ДА ЖИВЕЕ РЕФОРМАТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА – НО НЯМА ДА Е СКОРО

декември 4, 2015 at 2:32 pm (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Реформата в българското правосъдие е още по-належаща след поредната порция скандали напоследък. Основни пречки обаче са вътрешната съпротива на системата и механизмите, заложени в Конституцията, за промяна на които никога няма достатъчно мнозинство в Парламента. По темата разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, в България тече поредният съдебен скандал, наречен „Яневагейт”. За какво става дума всъщност и докъде стигнаха развитията по темата?

– Ще бъда предпазлив в представянето му, Фили, по две причини. Първо, невъзможно е човек да стигне до всички детайли на скандала, защото замесените в него хора, връзки и интереси стават все повече. Впечатлението е сякаш огромна купчина октоподи са се оплели като брюкселска дантела. Втората причина е да не се изцапам. Както казваше дядо Вазов – някои вестници трябва да се пипат само с дилафа. Е, в случая е по-лошо, защото вестник човек може и да не чете, но, каквото и да прави, до съдебната система, основен стълб на демократичния свят, рано или късно опира. В нашия случай всъщност опира до дълбоките проблеми в нея. Формално погледнато, скандалът „Яневагейт” започна, след като разследващия сайт „Биволъ” пусна записи на поредица телефонни разговори между две бивши съдийки от СГС – Владимира Янева и Румяна Ченалова. От месеци насам двете са освободени от длъжност и се разследват по тежки обвинения, включително злоупотреба със служебно положение. От записите на „Биволъ” обаче, в които те обсъждат положението си, става ясно, че в съда има система за търговия с влияние, че върху уж независимия съд се оказва политически натиск, че има тежки обвързаности между хора или групи в правосъдието с политически партии.

– Но, всъщност, Пламен, това се знае от години, коментира се и в редовните доклади за напредъка на България, които ЕС продължава да подготвя.

– Така е, Фили, знае се и се обсъжда, но ефект от това няма – системата продължава да не е реформирана, скандалите в нея продължават да се случват често – кой от кой по-екзотични, негативните ефекти във вътрешен и международен план продължават да са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

De Profundis: ПОЛИТИЧЕСКАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ФАБРИКАТА ЗА БОНБОНИ И ФАБРИКАТА ЗА ШАМАРИ

декември 2, 2015 at 10:28 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/61501-de-profundis-politicheskata-razlika-mezhdu-fabrikata-za-bonboni-i-fabrikata-za-shamari.html

Най-общо казано, разликата между двете фабрики е, че, като влезе дете в бонбонената, първо се тъпче, после се насира. След което го водят в шамарената, където му дават да разбере, че приличните хора така не правят. Горе долу в разгара на тази политическа хипотеза се намират сега и световното село, и нашата махала, България.
Например руският президент Путин май изкара много дълго в бонбонената фабрика. Макар че започна да пълни памперса и да умирисва света още от начало, не се намери кой да го научи на ред. Стана малко като в прочутата комунистическа революционна ситуация – тези, които искат да го направят, не могат, а онези, които могат, не искат.
Но, след като дълго разиграва всички, Путин все пак видя и опакото на розовия живот, като получи оглушителен шамар от Турция. Неслучайно казвам така – Путин получи шамар от Турция, а не лично от Ердоган, както усилено тълкуват напоследък разни фалшиви тълкуватели тук. Имам предвид, че който и друг да беше турски президент, свалянето на руския самолет щеше да стане поне по две причини. Първо, Турция е голяма страна, със силна армия и силна икономика, затова не и пука безкрайно много от всеки натрапник с каратистки пояс, който трябва да бъде ошамарен. Второ – московското карате кид стана нахално като конска муха и реши да не се съобразява с предупрежденията за предстоящ бой по дупето. Май ги сметна за част от веселбата. И май разчиташе, че в Анкара, също като Европа или САЩ, ползват новата, редактирана и политически коректна версия на книгата на д-р Спок, според която детето в никакъв случай не бива да се шамаросва.
Да, но явно в Анкара още карат по най-старото издание. В него шамрената фабрика се препоръчва като метод за възпитание. Ако не поставиш на детето ясни граници, отвъд които не бива да минава, то ще ти се качи на главата, а един разумен човек, както и един разумен свят, не би трябвало да допускат това.
Така или иначе, оглушителният шамар, който Турция забърса на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар