде ли не още. От друга страна – не се подобрява качеството на средата, напротив, тя става все по-изнервена и хаотична, а така няма да се постигне бленуваната от МО социализация. И от трета страна – не се облекчава работата на учителите, а се усложнява. Те ще трябва да подготвят два вида уроци – и дистанционни, и присъствени, защото няма съмнение, че двете неща са различни като подход и методика. Никой обаче не се сеща, че за двойната работа би трябвало и да се плаща двойно. С други думи, ползата от последните решение на МО е нула, вредите – много.

Типично по български – как да не умреш от смях. Или от патриотизъм, в краен случай.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: СКУЧНИ ИЗБОРИ, НЕНУЖНИ ШПИОНИ И МЪЛЧАНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ АГНЕТА ЗА РУСКО-СРЪБСКИТЕ ГЯВОЛИИ

октомври 30, 2019 at 1:09 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-lizostde-profundis-skuchni-izbori-nenuzhni-shpioni-i-malchanieto-na-balgarskite-agneta-za-rusko-srabskite-gyavolii

Оти ручахме изборите?

Избори като избори, целта им е да се повесели с хоро на мегдана народонаселението, чиито кандидат победи; да се прецакат местните пияндета, дето не са се заредили предварително с ичкия, защото са забравили строгата забрана да се продава алкохол в изборния ден; да се глоби някоя и друга медия, задето не спазва тъпото правило да не се публикуват междинни резултати, преди ЦИК да лопне изборните порти; и най-после – максимално да се наподоби демократичната процедура в напредналите страни, така че да видят те кои сме ние…..такива ми ти ползи.

Но други ползи от местни избори в България фактически нямаше. Резултатът от тях наистина беше толкова предизвестен – и то месеци по-рано – че всички дори знаехме какво ще кажат от БСП след изборния ден: „ГЕРБ спечелиха, но всъщност загубиха – ние загубихме, но всъщност спечелихме!”

Браво на червените момчета. И на червените момичета браво.

Сега, след 11 поредни загуби, очаквам най-после Корнелия Нинова да влезе в ролята на силен пестицид и ако не да изтреби до крак, поне здраво да отрови живота на онези шушумиги, които настояваха БСП да подкрепи Мая Манолова. Ама не веднага, а след седмица, да мине и балотажът, че сега още можем да се хвалим с него – нали левицата за първи път стига до балотаж в столицата от не знам си колко годин.

После вече ще си признаем пред света и цялата горчива истина – че Мая Манолова е виновна за поредната ни позорна изборна загубата.

Но така, де, ега ти изборите, щом голямата интрига в тях през половината време беше как в Пловдив някоя си Дани Каназирева емен емен да изпревари някой си Славчо Атанасов, `ма не успява. И после пита тревожно  – `ма защо ли не успях, да не би електоратът от „Столипиново” внезапно да бе обладан от гражданско самосъзнание и да отиде до урните да фърли на Славчо, нищо, че не е красавица като мен?

Да, основният резултат и от тези избори е, че Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар