106. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПИЙЦИ – ОСКАР УАЙЛД
Пламен Асенов
29. 10. 14, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100478498/velikite-evropeici-oskar-uaild
„Името му означава Див, но поезията му е питомна” – това е една от най-гадните литературни критики, на която някога съм попадал. Публикувана е през 1881 година в британското хумористично списание „Пънч” като отзив за „Стихотворения”, първата поетична книга на Оскар Уайлд – великият ирландски парадоксалист, който наистина разбуни естетическите и сериозно опита да разчупи моралните норми във викторианска Англия, заради което умря във Франция низвергнат и самотен.
Хор, по текст 1 на Оскар Уайлд
Превод: В танцуващата сянка на розовия храст стои момиченце, изваяно от слонска кост и с лъскавите си зелени нокти от нефрит то перлените розови листа подръпва.
В този текст на Оскар Уайлд картината може да се възприеме като почти идилична, ако не обърнем много внимание на детайлите, но до края, макар да остава цветна и красива, тя се изпълва с все по-зловещи визии. Така или иначе, не точно стихотворенията на Уайлд са онова, заради което светът го помни. Пиесите му, например шеговитата „Колко е важно да бъдеш сериозен”, и досега са на всички сцени. Благородните девици още помнят онази приказка – „Славеят и розата”, в която любовта побеждава, но това се плаща със смърт. Романът му е един единствен, обаче се казва „Портретът на Дориан Грей” и е носеща колони на модерната литературна епоха. Афоризмите му пък отиват толкова напред, че бележат друга важна за човечеството граница – те загърбват стария свят на парадокса и смело поглеждат в лицето на новия свят на абсурда, който вече се ражда, но ще се осъзнае напълно 50 години по-късно. „Всеки в края на краищата се оказва някой друг” – твърди Оскар Уайлд. Сигурен съм, че и досега, независимо дали е в рая или в ада, той се усмихва, щом се сети за Прочетете остатъка от публикацията »
УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ, ИЗВИНЯВАЙТЕ!
Пламен Асенов
22.03.2009
Искам да се извиня съвсем искрено на всички български граждани, които са били смутени, стресирани, а някои може би и докарани до инфаркт, от гениалната идея на българското правителство, идея, защитавана лично от премиера Сергей Станишев и външния министър Ивайло Калфин в Брюксел – идеята да дойдат да ни управляват европейски комисари.
Веднага възниква въпросът – защо се извинявам аз, а не споменатите господа.
Ами защото през последните дни живея с натрапчивото усещане, че именно аз им внуших тази идея с едно неразумно писание в моя блог. Или може би – все пак разумно, но по моя вина разбрано погрешно от тях.
На 20 февруари написах и публикувах текст под заглавие “Скандал с НАП – портретът на Дориан Грей излиза от килера”. Сещате се за какво става дума – скандала, вече май забравен, за гушнатите от различни хора по различни механизми няколко милиарда лева чрез източване на ДДС. Финалното изречение на този текст гласи буквално следното: “Мисля си, че не е далеч времето, когато някой политик най-после ще произнесе на глас и ще обоснове разумно едно иначе непатриотично звучащо желание – поне за известен период в България да дойдат и да управляват директно европейските комисари”.
Честно си признавам, не съм Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 