ТВОРЕЦЪТ – МРАВКА, КОЯТО ГЛЕДА ВСЕЛЕНАТА С МИКРОСКОП
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/tvoretsat-mravka-koyato-gleda-vselenata-s-mikroskop
Подпури върху новата живописна изложба на Цвета Марова в галерия Arsenal of art, Пловдив /21 май – 10 юни 2020/
Какво вижда дадена мравка, когато гледа слон отблизо?
Същото, което вижда и човечеството, когато гледа Вселената с микроскоп – ту бисерни зрънца да се търкулват, ту грозни вируси да щъкат заплашително.
Но ние, хората, все пак сме с една надежда напред от мравките, защото имаме сред нас творците си. Сетивата им са могъщи скенери, които събират вселенските парчета и един ден…..все някой ден…..ще ги сглобят.
Да, непременно трябва, защото слонското на слона не е в частите, а в цялото на частите, което се състои от части на цялото, събрани в цели части.
От години и художничката Цвета Марова събира парчета Вселена.
Цветни, експресивни, живодишащи, дори – животодишащи, те се трупат. Вече е Прочетете остатъка от публикацията »
ЦВЕТА МАРОВА – ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС
Вернисаж от 18 до 21 часа на 21 май, четвъртък, 2020 г., галерия Arsenal of art, Пловдив, ул. „Магура” 4
Тази изложба трябваше да се открие на 31 март, рождения ден на Цвета, но бе отложена с 50 дни.
Самата нейна живопис обаче не може да бъде отложена. Нито, веднъж видяна, може да бъде забравена.
Може, по някаква причина, да не я харесаш – да ти дойде прекалено предизвикателна, прекалено експресивна, понякога дори прекалено болезнена. Особено ако си свикнал на нещо по-загладено и кротко, не толкова ръбесто и буйно.
Но не можеш да останеш безразличен.
С дълбоката и искрена емоция на творбите си, с развихреното си въображение и необичайните гледни точки, със силния цвят и свободната ръка на мисълта си, художничката прави творбите да се Прочетете остатъка от публикацията »
РОЗОВАТА КОТКА В ИЗКУСИТЕЛНИТЕ ЛАПИ НА ИЗКУСТВОТО
Интервю на Пламен Асенов с Розовата котка, персонаж от едноименната изложба на Цвета Марова, която продължава до 25 април в галерия „Сигна”, Гранд хотел Пловдив
Розовата Котка: – Ах, простете, настъпих ви по опашката!
Пламен Асенов: – Аз нямам опашка…..
РК: – Ами защо тогава ви настъпих по нея?
ПА: – Нещо грешите – не само нямам опашка, а и тук въпросите задавам аз, овекът, вие, котката, отговаряте. Не знаете ли, че така се прави интервю?
РК: – А кренвирш?
ПА: – Какво – „а кренвирш”?
РК: – Мислех, че така се прави кренвирш, пък то – някакво си интервю. Предпочитам кренвирш…..
ПА: – Всички понякога го предпочитаме…..
РК: – Аз го предпочитам винаги…..
ПА: – Добре, но ще подхващаме ли интервюто в края на краищата?
РК: – Нали знаете – от който и край да го подхванеш, винаги се заплита?
ПА: – Това някаква котешка мъдрост ли е?
РК: – Ако ви кажа, че е някаква котешка глупост, няма да повярвате.
ПА: – А котките в какво вярват?
РК: – Чакай да видим…..риба…..мишки…..някоя птица понякога…..съществуването на квантово-сензитивни мустаци…..политиката на облизване до дъно…..а-а-а, и че хер Шрьодингер е глупак…..
ПА: – Защо пък Шрьодингер да е…..
РК: – Първо – котка, доброволно затворена в кутия. Айде, бе! И второ – същата котка, но ни жива, ни Прочетете остатъка от публикацията »
ЗА ЦВЕТА И НЕУЛОВИМОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ
ЗА ЦВЕТА И НЕУЛОВИМОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ
Александър Гьошев, доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, представя изложбата на Цвета Марова „Розовата котка” в галерия „Сигна”, Пловдив
Галерия от откриването на изложбата, снимки – Димитър Добрев – https://www.facebook.com/DDobrev/media_set?set=a.2026270117614748&type=3&comment_id=2026663490908744¬if_id=1522912277051241¬if_t=photo_album_comment&ref=notif
Не бях се сблъсквал досега открито с подобно предизвикателството – само в няколко реда да опиша колекция от картини.
Казах колекция, защото всеки, който цени живописта, знае какво се крие зад това – взаимната любов на творец, галерист и публика към изкуството и радостта от всяка тяхна среща. Та, колкото повече се мъчех да съчиня някакво послание за настоящето събитие, толкова повече се отдалечавах от целта си. И се предадох. Реших, че е по-добре да бъда зрител и безмълвен наблюдател. Просто се отдадох на природния инстинкт – да наблюдавам.
Невъзможно е да се пресъздадат словесно всички причудливите образи и багри, които виждаме в момента в компанията на усмихващата се под мустак Розова котка.
Не трябва да се подценява самостойността на образите – на изложба винаги с предимство са именно те – картините. След тях идват думите, ако изобщо дойдат. Звукът, знае се, се движи по-бавно от светлината. Или пък просто тишината ни се усмихва дискретно, също като котката в рамката срещу нас.
Но картините не се раждат сами. За подобни усмивки е нужно въображението на Негово величество Демиурга, създател, или, както го зовем популярно – художник. Нужен е създател, който в непрекъсната игра между реално и нереално, време и безвремие, видяно и забравено, да отдели светлината от Прочетете остатъка от публикацията »
