Говори Пловдив: ГРАНИЦАТА МЕЖДУ УКРАЙНА И УКРАЙНА

февруари 24, 2014 at 7:20 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Мият кръвта от площада в Киев. Чистят го от атрибутите на демократичната битка – гуми, камъни и дръвье. Куршуми също. И слагат цветя.

И мият кръвта.

А плъховете се разбягаха.

Разбягаха се на Изток, към Москва, не на Запад, към Европейския съюз, където – както артистично-искрено се клеха в един момент – искаме да заведем народа си, но не точно сега, защото не му е дошло времето. Очевидно имаха предвид, че на народа не му е дошло времето. И на ЕС. Защото, от друга страна, московското време изобщо не си беше тръгвало от Киев.

Така или иначе, според някои източници Янукович е вече в Москва. Според други – не е, защото в Харков не са пуснали самолета му. Оттам не са пуснали да избягат на Изток още бившия вътрешен министър, бившия генерален прокурор, бившия главен бирник на Украйна и вся остальная, в момента от мъка и страх вероятно пиющая твърде много водка сволоч.

Само че не съм сигурен дали радостта, че на летището в Харков свестни хора са защитили украинските интереси, като са хванали плъховете в капан, не е малко прибързана. Защото истината е, че на руснаците Янукович и другарчетата му в Москва не са им необходими. Ама изобщо. Там властите ще трябва Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КЛАСИЧЕСКИЯТ БОЙ С ТОРТИ

април 29, 2010 at 5:31 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Ако Първанов каже имената на знаковите бандити, ако вдигнем ДДС на 50 процента и ако сменим ЕРП-тата, ще настане такъв живот….. 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

В зората на нямато кино преди стотина години един от основните, станали вече класически, похвати за предизвикване на вълна от смях сред публиката, беше боят с торти. Разбира се, да минеш няколко пъти през голямо стъкло, което двама хамали упорито изпречват на пътя ти всеки път, щом решиш да минеш отнякъде, да изработиш Кингстънските полицаи, “най-глупавата група в света” или да опръскаш с маркуч дамите в парка също е голяма веселба. Но тортите са ненадминати.

Има психолози, които и досега са на мнение, че боят с торти в изкуството е опит на човечеството да отреагира кръвожадните си инстинкти. Ако се вземе предвид обаче фактът, че двете най-ужасяващи войни в човешката история белязаха точно зората и залеза на нямото кино, явно психолозите не са съвсем прави. А може би са прави, но просто опитът се оказа неуспешен – било защото тортите не стигнаха за всички граждани по света хубаво да се набият взаимно, било защото кръвожадните инстинкти на хората са по-силни от волята им за веселие.

И все пак смятам, че има нещо твърде привлекателно в идеята да се бием с торти, вместо да се убиваме.

То като се замисли човек, същата идея стои изобщо в основата на демокрацията с характерното за нея разделение и баланс на властите. Например всеизвестно е, че парламентите съществуват, за да се сблъскват в тях, на индивидуално ниво и все пак под контрола на правилник и квестори, интересите на различни обществени групи. Вместо самите групи да се сблъскват директно на улицата. Медиите, тъй наречената “четвърта власт” пък, всъщност не са власт, а точно торта. Чрез тях даден политик или партия могат да замерят Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар