30. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ

май 9, 2013 at 12:46 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

08. 05. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=32

Anima Animus Animal, Ambara Tombe

„Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен. Аз съм всичко това едновременно, и не мога да пресметна сумата. Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното; нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения – за ни­що, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И, въпреки цялата несигурност, усещам някаква опора под всичко съществу­ващо и приемственост в моя начин на съществуване.”

„Не мога да пресметна сумата…..” – тези думи великият швейцарски психолог и психиатър, философ и мистик Карл Густав Юнг пише през 1959-та, около две години преди смъртта си, в своите мемоари. И със сигурност, макар че цял живот е виждал себе си как играе ролята на изповедника, а не на онзи, който се изповядва, в случая той е докрай искрен. Просто наистина е много трудно да се сметне сумата от величията и паденията на един живот, изпълнен с толкова разум и страст, с толкова пълни шепи и празни ръце, с толкова мостове и катастрофи между „аз” и „аз”, че на мнозина би им се завило свят само ако опитат да прочетат за всичко това. Какво остава – да го преживеят.

Юнг говори на душата си

Превод: Моя душа, къде си? Чуваш ли ме? Аз ти говоря, аз те викам, тук ли си? Завърнах се, отново съм тук. Изтърсих праха на всички земи от нозете си и дойдох при теб. Аз съм с теб. След дълги години и дълги колебания, аз се върнах отново при теб.

С тази молитва в късните години на живота си самият Карл Густав Юнг се обръща към своята душа – може би най-важният персонаж не само в неговата наука, но и в неговото собствено битие и мислене едновременно. „Аз наричам външната нагласа, външният характер, персона, а вътрешната нагласа – анима, душа” – уточнява Юнг в книгата си „Психологически типове”. А в един от основните свои трудове – „Архетипове и колективното несъзнавано”, той разгръща идеята си за душата в космически измерения, без обаче нито за секунда да изпуска от очи човешката гледна точка, като казва: „Ако не беше движението и блещукането на душата, човекът щеше да се разложи в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар