ДВЕ РЕЦЕПТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТ-КУХНЯ

март 4, 2010 at 6:42 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

  • В страна, където престъпниците са ченгета, не е трудно лъжата да се представя за истина, глупостта за мъдрост и защитата на чуждия интерес за  патриотизъм 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

1. Нещо, пълнено с разни неща и завито в таковата.

Рецептата е много проста, макар да изглежда загадъчна. Взима се един килограм, почиства се и се вари в една голяма, заедно с половин стрък, една връзка, няколко лъжици и щипка. Когато се свари, пълни се и се завива. Пече се на бавен и щом стигне необходимата твърдост, замерят се околните. Бульонът се оставя на топло и слънчево за поне 48 часа и като вкисне, изсипва се върху минувачите.

Горе-долу в това живяхме досега по отношение на темата за генезиса на мафията в България. Мнозина продължават да си задават резонния въпрос как стана така, че от общество, в което, поне на хартия, нямаше престъпност, изведнъж станахме челна мафиотска държава. И си отговарят, че е заради мръсния капитализъм, който разби моралните устои на българина.

Нищо такова, разбира се. Моралните устои на българина си бяха разбити още при комунизма с три главни инструмента – отнемането на собствеността, внушението, че тъпакът и геният са равни не само пред закона, а изобщо, както и наложената система за тотален контрол върху и създаването на страх у всеки отделен индивид. Точно този страх се наричаше социалистически морал и крепеше илюзията за общество, което се крепи някак. В него нямаше много престъпност на ниските нива, “долу”, защото самата власт, властта “горе”, беше престъпна. Тя стискаше поданиците си здраво, за да е свободна да върши каквото си иска.

Смята се, че един от главните инструменти в тази здрава ръка беше Държавна сигурност, но това е само наполовина вярно. ДС всъщност беше неразделна част от тъканта на властта, в повечето моменти вероятно тя дори държеше пряко властта в страната или поне можеше да манипулира в свой интерес склерозиралата комунистическа върхушка. В същото време тя беше част от тъканта на самото общество, доколкото манипулираше, притискаше и обвързваше хората със собствената си престъпна дейност. А понякога и просто така, за да се чувстват те престъпници, дори без да са извършили нищо лошо.

След промените това шизофренично състояние на специалните служби стана още по-сложно. Една част от хората в тях влязоха директно във властта, друга част Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ОКТОФРЕНИЯ ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ГОВОРЯТ ГЛУПОСТИ

февруари 15, 2010 at 8:18 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

  • Нещата около Алексей Петров, не могат да се обяснят в една нормална държава. България не е нормална държава и това е големият проблем 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

В обикновения живот се смята, че има поне два случая, в които човек трябва да си мълчи задължително – когато говори с жена си и когато шефът му разговаря с него. Философите дават и трета възможност – когато няма какво да каже. Само че тази опция не се ползва с особена популярност сред нормалното човечество.

Някои наивници смятат, че в политиката също има най-малко два случая, в които мълчанието е повече злато от говоренето – когато ти е оцапано дупето и когато с говорене ще сътвориш повече глупости, отколкото с мълчание. Но така смятат наивниците, които не са политици, а гледат отстрани. Онези, които работят тази професия или се навъртат близо до нея са убедени, че говоренето винаги помага. Грешат – но са убедени.

Нека да видим как точно грешат – покрай операцията “Октопод” някои очевидно заболяха от октофрения и дадоха редица примери.

Кристина Патрашкова, в. „Галерия”, в интервю за в. „24 часа”:
„Категорично твърдя, че Петров няма нищо общо със собствеността на вестника.….Това обаче не означава, че аз и колегите от вестника не се познаваме с него. Направих едно голямо интервю с него и покрай него между нас се формираха и човешки отношения.

Въпросът за собствеността наистина е сложен. То човек понякога не е сигурен и досежно собствеността върху жената или чорапите си, какво остава за цял вестник. Интересното в случая обаче е друго – топлите човешки отношения, които са се формирали между Патрашкова и Петров в резултат само на едно голямо интервю. Изобщо няма да питаме какъв точно е характерът на тези отношения. Като види Патрашкова, човек не може да си представи друго, освен нещо чисто платонично. По дълбоко от това би било лош атестат за офицера Петров като мъж.

Аз например като журналист имам множество дълги интервюта с политици и политички. И нямам нито едно, покрай което между нас Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ЩЕ ЗАСМУЧЕ ЛИ ОКТОПОДЪТ ОКТОПОДА?

февруари 11, 2010 at 6:45 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

  • Може ли някой да назове името дори на един единствен човек от средните и високите нива на видимия български престъпен свят, който да не е бил обвързан по някакъв начин с комунистическата Държавна сигурност и наследилите я, уж демократични, български специални служби? 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Полицейска операция “Октопод” е в действие от вторник вечерта в България.

Както стана ясно от първите съобщения, тя цели полицията да се справи с престъпна група, “съпричастна към изнудвания, силово събиране на дългове и рекет, проституция и сводничество, разпространение на наркотици, източване на “Кремиковци”, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет”.

Между арестуваните е човек с прякор Трактора. Както и децата в България знаят, зад този селскостопански ник-нейм стои Алексей Петров, бивша барета, бивш бос от престъпния свят, бивш съветник на първия шеф на ДАНС Петко Сертов, бивш достоен гражданин, предал на премиера Бойко Борисов папка с класифицирана информация, изгубена от бившия премиер Станишев и случайно попаднала в неговите ръце. Споменава се още, че се издирва и приятеля му Антон Петров с прякор Хамстера, загубен някъде, може би в превода, след като съвсем неотдавна съдът го освободи под гаранция.

След двете операции с кодово име “Наглите”, това е третата подобна мащабна полицейска акция само за шест месеца управление на правителството на ГЕРБ. И в този смисъл изглежда, че сме свидетели на своеобразен рекорд за последните двадесет години.

Трябва да им се признае на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, че не стоят със скръстени ръце. Нито съм фен на това правителство, нито съм му противник ей така, изначално и по принцип. И не от местен патриотизъм – защото главният секретар Калин Георгиев е наше момче, пловдивчанче – казвам това.

В случая ми се струва, че активността на правителството трябва не само да се отбележи, а и да се стимулира от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ЗА ТУХЛИЧКАТА НА ГЕНИЯ, СВОБОДАТА И ИНТЕРФЕЙСА

декември 24, 2009 at 7:26 am (Публицистика) (, , , , , , , )

  • Теорията, че в името на сигурността си гражданите трябва да се откажат от някои свободи, е силно манипулативна и антидемократична 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

За какво използва обикновената червена тухла българският гений в Канада? Историята е истинска и ми беше разказана от жив свидетел това лято. Както мнозина се сещат, тухлата се използва за обир на банкомат. Но да не помисли някой, че геният просто праска с тухла банкомата, докато от него изпаднат някакви пари. Съвсем не, доста по-интелигентно е. Той носи тухлата в себе си, за да се предпази от охранителната система, която канадците са заложили, за да се предпазят от такива като него.

Тази сложна система, освен че реагира на всеки нерегламентиран контакт с банкомата, има и вратичка, която в даден момент хлопва зад гърба на престъпника и го заклещва. Системата на нашия гений обаче е по-проста, значи и по-ефективна – тя се състои само от тухличката, която той предварително пъха на подходящо място. Така вратичката си хлопа напразно, без да може да се затвори, а геният си осигурява път за бягство. След което има парички и се чувства свободен канадец.

По подобен простичък начин някой гений от българската полиция се опитва чрез промени в закона за електронните съобщения да блокира сложната система на демократични свободи, която обществото ни пък се опитва вече 20 години да гради. Промените, приети от мнозинството на ГЕРБ и партия Атака в последния работен ден на Парламента преди Коледа, предвиждат МВР да получи правото да използва закупена вече система за тотално следене на всички електронни комуникации на българските граждани в реално време. Оттук нататък започват уговорките, с които МВР се опитва да придаде благовиден образ на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

« Previous page