НОВИНИТЕ ДНЕС – 36

март 1, 2012 at 8:10 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

01. 03.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Бонусите като философски проблем

Очаква се до края на тази седмица бонусите на държавните чиновници, поне тези, получени от тях през миналата година, да отидат там, където са и бонусите на всички останали нормални български граждани – в небитието, тоест, от съществуващи да се превърнат в несъществуващи. Разбира се, има го и резонният въпрос „дека ке ги копаме” – бонусите, де, не чиновниците. Иначе ако трябва да закопаме цялата българска административна система, няма да ни стигне равното софийско поле и всичкия наличен шанцов инструмент.

Обаче все пак има нещо много вдъхновяващо, граждани, в това поне веднъж в живота си човек да види как пред очите му се реализира един от най-трудните за обяснение от философията  преходи, особено ако гледаш процеса отстрани. Защото сигурно на самите хорица, които участват в него, не им е толкова леко да връщат вече похарчени пари. Или поне предвидени за какво ще се похарчат, след като евентуално се похарчат бонусите от по-миналата година. Така де, не всички могат всичко наведнъж, на някой са им прекалено много…..

От друга страна обаче за мен още по-вдъхновяващ от философската гледна точка е въпросът как тия хорица – хорицата от администрацията по принцип, от министър до портиер, не само конкретните герои на днешния ден – десетилетия наред успяват да правят по-трудното, като превръщат небитието в битие. Защото съгласете се, че от толкова малко работа толкова много пари никъде другаде в България не се появяват изневиделица в даден празен джоб, освен ако собственикът на джоба не е собственик и на бюро в някакво министерство или друго важно ведомство.

Някой ще ми направи забележка, че не бива пренебрежително да наричам достойните граждани от администрацията „хорица”. И ще бъде прав, но само частично. Защото една част от тях са наистина обикновени хорица също като нас, останалите – те се трудят честно и почтено над това, което сме им отредили като общество, получават си заплатата и най-многото да се докопат до някой „безплатен” служебен банкет като награда.

Другата част са тези, които вече описах – те успяват да си напълнят джобовете с пари по полу или абсолютно незаконен начин, но поне си траят пред широката публика, а ако някой случайно ги осъди морално, гледат като мишки в трици. В този момент те също могат да бъдат наречени хорица, толкова са жалки.

Но третата категория чиновници вече наистина не може да бъде определяна така. Това е категорията, която се състои от  титани на законосъобразното мислене, които някак много лесно успяват да го превърнат в неморалносъобразно действие и пак да излязат от водата не само сухи, но и с пълни кошници Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

НОВИНИТЕ ДНЕС – 26

февруари 20, 2012 at 10:10 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

20. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Рекордните цени

Колегите от в. „Сега” са разтревожени от факта, че „Лукойл” пак повиши цената на бензина и дизела до рекордни нива. Нещо повече – информират ни, че експертите не са оптимисти и следващата седмица се очаква ново увеличение. Ама какво песимистично има в това, бе, колеги, `айде вземете се малко в ръце! Първо – да се поставят рекорди винаги е добре, защото така световната общественост по-лесно ще запомни името България, а от това, кой знае защо, ние винаги изпитваме прилив на национална гордост. Второ – щом растат цените, увеличават се веднага и постъпленията от данъци в държавния бюджет. Иначе как ще може той да се закърпи достатъчно, та да не му се виждат срамотиите и държавният задник да не лъщи съвсем гол пред обществеността, пък едновременно с това да останат достатъчно пари за бонуси на чиновниците. Трето – да сте виждали някога цени да падат, освен статистически? Забелязал съм, че когато се вдигат, те винаги се вдигат реално, независимо дали това се отчита от статистиката. Но когато падат – то е само на хартия, не и в кварталния ми магазин. Четвърто – не ми е ясно защо толкова втренчено се гледа в канчето на руския старшина, а подминаваме с лека ръка канчето на българския. Имам предвид, че онзи ден Държавната комисия по стоковите борси и тържищата обяви нов растеж на цените на основните български хранителни стоки, но никой не вдигна чак толкова голяма патърдия по този повод. `Щото е българско, нали, а руските собственици на „Лукойл” да мрат от глад…..Да знаете, това ми намирисва на дискриминационно отношение, каквото не подобава на една демократична страна, ей!

Майлоу от „Софарма”

Моника Гаджалова от ТV7 направила разследване, от което излиза, че разни лекарства, производство на българската компания „Софарма”, се продават в съседни страни два-три пъти по-евтино, отколкото в България. Това, естествено, противоречи на всякаква икономическа логика, защото нали се сещате, че би трябвало за чужбина да има оскъпяване – транспортни разходи, мита, комисиони и какво ли още не. Но фактите са си факти. В Белград Моника напазарила за 11 лева препарат срещу  кръвно, който в София се продава за 20. В Истанбул пък е още по-евтино. Там тя купила лекарство срещу алергия за 25 лева, вместо за 75, колкото в родината.

Не е прецедент, граждани, Нали знаете, че цената, на която се изнася част от българската електроенергия е по-ниска от тази, на която Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар