ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА „ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ“

май 25, 2011 at 6:28 am (Публицистика) (, , , , , )

УВОД

“Оксиморонният свят” е от онези книги, които човек цял живот иска да прочете, но не може, защото никой не пише такива. Затова сяда и си я написва сам. 

ДВЕ ПРЕДСТАВЯНИЯ В ПЛОВДИВ

 

Автор – Пламен Асенов

Илюстрации – Цвета Марова

Художествено оформление – Иван Тотев

Издател – Продуцентска къща “Еклипс” – Пловдив

Това е корицата на книгата “Оксиморонният свят”.

Съдържанието е не по-малко интересно от корицата, но първата възможност човек да се докосне до всичко заедно, е на 25 май, сряда, от 18.30 часа в двора на Етнографския музей в Пловдив, където ще има градинско парти на книга и чаша вино за специално поканени приятели и ценители. Приятели и ценители, които не познавам лично, но които видят тази информация в нет-а или в някой случаен пророчески сън, също са поканени.

За този, който не успее да дойде сега, има и резервен вариант. След седмица, на 1 юни, от 17.30 часа, в Стария Пловдив – къща “Златю Бояджиев”, ще бъде официалната премиера на “Оксиморонният свят” като част от програмата на дните “Пловдив чете”. Книгата ще представи Юлиан Жилиев, критик и преводач.

Заповядайте! 

ЗА КНИГАТА

“Оксиморонният свят” е книга смешна по форма и трагична по съдържание – но все пак от нея научаваме защо сме верни привърженици на живота в този свят, който ни убива постоянно. За да видим Прочетете остатъка от публикацията »

Реклама

Постоянна връзка 1 коментар

ПОЛИТИЧЕСКА ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА

март 3, 2011 at 8:08 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

1. Защо заедно?

“Трябва да знаем защо живеем заедно в България” – каза по време на една дискусия външният министър Николай Младенов. Прав е човекът, трябва най-после да разберем. Аз лично например мога да изброя редица причини, заради които продължавам да живея в България. Основната е, че не се махнах навреме. Но, така или иначе, не знам нито една свястна причина, която, поне донякъде, да обяснява защо всички ние упорстваме да живеем заедно тук.

Доколкото това е живот, де. Имам предвид, че я караме като пчели в един и същи кошер, чиято основна цел обаче е не да си сътрудничат, за да живеят по-добре, а да се жилят постоянно една друга, за да живеят съседите им по килийка по-зле. Как от това ни става по-добре – не е ясно. Пък и реално май не ни става.

Струва ми се все пак, че само с образно описание на ситуацията и общ философски поглед към нещата, както подхождаме досега, работата и занапред няма да стане по-ясна. Тоест, необходимо е да погледнем към проблема и малко по-издълбоко, например от практическата гледна точка на прословутия обществен договор. Което ще рече – като не можем да разберем защо живеем заедно в България, поне да се разберем помежду си защо го правим.

Подтекстът на това изказване, който също ми се струва доста правилен, е, че ако и след упражненията по разбиране продължаваме да сме твърди в незнанието си, най-добре е да се разпуснем като дружина и всеки да си търси своя Чуждестранен легион. 

2. Ляво и дясно

“Не ме учудва фактът, че сини и червени действат заедно” – каза пред една телевизия премиерът Бойко Борисов. Той не е съвсем прав – те не действат заедно, а всеки за свой крак. Само видимият на повърхността резултат от това изглежда като да действат заедно.

Но няма как – идват избори. Едните искат да оцелеят, другите – да докопат пак властта под една или друга форма. Едните правят сметки без кръчмар, другите искат да се върнат на кръчмарското място, за да не им държи никой сметка какви сметки правят за наша обща сметка. Едните не разбират, че времето им изтече, другите не разбират, че времето им изтече твърде отдавна.

Всъщност не съм учуден от факта, че премиерът не е учуден. Нормално е дори по-семпли политици от него досега да са разбрали поне две основни положения. Първото е, че онова, дето клати феса на партийните върхушки и онова, дето клати гората, са две Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ЦЕНАТА НА ЩАСТИЕТО – $ 60 000 ГОДИШНО

март 22, 2010 at 5:39 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

  • Бедността сама по себе си може и да не е порок, но ражда пороци 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Което и правителство да управлява България напоследък, щом отмине първоначалният му ентусиазъм, започва повече или по-малко открито да пита – ама защо подопечните ни българи са вечно ръмжащи, недоволни и не се държат като хората в нормалните страни, защо постоянно дават признаци да са нещастни, въпреки нашите грижи за добруването им.

Това субективно усещане на властите всъщност е вярно, такива сме си. То и съвсем обективно се доказа чрез общоевропейско социологическо проучване през миналата година. Според него българите се чувстват най-нещастни от всички европейци. Намерихме и ние по какво да сме на първо място в Европата, но нейсе.

Ако все пак някое от споменатите правителства, вместо само да се чуди на този феномен, беше се допитало до наистина сведущи хора като американеца Даниел Канеман, щеше да разбере истината. Даниел Канеман е сериозен човек, автор е на теорията за тъй наречената “поведенческа икономика” и нобелов лауреат. Не е от онези говорители по темата “щастие”, които ви убеждават, че ще го постигнете само ако много искате. А щом не го постигате, значи не искате достатъчно. Или искате по неправилния начин.

Та в една своя лекция в мрежата TED Канеман казва, че американците, които имат годишен доход под 60 хиляди долара, не са щастливи. Да уточним нюансите – не са непременно нещастни, просто не са щастливи. Или им е много трудно да бъдат. И обратно – онези, които имат над 60 хиляди долара годишно, не са непременно щастливи, но им е доста по-лесно в реализацията на тази трудна задача. Както се казва – каквото и да ти говорят, винаги става дума за пари.

Някой защитник на истината ще контрира, че примерът е неприложим за България, защото цената на живота тук е много по-ниска. Не, цената на живота не е. Цената на издръжката може би е ма-а-а-лко по-ниска, но не много. За Щатите не знам данни за съотношението, но спрямо Германия например се знае, че нашите цени са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НЯКОИ МИСЛЯТ, ЧЕ НЯКОЙ МИСЛИ, ЧЕ НЯКОИ МИСЛЯТ

март 6, 2009 at 5:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

06.03.2009

 

/Фили/ Обикновено сме свикнали да смятаме, че експертите по-малко грешат от тъй наречените “обикновени” хора, защото боравят с числа, а числата са носители на обективна информация. Дали това в действителност е така и – независимо от отговора на този въпрос – каква е ролята им в процеса на обществена манипулация в България?

Този въпрос възниква закономерно, ако човек си направи труда да прочете някои твърде интересни изследвания на български и международни организации, появили се напоследък, както и да проследи някои изказвания на политици, журналисти и граждани, в които именно числата играят водеща роля и обосновават претенцията за обективно информиране на обществото.

“Над 75 на сто от българите искат експертно управление” – сочат данните от Европейското социологическо изследване върху ценностите и нравите, което се провежда на всеки 9 години и в което България участва от 90-та насам. Напълно разбираемо, в анализа на получените резултати този огромен процент се свързва най-вече със силното недоверие, което мнозинството българи питаят към партиите изобщо. А то пък до голяма степен е следствие от водената в страната през последните осем години целенасочена политика за разбиване на партийната система и насаждане на популизма като водещ принцип. Как обаче този резултат се съчетава с други резултат от същото изследване – 64 процента от анкетираните заявяват “подкрепа за демократичната политическа система”, а това означава – за политическа система, изградена на партиен принцип. Още по-лошото следва обаче – оказва се, че, пак в същото това време, цели петдесет на сто от българските граждани предпочитат също в страната да има авторитарно управление. Изобщо даже не броим в случая онези десет процента, които настояват за въвеждането на военен режим.

Тъй като в случая общият сбор на процентите е двеста, Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА ГОДИНА СВЪРШИ. И КАКВО ОТ ТОВА?

декември 28, 2007 at 5:53 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

28.12.2007 

/Фили/  “Първата европейска година на България” – това е най-честото определение за изминалата 2007-ма във всички обзори, които се появяват през последните дни.

Така най-вероятно тази година ще остане и в историята, защото събитието, макар без да е белязано с революции и гръмове, макар без да остави зад себе си красиви герои и кървави следи в народната душа, всъщност е едно от най-важните дела в българската история изобщо.

Вероятно тази важност ще може да бъде оценена по-реалистично след години. Дори и сега обаче хората в България изглежда доста добре си дават сметка за това и неслучайно, според публикувано неотдавна социологическо проучване, 61 процента от анкетираните поставят пълноправното членство в Европейския съюз на първо място сред най-важните вътрешно-политически събития от годината. Сочи се, че най-голям дял в тези проценти имат младите хора от големите градове. В същото време едва десет процента от анкетираните казват, че ще запомнят изминалата 2007-ма като година на първите в страната избори за депутати в Европейския парламент. Според социолозите това означава, че макар и пълноправно, членството все още не успява да мотивира българските граждани да се почувстват в по-голяма степен част от Европейския съюз.

Дали това е действително така обаче или става дума по-скоро за проява на отдавна наблюдаваната в страната тенденция за отлив от политическия живот? Основанията за този въпрос се крият в другите данни от цитираното проучване, които отчетливо сочат приоритет на събитията от чисто граждански над събитията от чисто политически характер. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар