ПОСЛЕДНИТЕ 25 ГОДИНИ – ДА СЕ НАДЯВАШ НА НАДЕЖДАТА

ноември 14, 2014 at 8:21 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ 25 години изминаха от 10 ноември 1989-та, когато в България бе обявено падането на комунистическия диктатор Тодор Живков. Събитието сега бе отбелязано по-тържествено от друг път, но споровете за характера, смисъла и успеха на започналия тогава преходен период, продължават. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, 50 процента от българите смятат, че преходът е неуспешен, а 55 на сто оценяват положително Тодор Живков. Това сериозно ли е, какво всъщност става?

– Не знам дали е сериозно, но е истина, Фили. Социологическите проучвания показват силна носталгия сред българите по тъй наречения „социализъм”. Към споменатите от теб числа трябва да добавим, че 46 на сто от пълнолетните българи не знаят почти нищо за онзи период. Това са хора, за които се предполага, че все пак са грамотни, а и част от тях са живели по онова време. Ако анализираме резултатите от това проучване, Фили, ще се натъкнем на ред парадокси, включително на прочутия български феномен, че най-охотно и категорично по даден въпрос са готови да се произнесат хората, които изобщо нищо не разбират от него.

– Но все пак на какво се дължи масовото харесване на Живков и носталгията по соц-а?

– Освен готовността да се изказваш неподготвен, имаме още къса памет и агресивна лъжлива пропаганда, Фили. Те действат благодарение на масовото усещане, че тъй нареченият „преход”, периодът на посткомунстическата трансформация, който продължава вече 25 години, е наистина неуспешен. Ето, казвам „неуспешен”, но първо аргументи за обратното изплуват в главата ми. Защо да е неуспешен българският преход, след като постигна редица важни цели. България може още да не е страна на класическата демокрация, но в никакъв случай вече не е и постсоциалистическа диктатура като Беларус или някои страни от Средна Азия. България е член на ЕС и НАТО – нещо, за което на самия 10 ноември си позволяваха да мечтаят малко хора. Българите могат да изразяват мнение и да изповядват религията си свободно, могат да пътуват, да работят и да учат в цяла Европа без омразните визи, без полицейски забрани и разрешения, могат да избират и да бъдат избирани, могат да развиват бизнес, да реализират способностите и талантите си, да печелят пари и да ги харчат, магазините са пълни с всичко, което има по света. Не знам още колко да изброявам, за да е достатъчно, Фили. Факт е, че промените са много, те са във всички сфери, включително и в самите хора, които са вече доста различни от българите преди 25-30 години.

– Да, но все пак 50 процента от хората смятат, че преходът е неуспешен…..

– Това изглежда е повече Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: 25 ГОДИНИ КОМУНИСТИ И ЧЕНГЕТА НИ УЧАТ НА МОРАЛ И АКЪЛ – КАК ИСТИНСКА ЗА ТЯХ Е БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

ноември 12, 2014 at 1:29 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/32141-de-profundis-25-godini-komunisti-i-chengeta-ni-uchat-na-moral-i-akal-kak-istinska-za-tyah-e-demokratziyata.html

Вчера, преди 25 години, беше 10-ти ноември. Днес е 11-ти, може би даже 12-ти, а утре, след още 25 лета, ще бъде 13-ти. И какво от това?
Сещам се само за едно – де да можеха дните ни да са дълги като години, а не годините ни къси като дни. Само че подобни глезотии не са ни отредени от Гадната Вселена.
Така или иначе, за разлика от безразличното или полугузно мълчание всеки друг път около 10 ноември, сега огромни простотии се завихриха на тази светла дата – кръгъл четвърт век от старта на Голямата Измама. Вярно, голяма си беше и продължава да бъде, видно от последните правителствени развития. Е, не че някой специално ни измами нас, българите, колкото ние сами – защото възхода на страни като Полша и Чехия показва, че можехме и да не се мамим.
Но не можахме.
За празника тази година се раздадоха награди на някои истински дисиденти и активни борци против тирана. На други не се раздадоха. По всички зависими и независими от другаря Делян Пеевски медии се чуха бодрите гласове и грейнаха сияйните мутри на поне половината ченгета, доносници и други скромни, но значими функционери на комунистическия преход. Това показва едно – колко истинска демокрация е станала само за четвърт век България. Защото, вместо да са в затвора или да доизживяват дните си на общественото дъно под натиска на някаква си съвест, тези тути-кванти продължават не просто материално да благоденстват, а да ни учат на морал, да ни дават акъл, да ни управляват в наш собствен интерес и изобщо – да ни правят тъй наречения преход ако не по-приятен, то поне по-интересен.
Или да ни правят на маймуни, както ви харесва.
А всичко това пък звучи още по-прекрасно на фона на съдържателното четиво, което ни предложиха любимите ни социолози. Оказа се, че 55 на сто от българските граждани оценяват положително Тодор Живков, а 46 на сто от пълнолетните, което предполага – и грамотни такива, си признават, че са слабо запознати с периода на социализма. Като отчетем нормалната социологическа грешка, тук нещо или не ми се връзва, или ми се връзва прекалено добре.
Ако приемем, че слабо запознатите със социализма граждани умно и принципно не са дали мнение за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: АЗ, ГОРКИЯТ ГЛУПАК

ноември 11, 2013 at 7:58 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Днес е 10 ноември, граждани.

За тези, които ще четат този текст утре – вчера беше 10 ноември.

А за онези, което ще го четат когато и да било – 10 ноември сякаш беше вчера.

Но на кого му пука!

Така че – няма да разказвам спомени, ще кажа няколко неща, които свързват вчерашния 10 ноември пряко с днешния, неща за светата наивност и грозните разочарования, до които тя води.

Първо, тогава, преди 24 години, бях наивен да мисля, че повече хора в България, отколкото се оказа впоследствие, искрено ненавиждат комунизма и искат тази система да се махне – но се страхуват да го демонстрират открито. Да, наистина, изправени пред очите ми, фактите показваха друго. По онова време живеех в Кърджали, който си беше около 60-70 хиляден град, но от тях, поне през 89-та година, открито на системата се противопоставяхме…..4 души. Поименно – журналистът Пламен Даракчиев, отецът Иван Бонев, лека му пръст, инженерът Благой Калъмов и моя милост. Наистина бяхме толкова малко, че на някакво общоградско събрание Милчо Милчев, един жалък тип, председател на Общинския народен съвет, опита да се пошегува, че, за да изглеждаме повече, накарали сме и жените си да се пишат опозиция. Разбира се, имаше много хора, които ни срещаха по улиците и тайно ни правеха знаци на одобрение, имаше и други, с които си говорехме открито против системата, но те не отърчаваха да ни предадат тутакси на ченгетата, имаше и съвършено обратните случаи. Както и да е. Важното е, че тогава наивно мислех – като се отърват хората от страха, ще пометат самата система, комунисти ще си останат само шепа дебелоглави тъпанари.

Не би! Цели 24 години преход, колко пъти през това време комунистите докарват отново и отново страната до просешка тояга, а всички нас до най-жалкото възможно духовно и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара