Der Profundis: ЛЮБОВ КЪМ МАКЕДОНИЯ ЛИ – ЧЕ ТО НЕ БИЛО ТАКА ЛЕСНО

декември 2, 2020 at 11:25 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-lyubov-kam-makedoniya-che-to-ne-bilo-taka-lesno

И аз обичам Македония – но не колкото и не както Каракачанов.

Сигурно акълът ми не е колкото неговия, затова. Или защото отдалече разпознавам лигавата любов на фалшивия патриотизъм, базирана на информация от учебника за първи клас, вкоренени предразсъдъци и отвратителния балканско-ченгеджийски маниер да се бъркаш в живота на другите.

Това, което този човек сътвори в отношенията с Македония, беше най-голямата външно-политическа грешка на България за последните 30 години. Лошото е, че за неговия грях ще плащаме всички. Или поне ще се срамуваме да погледнем македонците в очите, когато прескочим до вълшебното езеро в Охрид.  

Но това само мимоходом, няма да се занимавам с Каракачанов, той е ясен като празен лист хартия. Има нужда от известни уточнения обаче по изказването на Зоран Заев, който шокира самите македонци с признанието, че българите не са фашисти и не са окупатори, а администратори.

Да, ние си имаме „турско робство“ и „руско освобождение“ – две исторически абсолютно неверни формули, които обаче не просто имат гражданственост, а са част от споменатия първолашки патриотизъм на българина. Точно така и македонците си имат „бугарски фашистички окупатор“.

Това е положението, те – или поне голяма част от тях – знаят от деца, че ние, българите, сме такива и толкоз. Набито им е здраво в главите. А сега Заев от най-висока трибуна им казва, че не сме такива – и ги стряска.

Но пък и те са прави да се стряскат, защото наистина не е точно като да не сме такива, поне не изцяло. И тук нещата трябва да се изяснят, защото истината ще ни направи свободни, но само ако я знаем цялата. А в случая тя е наполовина.

Първо – да, българите не сме фашисти. Прекалено мързеливи, недисциплинирани и страхливи сме, за да бъдем. Ние много дрънкаме, но малко действаме, обществото ни е старо и уморено, нямаме големи идеи и амбиции, а и няма как даден българин доброволно да признае друг българин за „фюрер“, „дуче“ или нещо подобно. Така че фашисти не сме и не сме били дори в онези времена, когато сме съюзник на Германия и управляваме тъй наречените „нови територии“.

В България тогава си действа демократична Конституция, има редовен Парламент, има правителство и се живее по нормални демократични закони. Да, приема се Закон за защита на държавата /ЗЗД/, но с неохота и при негласен консенсус между политиците, че той или няма да се прилага, или ще се прилага през пръсти. Така и става – до момента, когато германците натискат по-здраво за конкретни действия по „еврейския въпрос“.  

Дори и тогава обаче се оказва достатъчно малко шум да се вдигне и всички към 50 000 български евреи остават тук, не заминават за нацистките концлагери. При това шумът се вдига не по нелегални пътища в гората, а по открити и най-демократични механизми – до двореца се пращат телеграми и петиции от отделни хора, професионални съсловия и граждански организации, политици водят разговори с вътрешния министър лично и по телефона, чете се декларация в Парламента. Няма да влизам подробно в тази безкрайно интересна история, в която миналата година ми падна случай да се заровя до дъно.

Мисълта ми беше, че в България тогава никакъв фашизъм няма. Да, има хора като Белев, които още през 30-те са антиеврейски и пронацистки настроени – и неслучайно точно той е одобрен от германците за шеф на администрацията по еврейския въпрос. Но в коя нация тогава ги няма нему подобните? Франция, Англия, САЩ?

Другото, което имаме, е цар Борис, за когото, както за баща му Фердинанд и за сина му Симеон, връх на управленското майсторство е да се прави на хитра лисица, да не стъпва на принципи, а на краен прагматизъм и желание да извлича ползи отвсякъде, но друг да плаща сметката.

Та този Борис иска да е добре както със Сталин, така и с Хитлер. И в същото време да стане герой на собствения си народ, като реализира отколешния „български национален идеал“. Този идеал – и тогава, и сега, но тогава повече хора го изповядват – се състои от Мизия, Тракия, Македония, три морета, високи сини планини и много непроветрен от новите времена и събития въздух в главите.

Така че – и това е втората важна бележка по темата „бугарски фашистички окупатор“ –  цар Борис се сговаря с Хитлер и България получава за управление едни „стари български територии“, които всички наричат „нови земи“. Те са дадени на страната, но без международно валиден договор, не като собствени територии, както става например чрез договора с Румъния за Добруджа.

Така че в тези чужди всъщност територии, българската армия влиза наистина като окупатор, тук няма какво да се лъжем и да си кривим душата. Окупираме ние част от Гърция, част от Македония и част от Сърбия и започваме да ги администрираме – но това все пак става под пряк контрол на германските военни власти, които са отгоре и вземат всички решения по най-важните теми.

В обобщение – България е окупатор в Македония, но не е фашистички окупатор.

Разбира се, така стигаме до темата за онези около 12 000 евреи, които са изпратени в нацистките концлагери с пълното съдействие на българската администрация. Това се ползва от някои като много силен коз в подкрепа на тезата за българския фашизъм, а оттам – и техния собствен „антифашизъм“. Само че нещата не са така прости и не „фашизмът“ е в основата на цялата работа.

Да, България има договор с Германия, според който от новите територии трябва да заминат към 20 000 евреи. Тук Белев, кой знае защо, пресолява манджата, той прекрасно знае, че там живеят именно около 12 хиляди евреи. Така или иначе обаче, факт е, че влаковете са приготвени от българската администрация, имуществото на евреите е частично отнето в полза на България, хората са качени на конвоите, но охраната е смесена – освен български, има и немски войници. Всички са откарани до Дунав и оттам с шлепове са поети изцяло от германците. И е факт, че за евреите в новите територии никой в границите на Царство България не се застъпва, затова и те не са спасени.

Но също е факт, че за тези евреи не се застъпва и никой от техните съграждани в самите Гърция, Македония и Сърбия. Пълно мълчание. Друг въпрос е дали и доколко това щеше да промени ситуацията – но важен е фактът, нула загриженост.

В цялата история следва дълъг поход на бавни влакове, които, поне на места, през планините, се движат с човешки  ход – както свидетелстват евреи от българските трудови лагери. Така че конвоите спокойно биха могли да бъдат атакувани и хората в тях спасени от героичните комунистически партизани – било в Гърция, било в самата България,  в Македония или Сърбия, където пък те са най-силни.

Но истината е, че на тези сега толкова загрижени за евреите „антифашисти“, тогава за евреите изобщо не им пука, те са заети да вършат работата на Сталин на Балканите, затова дори отдалече не се мяркат край влаковете.

И накрая нещо, за което малцина се сещат – съюзниците, с тяхната могъща авиация, също не пускат дори една бомба, за да разрушат жп линиите, по които се движат влаковете на смъртта и поне да ги забавят, ако не да ги спрат изобщо. Или поне да подпомогнат нечие бягство.

С казаното не искам да оправдавам никого, България си носи своя сериозна част от вината за унищожените евреи от тези земи и ние също трябва да знаем, а не да загърбваме това. Но не е добре и някои комунисти, сега социалисти, а също разни национал-антифашисти както в България, така и в Македония, да се правят на невинни по темата и да излизат по-католици от папата. Защото фактите са като голите задници – все някога лъсват на бял свят.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПРОСТИЯТ НАРОД САМ СИ Е ВИНОВЕН ЗА ОНОВА, КОЕТО МУ СЕ СЛУЧВА

ноември 6, 2020 at 12:37 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-prostiyat-narod-sam-si-e-vinoven-za-onova-koeto-mu-se-sluchva

На всеки народ се случват лоши неща.

За някои, като японците, те идват най-често от природата – земетресения, цунами, такива неизбежности. За други, като нас, българите, повечето бедствия идват отвътре, от главата и душата.

Неведнъж съм казвал, че простият народ сам си е виновен за онова, което му се стоварва на гърба. В нашия случай обаче не опираме само и единствено до простотията, а и до лошотията, тоест, трайната комбинация на простотията с качества като алчност, наглост и други, които превръщат дори малките беди в катастрофични бедствия.

Накратко казано, българинът е прост, но не чак толкова, че изначално да не може да раздели на две магарета сламата за две магарета. Не, той ще я раздели, но така, че и двете магарета скоро ще умрат – моето от преяждане, на съседа – от глад.

Виждаме това да става пред очите ни. В момента тук истерията срещу носенето на маски и всякакви други ограничителни мерки, свързани с коронавируса, най-спокойно се съчетава с истерията срещу болниците, които връщат пациенти, защото вече нямат достатъчно легла и лекари, както и с истерията срещу правителството, че не е опазило всички българи от заразата.

Но това не са три отделни истеричави обществени потока. Имам предвид, че трите истерии някак най-нормално се съчетават и съжителстват в главата и устата на едни и същи хора, леят се от всякакви телевизори и фейсбуци, тровят общата атмосфера и заразяват личните глави на други слаборазумни. И юроди.

Подобна е ситуацията и по отношение на Македония. Ние искаме македонците в ЕС, нали? Отдавна ги искаме, защото са наши братя, добри съседи, а и Македония в Евросъюза има геополитическа стойност, означава прът в колелата на руските амбиции Москва да разделя и владее Балканите.

Точно с тези аргументи в ръка, по време на българското председателство на ЕС през 2018 доста здраво одумкахме тъпана, за да покажем колко самоотвержено работим за присъединяване на страните от Западните Балкани. Помня аз, помня!

А сега изведнъж, когато работата с македонското членство е наистина на ръба, започнахме ултимативно да искаме от македонците да признаят нещо, въпреки че дори не можем смислено да формулираме какво точно.

Затова и се придържаме към най-простия вариант – искаме от тях всичко.

Например държим не само да кажат официално, че са чисти българи, а и всеки редови македонец да го признае пред себе си, в тайно. И също – че езикът им е само някакъв си стар диалект на българския. За целта те трябва да повярват, че като народ са толкова тъпи, та през 1944 Сталин и сръбските комунисти, в съучастие с българските, насила са им внушили желанието да се чувстват македонци и да се дистанцират от българската „анаватан“.

Извинявайте, какъв е този безумен рефлекс у нас да казваме на хората какви са, какъв език говорят, как трябва да се казват или каква вяра да имат? Не ни ли стигнаха престъпленията и страданията, до които доведе това ни мислене и поведение по време на тъй наречения Възродителен процес срещу турците в самата България. Нали знаете, опитахме да ги направим българи със силата на оръжието и с изключително слаби обяснения – как преди векове те били българи, ама някой ги превърнал в турци, обаче дълбоко в тях самите истината гори, ли, гори…..даже свети.

Глупости на квадрат. Но какво, онази страница вече е затворена, а? Кой бит – бит, кой умрял – умрял, който е прогонен насила от Родината, прогонен е, забравете!

И като сме добре забравили всичко онова, готови сме сега за нов подвиг, този път – да възродим българското национално самосъзнание у хората в независима и демократична Македония. При това чрез елементарното мафиотско изнудване чрез извиване на ръце – заканата, че няма да ги пуснем в ЕС.

Естествено, и в Македония се случват, говорят и пишат много глупости по отношение на България, но простотията не е повод да отговаряме с простотия. Или е, а?

Третото българско „бедствие отвътре“, за което се сещам през последната седмица, е отказът на „отровното трио“ от продължаване на протеста.

115 дни активно се ручаха жабета по улици и площади, въпреки че още отначало беше ясно – при тази форма на протест, при така поставените искания, при пълното нежелание на организаторите да споделят откровено за какво се борят, в чия полза и накъде водят тълпата, както и при неспособността на съпътстващи протеста лидери като Христо Иванов да формулират смислени политики, какво можеше да се очаква.

А на всичкото отгоре триото, което лаеше срещу управлението заради маските и другите мерки, сега се изсулва от отговорност за провала на протеста с най-тъпото възможно обяснение – ние сме загрижени за здравето на българите, не искаме те да се заразяват взаимно по площадите, затова прекратяваме акцията.

Който им се върже – върже.

А ще им се вържат мнозина. Онези мнозина, които няма да се сетят, че протестът май спира, защото междувременно се промениха плановете на основните кукловоди. Например президентът Румен Радев очевидно реши да не прави сега своя нов политически проект, а да се бори за втори президентски мандат догодина, така че се отдръпна от активна комуникация с протеста.

В същото време укриващият се в Дубай от българското правосъдие „бизнесмен“ Васил Божков, макар дистанционно, направи своя официална партия – „Българско лято 2020“. И той вече няма нужда от протеста да му върши мръсната политическата работа, ще се опита да си я свърши през партията.

И всичко се спихна като пробита гайда.

Но какво ще стане с троицата от „отровното трио“, ще попита някой. Аз лично бих казал – да става каквото ще, не ми пука за тях. Като анализатор обаче ще призова за търпение – ще видим какво ще стане съвсем скоро, с наближаване на изборите. Ще ги видим да цъфнат като ранни пролетни трънки някъде. Да се разкрият, един вид.

Така де, изборите наистина наближават и в бъдещия парламент пак се очертава красива картинка – с общо пет партии, които не са точно партии. Ако е вярно проучването на чисто новата агенция „Рего“, първите три от тях познаваме до болка – начело с ГЕРБ и със солидно участие на БСП и ДПС. „Партията“ на шоумена Слави Трифонов никой не знае що за партия е, а за партията на Христо Иванов всички смятат, че знаят всичко, но като слушам самия им лидер, той пък не знае нищо. Така че ситуацията е: огледал се Илия – пак в тия…..

Това ли е изборът на доброто европейско и атлантическо бъдеще за България, бе, граждани?

Ами това е. Няма алтернатива, няма и мисъл за такова нещо, няма и истинско усилие на българското гражданско общество, колкото и малко да е то, най-после да се вземе в ръце. Но не просто, за да каже „стига“, това е лесно, а да направи така, че наистина да стига, да се разгонят от властта мутри, комунисти, пишман националисти и други тути-кванти, да скъсаме с популизма и грабителството и да се върнем към истинските правила на политическия живот – неща като принципност, предвидимост, диалогичност, самосъзнание за служба на хората, а не за това, че хората служат на теб, такива простички, но важни неща.

Тц, от нийде взорът надежда не види! И неслучайно започнах с това, че на всеки народ се случват лоши неща, но при някои те са от главата и душата. Е, при нас болестта е изцяло вътрешна и вече хронична.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДА НЕ СЕ ПРАВИМ НА ВЕЛИКИ ПРЕД МАКЕДОНИЯ, СПИРАНЕТО Ѝ КЪМ ЕС Е В ИНТЕРЕС НА КРЕМЪЛ И ИМПЕРАТОР ПУТИН

октомври 10, 2020 at 10:27 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-da-ne-se-pravim-na-veliki-pred-makedoniya-spiraneto-y-kam-es-e-v-interes-na-kremal-i-imperator-putin

Понякога дори философите могат да изръсят нещо мъдро.

И ето ви го великият Хегел с потресаващо прозрение: „Бирата се стреми към урина!“.

В случая лошата научна новина за всички уважаващи себе си пияници е, че процесът е строго еднопосочен и никога урината не може да се превърне обратно в бира. Макар сред неуважаващите себе си пияници експериментите да продължават…..

И в политиката много често се случва така: станалото – станало, но все ще се намери някой ентусиаст или обикновен интересчия, който драпа да върне нещата назад, сякаш са някаква песен за момата Калина. 

И ето ви го примерот со Македония. Република Северна Македония ако щете – за по-официално. Или Българска Западна Македония, ако слушаме крайните бугарски толкувачи. Добре, че обикновено не ги слушаме, де, колкото и да крещят, щото тогава и онази България, дето е на трите морета, щеше да ни се окаже тясна. Та щеше да се наложи да си искаме Каспийско от руснаците, Червено от арабите и прочие.

Ами Македония си е тук, под носа ни, прекрасна страна, пълна с хора, които са македонци, независимо от етническия си произход. И също – пълна с хора, дето зборуваат македонски, не български, сръбски или суахили. Това е тяхната националност, това е техният език.

А ние сме се задрачили – не, та не, бугари са тие, изкуствено са създадени нивната нација и јазик на еди коя си дата, еди къде си. Затоа сега нема да ги пуштиме во Европската унија.

Айде, бе! То така ако се създаваха нации и езици, с декрет отгоре…..

Да, има такова решение, взето в един манастир, по онова време то очевидно е в интерес на Кремъл и императора Сталин, който после обаче се хапе отзад, че, барабар с Македония, е дал голямата Югославия на Тито – да се репчи и да прави друг вид социализъм.

Историята се обръща обаче и сега българските заплахи, че ще спрем Македония в нейния път към ЕС, са в интерес на същия Кремъл и поредния тамошен император – Путин, който потрива доволно ръце, защото очевидно се нуждае от повече хаос на Балканите.

Ако оставим за секунда подобен тип интереси настрани, ще кажа, че много неща трябва да променим ние, българите, в мисленето си по отношение на нашите съседи, и за целта трябва много да се образоваме за реалната българска и балканска, а и световна история. Македонците трябва да направят абсолютно същото, разбира се, защото проблемът с лъжите и фалшификациите на историята, които пълнят човешките глави с предразсъдъци, гази и тях със страшна сила.

Тук обаче аз говоря за друго – отношенията между България и Македония трябва да се чистят от наслоенията, не да се вкарват в нови. Това е дълъг процес, който, също като създаването на нации и езици, не е въпрос на декрет или меморандум, не се решава от комисии, а чрез изграждане на колкото може по-близки, дълготрайни, добри съседски и, най-вече – нормални човешки отношения.

Идете в самата Македония и ќе разберете за што зборувам. Повечето българи доста трудно разбират какво им се говори или прихващат колкото от руския – практически почти нищо. Все пак обаче се бият в гърдите, че разбират, защото езиците по някакви показатели си приличат, имат общи неща – било думи и изрази, било различни граматически особености. Да не говорим за това, че и македонците нас не ни разбират – или поне за повечето от тях българският си е съвсем чужд език.

Такова е фактическото положение – налице се два езика, които, ако не са все още напълно различни, са в процес на разделение, който продължава да се развива пред очите и ушите ни. Да, вероятно дълбоко назад в историята те имат общи корени и разделянето им започва сравнително скоро, имам предвид – в историческо време. Но това не е основание сега, в модерната епоха, ние да виждаме и чуваме само онова, което ни е изгодно. И да не искаме да признаем реалностите.

По подобен начин стои въпросът и с общите ни исторически фигури и събития. Да, до преди век и половина имаме обща история, доколкото сме заедно в турската империя, а преди това имаме общи царе и заедно сме лели кръв за тази или онази кауза. Понякога и едни срещу други. Но в модерните времена, когато Франция и Германия заровиха томахавката, за да създадат и работят рамо до рамо в един от най-смелите човешки проекти, наречен Европейски съюз, ние с македонците да си делим куклите и парцалите, изглежда жалко и неразумно поведение.

Какво, на Големия брат ли се правим спрямо тях? Избиваме си тъпите български комплекси ли? Или наистина някой си представя, че трябва да създаваме проблеми, само защото можем?

Защо веднъж поне не се изрепчим по същия маниер на Русия, а? Защо от Москва не потърсим сметка за кръвта и страданията, които са ни донесли москалите в общото ни минало? Или за грозния начин, по който продължават да се разпореждат с нашата история и да се намесват в нашето политическо настояще?

Сложни работи са тия и не бива с прости методи да ги решаваме.

Освен това, да ви кажа под секрет, дрънкам ги такива, които на мнозина изобщо няма да се харесат, защото лично аз имам всички основания да се смятам не само за българин, но също за балкански, а и световен човек.

Прадядо ми по бащина линия, не знам по какви причини, към края на 19 век се преселва от Велес, Македония, в Севлиево, България. После в София, дядо ми – в Пловдив и т.н. Така че съм трето поколение, родено тук и съм си чист българин. Но не намирам за странно, че имам близки кръвни роднини в Скопие, Македония, които са си чисти македонци. Нито пък намирам за странно, че, пак по бащина линия, но откъм страната на баба ми, родом от Тутракан, България, имам също толкова близки роднини в Букурещ, Румъния, които са си чисти румънци.

Срам, не срам, но ще го кажа в името на истината и широтата на описваната картина – дори в Русия имам роднини от същото бащино коляно, които са вече чисти руснаци. И във Франция – чисти французи.

На всичкото отгоре, собствените ми деца пък са чисти американци. Какво да правя с всички тях, да ги спра, ако искат в ЕС ли? Или да делегирам правата си на Красимир Каракачанов, той да ги спре. 

Наистина глупава е политиката, която се мъчи да превърне урината пак в бира, граждани, опитвайте се да не я следвате, доколкото ви е възможно. Макар да знам, че има и такива, които със сигурност не могат да спрат, някак отвътре им идва.

А вече знам и защо. Уотсън, който, заедно с Крик, откри двойната спирала на ДНК, а после бе шеф на екипа, разчел генетичния код, твърди, че глупостта е генетично заболяване, което трябва да бъде лекувано.  

Винаги съм го подозирал, но това е най-силното възможно свидетелство. Въпросът е къде е границата, когато лечението става задължително и кой е органът, който взима това решение.  

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ВНИМАНИЕ – ПОЛИТИЦИ НИ ПРОБУТВАТ ИЗТРИВАЛКИ ПОД НАЕМ

декември 12, 2018 at 9:03 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-vnimanie-polititsi-ni-probutvat-iztrivalki-po-naem

Много чудати работи съм виждал на този свят, граждани, но онзи ден направо ме срути идеята за бизнес, наречен „Изтривалки под наем”.

Часове наред се мъчих да прозра за какви изтривалки става дума – за баня, за крака, за мръсни съвести и души? И също – какъв висш човешки гений е способен да измисли тази услуга, да я организира и развие. А още повече недоумявах какви са клиентите на този бизнес.

Някой, който се събужда сутрин и си вика – ей, изтривалката ми за сополи нещо се е позацапала, я, чакай да се обадя на „Изтривалки под наем” и да си наема нова. Или изтривалката на входната ми врата е засрана от скитащи кучета…..

Колцина са подобни изтънчени типове, че фирмата да успява да печели от тях и да просперира?
Обаче изобщо не се майтапя, бизнесът „Изтривалки под наем” си съществува, проверих при чичко Гугъл. Даже там се твърди, че е не само Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ИМЕТО НА МАКЕДОНИЯ – РЕШЕНИЕ, ДОБРО ДОРИ ЗА НЕСЪГЛАСНИТЕ С НЕГО

юни 23, 2018 at 10:08 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Събитията около промяната на името на Македония продължават да са динамични. Постигнатите договорености са силно оспорвани и в Македония, и в Гърция, а споровете засегнаха и България, макар страната да демонстрира нещо като активен неутралитет по въпроса. С коментар по темата днес слушаме Пламен Асенов.

Република Македония предстои да се превърне в Република Северна Македония. Каква е разликата и заслужаваше ли си това трудните 27-годишни спорове – ще попита някой, който е леко встрани от темата.

На пръв поглед, въпросът звучи логично, защото липсата на разбирателство за името между Македония и Гърция остави Скопие в периферията на общото балканско развитие и спря стремежа на страната към онова, което тук се нарича „цивилизован свят”, тоест, членството в ЕС и НАТО.

На втори поглед обаче въпросът звучи нелогично от гледна точка на балканския характер, история, натрупани предразсъдъци и противоречиви интереси – фактори, които и в момента се проявяват със страшна сила.

Неслучайно последната постигната договореност между премиерите на Македония и Гърция, макар наистина да отваря огромни възможности, среща силна съпротива и в двете държави. И не става въпрос само за улични протести, говорим за съпротива в различни обществени и политически слоеве, като всяка от страните обвинява собственото си правителство, че е позволило на другата страна да получи повече предимства.

Освен уличните протести, в Гърция още през миналата седмица опозиционната партия „Нова демокрация” поиска вот на недоверие. Процедурата бе организирана спешно, но, макар Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар