60. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОНИ

декември 5, 2013 at 8:33 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

04. 12. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=63

Великият италиански режисьор Микеланджело Антониони ме изправя пред напълно неразрешим проблем. Не, не онзи, от който мнозина настръхват, когато гледат негови филми – дали разбират нещо и има ли изобщо нещо за разбиране в тях. Този въпрос аз отдавна съм го забравил, защото вярвам на маестрото, че във филмите му няма никакъв смисъл, освен онзи, който зрителят влага. В момента големият ми проблем е как по радиото да представя темата за великата тишина, която ни съпровожда, тема, централна за цялото творчество на магьосника от Ферара. Мисля разни варианти. Например  – да не кажа нито дума, просто да ви пусна саундтрака на „Забриски пойнт”, филм, който критиката и част от публиката определят като досаден и неразбираем, а останалата част смята за култов. Музиката е на „Пинк Флойд”, така че забавлението ви е гарантирано, а на мен ми е гарантиран експеримент, максимално близък до оригинала. Или мога да навържа поредица диалози между герои от различни филми, като оставя между тях паузи с многозначително мълчание. Така пак никой няма да разбере нищо и всички би трябвало да останат доволни. Имам и крайната възможност – просто да ви пусна десет минути мълчание, а вие да свършите останалото, като си представите, че сте насред Червената пустиня и в мисълта си преживеете всичко, което ви се случва там. Това би било изключително близко не просто до майсторския маниер, а до майсторската мечта на Микеланджело Антониони. В едно интервю той казва, че иска да направи филм, в който да снима как героите стоят насред нищото, а зрителите си въобразяват филмовото действие, което се развива около тях. Мога да направя всичко това и още много, но няма, защото радиото не е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар