De Profundis: ЩЕ СПРЕ ЛИ НЯКОЙ ПУТИН В ЖЕЛАНИЕТО МУ ДА НАЛАГА ДИКТАТ ВЪРХУ СВЕТА

октомври 15, 2016 at 2:10 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/84071-de-profundis-ste-spre-li-nyakoy-putin-v-zhelanieto-mu-da-nalaga-diktat-varhu-sveta.html

Мадуро награждава Путин!

Моля ви, граждани, запушете ушите и очите на децата си. Заглавието на тази новина, поне на български, звучи твърде неприлично, а съдържанието ѝ е толкова грозно, че може да съсипе крехката им психика.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро, част от анархо-комунистическия екип, докарал народа на тази прекрасна страна до просешката тояга, сега основава награда за мир, уж алтернативна на Нобеловата. И първо ще я връчи на планетарния миротворец, руския самодържец Владимир Путин. Който, освен своя, е на път да съсипе народите и на всички останали страни по света с наглата си и агресивна политика.

Самата награда, изобретена от Мадуро пък, е на името на неговия политически ментор, покойния венецуелски троглодит Уго Чавес.

На тия наистина чавка им е изпила акъла.

Подозирам, че непосредствено след Путин ще бъде награден и другарят Ким, който онзи ден обяви, че забранява сарказма в Северна Корея. Да се готви иронията, а после и човешкият език изобщо.

Идиоти! Тия май не си дават сметка, че хората могат им се подиграват с жестове. Или дори само с поглед.

Но да се върнем на миротвореца Путин, известен в света на иронията като кремълското градинско джудже или подполковникът от КГБ, който се представи така зле дори по твърде ниските стандарти на тази служба, че никога не дорасна до полковник. В света на сарказма пък сякаш точно за него са записани принципите, че Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: В ИМЕТО НА ЧЕСТТА И ЗДРАВИЯ РАЗУМ

март 25, 2013 at 7:51 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Не знам дали знаете, граждани, онази знаменита реч на Чърчил в навечерието на Втората световна война, в която той призовава: „Никога не се отказвайте! Никога, никога, никога!”

Но ако мислите, че спира до тук, жестоко се лъжете. Защото до тук и един прост Волен може да ти го каже. До тук биха спрели също чичко Сталин, чичко Адолф, другарят Мао, тримата другари Ким, Чавето и други от тяхната порода. Но не, не се отказва Чърчил да надъхва своето демократично общество за кървава съпротива срещу диктатурата, а продължава: „Никога не се отказвайте – освен в името на честта и здравия разум!”

Освен – в името на честта и здравия разум…..

Изумително е върху колко малко и колко крехки основи се крепи пропастта между диктатура и демокрация. В първия случай си тъп отвътре и надъхан отвън като булдог – никога, ама наистина никога не се отказваш, защото някой ти е внушил, че така трябва, че така правят мъжете, пичовете, истинските патриоти, революционери  или други подобни крокозъбели. И ти бързо губиш себе си. Но обикновено след доста години, чак щом успее физически и психически да избие достатъчно много хора, диктатурата също губи себе си и отнася цялото общество в гроба.

Във втория случай реализираш най-великото и естествено човешко право – да избираш, следователно да мислиш, защото имаш налице поне две истински основания да се откажеш. Което всъщност е едно истинско основание да не се отказваш. И при всички случаи намираш себе си. А като имаш поне две истински основания да се откажеш, можеш да се откажеш, за да останеш жив, пак да намериш себе си и да продължиш да оставаш жив, докато принципите на нормалния човешки живот, тоест, на демократичното общество, надделеят.

„Подобни мечти за индивидуална чест и колективен здрав разум обаче водят само до депресии – предупреждават бдителни пловдивчани. – Българският случай не е такъв и ако човечеството беше принудено да разчита на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар