ВЯТЪР ОТКЪМ ТЪМНОТО

март 29, 2013 at 4:56 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ В София – 71 партии подадоха документи за участие на извънредните избори през май. Предизборната борба е вече остра, продължават и атаките срещу президента и служебния кабинет. По темата за предизборните развития в България разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, при кризата на политическата система, в която се намира България, не са ли твърде много партиите, които искат да участват на изборите?

– На изборите през 2009-та, Фили, участваха 20 партии и коалиции, сега – 71. Много са, но пък някой може да каже – малко, тъй като са едва една пета от партиите тук изобщо. Така че аз не бих коментирал самата бройка. Но съм любопитен какви са разликите между техните политически принципи, които налагат съществуването им като отделни политически субекти. Поне една партия, както в Австралия, да беше излязла с пищна блондинка отпред и с девиза – „Ние се отнасяме сериозно към секса”. Но не, всички тук се правят на наистина сериозни политици. Всеки знае, че не са и знае защо не са, просто – като цяло не става дума за принципи, няма откъде да се вземат толкова много принципи в политиката. В огромна степен става дума за безпринципност, за прояви на лични амбиции, за реализация на ченгеджийски поръчки с цел „разделяй и владей”, ако щеш – става дума за простотия, скрита зад думи. Но в българския политически живот винаги е имало излишък на самочувствие и дефицит на здрав разум, Фили, така че не се учудвам на големия брой мераклии да се докопат до някаква митична митница, макар не точно Солунската, за която мечтаеше алековият Бай Ганю. Сега му е времето, защото след хаотичните, пълни с безумни лозунги улични протести, нещата изглеждат така, сякаш в България и българската политика наистина всичко е възможно.

– Колко от тези партии се очаква реално да влязат в бъдещия Парламент?

– Добре, че уточняваш „реално”, Фили. Защото според сметките на самите партии, Парламентът трябва да е с около 1 500 места. А те са само 240. Социолозите казват, че  реалното представителство зависи от избирателната активност. Ако тя е около 60 и нагоре процента, в 42-то Народно събрание ще има 4 или 5 партии – твърдо ГЕРБ, БСП, ДПС, а освен тях – „България на гражданите” и партия „Атака”. Отсега е трудно да се каже ако са само 4, дали за четвъртото място ще надделее партията на бившия Прочетете остатъка от публикацията »

Реклама

Постоянна връзка 1 коментар

ЧЕНГЕДЖИЙСКАТА ЧАЛГА ЕПОХА НА БЪЛГАРИЯ

януари 17, 2011 at 8:02 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Напоследък в тази държава все повече се чувствам като актьор, който играе ролята на зрител, седнал удобно в киносалона, а на екрана пред него прожектират онзи филм, в който ролята на зрителя се изпълнява от мен като актьор, който играе ролята на зрител от филма, прожектиран пред зрителя, който като актьор играе ролята на зрител във филма. Докато в тази каша се мъча да разбера кой кой е, наляга ме дрямка. Не допускам обаче дрямката да ме обладае изцяло, защото знам, че някакъв екшън непременно ми предстои – или ще ме праснат с торта през лицето, или ще ми взривят стола, или друга някаква гадост ще ми се стовари на главата.

`Ма не може така, бе, граждани! В кой свят живеем, на кой континент, в кои времена? Избухва лайняният ченгеджийски вулкан насред София, от него върху главите ни се посипва пепел от една история, пълна с множество тъпи, но силно преплетени  криминални сюжети и всички ние гледаме втренчено, захласнати от динамиката на околния живот. Че съдържимото на вулкана вече обилно оплиска в червено и кафяво лицата ни, че вони наоколо, та се не трае, че продукцията е отчайващо ниско бюджетна, но с гарантирани огромни печалби за съчинителите си изцяло на наш гръб и за наша сметка, т`ва сякаш няма никакво значение. Ние гледаме ли, гледаме.

Ами поне да си бяхме дали сметка, че цялата работа е плод просто на третата епоха на чалгата в България. Първата от тези три епохи започна още в зората на демокрацията, когато чалгата се изля навън от дебелите културни пластове на колективното ни подсъзнание и шеметно завладя доста тънките културни пластове на колективното ни съзнание. Втората епоха очевидно стартира, когато преди десетина години чалгата се трансформира от културен в политически феномен, като превърна и без това крехките ни демократични устои в лигаво популистко блато. И сега, логично, сме изпаднали в третата, ченгеджийската, чалга епоха.

За разлика от първите две епохи обаче, когато чалга певците и певиците излизаха с гордост да си показват срамотиите по сцената с цел лично облагодетелстване, най-характерната особеност на третата чалга епоха е, че истинските певци са невидими или поне добре скрити – някои зад полупрозрачни паравани, други зад плътните черни кулиси, трети сигурно са на самата сцена, но играят ролята на някой съвсем друг, например такъв, който го няма на сцената, а четвърти вероятно са се омешали и със самите нас, зяпналата от изумление публика, само дето формата им на невинни граждани се допълва от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ЗАЕКО, БЯГАЙ!*

януари 8, 2011 at 7:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ За България 2010-та година беше наситена с многобройни събития, повечето от тях обаче за съжаление с ниска ефективност по отношение на реалните промени към по-добро, донесени на страната. Каква ще бъде 2011-та – съвсем разбираемо се питат в момента всички. Надеждите за по-добра година се свързват най-вече с излизане от икономическата криза и чувствително подобряване на материалното положение на хората, с провеждането на твърде наболелите реформи в сфери като здравеопазване, съдебна система и администрация, с развитие на общия процес на демократизация на страната и възстановяване на доверието към България от страна на ЕС.

В тези и другите основни направления са възможни различни сценарии, но всички те минават през фокуса на предстоящите през есента президентски и местни избори. Това ще бъде централна тема, която ще присъства неизбежно във всички думи и действия на политиците, около нея ще се концентрират и усилията на гражданското общество, доколкото то съществува в страната, тя вероятно ще има и пряко въздействие върху редица икономически решения и действия. 

– Пламен, какво е твоето най-общо очакване – дали в края на 2011-та българите ще бъдат повече радостни, че изпращат една лоша година или ще бъдат тъжни, че си отива една добра? 

– Тъй като по китайския календар това е годината на заека, Фили, мога да кажа така – според мен 2011-та ще пробяга бързо през живота ни, в нея ще има много заплахи за битки, много показване на мускули и публично тупане в гърдите от една страна, а от друга – много страхове, нерешителност и плахи действия. Като цяло годината няма да доведе до съществено промяна на самото обществото – например от заек то да се превърне в някакво по-съществено и влиятелно сред горското семейство животно. По отношение на икономиката смятам, че мнозина тук ще продължат и занапред да ядат моркови, докато малцина ще продължат и занапред да ядат заек с моркови. Дали това ще са същите онези, които ядяха заек с моркови и в предишните години или на част от тях ще им се отнеме заека, за да се даде на други – предстои да видим.

Разбира се, в чисто личен, пък и в политически план, годината на заека подсеща и за необятните възможности в сферата на любовните ласки. Но винаги трябва да се помни, че никога не е късно човек да стане за резил с неправилен избор на партньор или с прибързани заешки действия в леглото.

Всъщност, Фили, може като цяло да ти изглежда песимистичен този поглед, но според мен не е. Песимистичен би бил, ако се вижда с просто око, че някой вече точи ножа, за да заколи Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

СИЛНО ЗАСРАНИТЕ НИ ДОЛНИ ГАЩИ

ноември 18, 2010 at 6:42 am (Публицистика) (, , , , , , )

  • Макар България да е твърде малка страна, нейното общество сякаш живее в необятната Вселена по отношение времето за научаване на истината за разни неща, които иначе се случват току пред очите му 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Сигурен съм, че мнозина от нас често се зверят към звездното небе. Някои го правят с романтично-образователна цел. Те излизат с невинна девойка, образоват я кое точно е Голямата мечка, кое – Малката, и как практически се реализират възникналите топли чувства помежду им. Което пък девойката възприема за много романтично. Други стават жертва на синдрома на последната бира. Нали ние, българите, често улисани във философски  разговори, забравяме, че като си пил вече ракия и вино, с бирите накрая не бива да се прекалява. Поне не и с онези, предварително нарочени за последни. Трети се зверят в звездите поради старческо безсъние или поради внезапна липса в паметта на прост житейски факт – домашен адрес, моминското име на тъщата. Аз лично, граждани, съм преживял всички подобни процедури, но напоследък гледам небето най-вече с историческа цел – опитвам да докосна миналото на Вселената.

Научно признато е, че ако една звезда е отдалечена на сто милиона светлинни години, то в нейно лице ние виждаме Вселената такава, каквато е била преди въпросните сто милиона. Представяте ли си докъде стига погледът ни – далеч преди динозаврите и разни други гадинки на Земята. Този ефект се дължи на бавната скорост на светлината. Наистина, в нашето човешко измерение тя изглежда бърза. Казват, че ако яхнеш светлинен лъч, ще обиколиш земното кълбо седем пъти за една секунда. За повече яснота на пловдивчани – това означава да отидеш до София и да се върнеш в Пловдив хиляда пъти за една секунда, като имаш и малко време да си свършиш някоя работа. Обаче във Вселената с нейните гигантски мащаби не е така, та научаваме за събитията там много след като те са се случили, тоест, потопени сме отвсякъде в история. Прави впечатление и друг научен факт обаче – макар България да е твърде малка страна, нейното общество сякаш живее в самата необятна Вселена по отношение  времето за научаване на истината за разни неща, които иначе се случват току пред очите му.

Например, не помня вече колко години минаха от убийствата на прокурор Николай Колев и адвокат Надежда Георгиева, поне Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

КАТАЛОГ НА БЪЛГАРСКИТЕ ИНОСКАЗАНИЯ

октомври 26, 2010 at 8:00 am (Публицистика) (, , , , , )

  • Ако знаех, че толкова лесно е издигането в българската политика, щях да се запиша симпатизант при Янето. Пък и всички щяха да се запишат, доколкото в България всички сме мераклии – ако не в сексуалния, то поне в политическия смисъл на мерака 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Жените са странни същества, цял живот се опитвам да ги разбера и все не успявам. С изненада забелязвам например, че когато жена поиска любовта ви да трае вечно, според нея това имплицитно включва и ангажимент от твоя страна вечно да и купуваш нови обувки. Истински си загазил обаче, ако я разбереш неправилно, когато в момент на откровение тя, без връзка с другите обсъждани теми, подхвърли, че не иска палто от норки, защото към него пак ще трябва да се купуват нови обувки, които пък вече няма къде да се държат в тази малка къща…..

“Неправилно разбиране” тук означава да кажеш – ОК, мила, няма да те затруднявам с палто от норки. А правилното е веднага да отърчиш, да купиш нова къща със специална стая за обувките, и много нови обувки, за да се запълни специалната стая. Тогава ще видиш как тя няма да се мръщи изобщо, когато и поднесеш палтото от норки и семейният живот ще ти се стори песен.

Напоследък забелязвам обаче, че страстта към иносказание сериозно е овладяла не само жените, но и други субекти в цялостния български живот.

Според думите на Алексей Петров например се оказва, че една от главните причини за правителствения заговор срещу него е не създаването на престъпна група, а мнението му, споделяно в свободни разговори, включително с Бойко Борисов, за необходимостта Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ENTER БЕЗ ОРГАЗЪМ В КОМПЮТЪРА

септември 6, 2010 at 5:57 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

  • На компютрите им липсват поне три важни неща, за да са истинска конкуренция на човека – оргазъм, ирония, както и способността да разбират тънкостите на българския политически живот 

Пламен Асенов 

Компютърът е умна машинка. Някои смятат дори, че е по-умна от човека, но аз не съм съгласен. Наистина, той може да ти смята с такива числа, за които на огромна част от  човечеството не му достигат пръстите, дори ако се вземат предвид и резервните от краката. Може също да ти даде информация, за която пък на друга голяма част умът не  достига. Но като цяло намирам, че ако нещата се поставят на кантар, разликата между един среден компютър и един среден човек ще дойде около един човек.

На компютрите според мен им липсват поне три важни неща, за да са ни истинска конкуренция. Не, нямам предвид морал и съвест, защото морал и съвест до голяма степен и ние си нямаме. А на онези от нас пък, които си имат, те са само в тежест, доколкото обществото им се подиграва, че са будали.

Но какво ще кажете например за липсата на добрия, стар оргазъм? Да познавате компютър, който го може? Кой знае защо, производителите ги сътворяват безполови като ангели небесни и горките машинки все не могат да освободят натрупаното напрежение. Бъдете сигурни – когато компютърът ви започне да се оплаква, че не му достига оперативна памет, това е неговият начин да каже, че е задръстен поради липса на здравословен секс. И това на фона на съобщението от шотландски сексолози, че само по-добрата половина на човечеството, женската, може да изпитва до 764 различни видове оргазъм. Като прибавим към тях и единствения вид мъжки оргазъм, излиза, че в това отношение човечеството като цяло има цели 765 причини да се чувства по-висше същество от компютрите.

Интересното е обаче, че някои хора на тази база се чувстват по-висши същества дори от други хора. Имам предвид “спасителната лейди”, както сама определи себе си онзи ден здравният министър д-р Анна-Мария Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

КУСУР НИ Е САМО ПОДВОДНИЦАТА…..

юли 26, 2010 at 7:42 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

  • Обществото няма как да повярва на онези, които като подводници се потапят в морала и принципите, когато им е изгодно и като подводници изплуват над тях, пак когато им е изгодно 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Светът е странно място. В него човек прекрасно знае как да се държи, когато му потънат гемиите, но ако му пенсионират подводницата, започва да се чуди – да плаче или да се радва.

Към този тежък философски размисъл ме наведе съобщението, че армията пенсионира и последната българска подводница. Тя носи името “Слава” и ни е дарена за ползване втора ръка от нашите руски братя още през далечната 1958 година. Че годината е далечна, свидетелствам лично, защото нищо не помня от събитията през нея, макар да съм роден тогава. Колко преди това е родена самата подводница обаче явно също никой не помни, защото никой не казва. Както и за какво ни е притрябвала подводница изобщо, независимо нова или употребявана.

Има една категория патриоти, които веднага ще скочат против съмнението, изразено в последното изречение. Според тях на великия български народ кусур му е само подводницата. Така де, нейната липса занапред. В най-добрите ни години, около средата на 80-те, ще припомнят те, българският подводен флот се е състоял от цели четири такива устройства, които гордо са щъкали из Черно море. Да де, ама аз питам за какво друго, освен като повод за гордост, е служил този величествен флот.

Спомням си, че като деца използвахме въпросната гордост, за да се подиграваме на албанците. Албания, казвахме тогава, е известна с две неща – с най-бавно загряващите реотани в света и че има една единствена подводница. Ха-ха. Която обаче потънала, защото и свършили въглищата насред Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

АКО БОЙКО СЕ КАЗВАШЕ ГЕОРГИ…..

май 6, 2010 at 7:00 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Различни чудеса по земите на Св. Георги или какво е сбъркано с чудесата в България, та тук те обикновено не сработват  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Днес във Великобритания, чието сърце е Англия, една от знаковите земи на Св. Георги, се провеждат избори за депутати в Камарата на общините. Очаква се въпреки оспорваната надпревара и въпреки чудесата, които може да произведе мажоритарната избирателна система, победител да е Консервативната партия на Дейвид Камерън. След 13 години извън управлението, консерваторите имат шанс да си върнат силните позиции в държавата и причината за това е съвсем проста – криза е.

Както навсякъде по света, на Острова също спазват неписаното правило във време на икономически възход властта да се дава в ръцете на прахосниците отляво, а във време на криза работата да се обръща и хазната да отива при скръндзите отдясно. То по нашите мерки тяхното ляво си е чисто дясно, а дясното – да не говорим, но в случая няма да мерим британците с нашите мерки, защото ще сбъркаме.

Дори и при нас обаче гореописаната тенденция за врътката между ляво и дясно при криза и след криза си е валидна. Справка – последните 20 години, когато след Лукановата зима се избра СДС, след Виденовата черна дупка се избра СДС, а след либерал-комунистическото блато на Станишев се избра ГЕРБ, партия, която поне твърди, че е дясна.

Така или иначе, смята се, че сегашните британски консерватори, начело с Камерън, са малко по-различни от онези по времето на лейди Тачър и главната разлика е в по-видимата им социална ориентация. Тяхната формула е “модерен и състрадателен консерватизъм”.

“Проблемите пред Обединеното кралство са стъписващи, най-тежките, пред които сме се изправяли от 70 години насам” – пише меродавният вестник “Файненшъл таймс”. Изданието допълва, че за да се справи с финансовата криза и да засили авторитета си в чужбина, страната се нуждае от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПРОДАВАМ ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

май 5, 2010 at 6:23 am (Публицистика) (, , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Новите времена на Интернет и Бойко Борисов отварят поглед и към нови измерения на понятието “гражданска отговорност” в България 

Пламен Асенов, специално за frognews 

Онзи ден си вървя безцелно по улицата и гледам голяма табела, на която пише “Продавам гражданска отговорност”.

Е, викам си, нещата в България предстои да се оправят скоро, щом и тази стока най-после влезе в оборота на покупко-продажбите. Нали ако я дават евтино, всички ще се нахвърлим да я купуваме. А като си купи човек такъв вид отговорност, няма да я държи затворена в къщи, все ще се накичи с нея и ще излезе на улицата да се похвали пред съседи и приятели, пред другите граждани, с новата си придобивка.

Влизам в съответния офис да приверя как стои въпросът с цената, но се оказва, че той не стои. Там всъщност продавали не самата гражданска отговорност, а само застраховка “Гражданска отговорност”, при това възможно най-евтино.

Останах леко разочарован, та забравих да попитам също дали застраховката се отнася “за” гражданската отговорност или е “срещу” нея. Защото те нали застраховките повечето ги правят срещу нещо – срещу ураган, пожар и всякакви други природни и човешки слабоумия. Така или иначе, загнезди се в мен разочарованието, задето отново се отлага възможността гражданската отговорност да стане масово потребяван продукт в България. А нужда от това определено има.

То в последните 20 години беше сравнително лесно – въртят се комунистите на власт, независимо под каква форма, и на народа му е леко. Луканов, Беров, Виденов, Симеон, Доган, Станишев, да не говорим за Първанов – те мислят най-доброто за всичко и за всички, при това по най-добрия начин. Просто няма нужда самите хора да се измъчват и да поемат тегобите на мисленето. Наистина, от 97-ма до 2001-ва тази традиция леко се прекъсна, но периодът се оказа прекалено кратък, за да успее народът масово да излезе от орбитата на щастливата си гражданска безотговорност.

Сега обаче за нас, българите, настъпват нови времена, при това не само заради Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЧУДЕСА СТАВАТ И ПО ВЕЛИКДЕН

април 6, 2010 at 3:26 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com 

  • Слънчасването може да доведе до действия, които много приличат на чудеса, но не са – а валят доказателства, че в България мнозина са слънчасали още в ранна пролет 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Чудеса стават и по Великден, не само по Коледа.

Една американка заложила 20 долара в казиното и спечелила 42 милиона. Но не това е чудото. Чудото е, че цялата история се оказала резултат на компютърна грешка и казиното не изплатило сумата на жената, а я дарило само с безплатна закуска и върнало мизерния залог. За което тя все пак благодарила, но заявиля, че като цяло е “много разочарована”. Добре че не беше някое българче на нейно място, щяха да видят те разочарование що значи.

Но така е, не са съвсем безгрешни тия пущини, компютрите – и те бъркат. На мен веднъж един ми бръкна в джоба, но хубаво, че той пак се оказа празен, та не се открадна нищо.

За разлика от жената, двама братовчеди на един швед по Великден направо напълнили гушата, като си делнали 731 хиляди лири и 124 златни кюлчета, съхранени в швейцарска банка. Парите им дошли в наследство от техен роднина, известен сред съгражданите си като местния клошар. Той цял живот, тайно и успешно, инвестирал на борсата спечеленото с честен труд от бъркане в кофите за боклук и натрупал забележителната сума. Какво да го правиш, шведска му работа. Вместо в даден момент да разпусне и да хукне по шведки, продължил да си бъде скитник и да трупа пари залудо.

Това поведение вероятно се дължи на характерните за Швеция депресивни състояния, причинени от липсата на слънце. Ние в България пък правим обратното. Вместо да живеем като скитници, както би трябвало да живеем с парите, които получаваме, в действителност харчим така, сякаш имаме вече натрупани поне 731 хиляди в Швейцария. Без да му придиряме за някакви си кюлчета. Подозирам, че това наше поведение пък се дължи на изобилието от слънце наоколо и характерният му резултат –  слънчасването. За слънчасването се знае, че може да доведе до действия, които много приличат Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ШАПКИТЕ, ШАПКИТЕ!

март 15, 2010 at 6:07 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

  • Политическата буря покрай президента Първанов показва, че е време и той, пък и други политици в България да изядат шапките си от яд 

Пламен Асенов, политически коменатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Изяждането на шапката от яд не е като изяждането на кифтаците за удоволствие, но през годините е придобило дълбок смисъл на световната политическа сцена – значи крайно време е да начене да се практикува и в България. Публична разновидност на този сакрален политически акт видяхме тези дни, когато президентът Барак Обама изпрати на канадския премиер каса бира заради загубен бас. Наистина, тематично басът беше свързан с нещо на пръв поглед невинно – хокей, но на нивото, на което работи Обама, всичко е политика. Затова бъдете сигурни, че като истински политик, преди да изпрати касата, US президентът първо е изял шапката си от яд поради загубата. Защото тази загуба издава недобра способност за прогнозиране от негова страна или в краен случай – недобра информираност. Само че изяждането е станало тайно, най-многото Мишел и децата да са го зърнали как дъвчи и преглъща мъчително в президентските покои.

Пък може и обратното да е станало – канадският премиер да е изял шапката си от яд, че е спечелил, защото по този начин пък той даде повод от възможно най-високо ниво да се рекламира една марка американска бира. А, както всички знаят, американската бира трудно се различава от водата, ако я пиеш. И, също като водата, носи неприятно усещане дори когато ти влезе в обувката, камо ли в стомаха.

Така или иначе, покрай завихрилата се напоследък в България политическа буря около президента Георги Първанов си давам сметка, че всички, замесени в нея, трябва също да посегнат към шапките си по една или друга причина. То след петъчната му напоителна медийна изява, която твърде наподоби американската бира, тази опция трябва да обмислят даже Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ДЯНКОВ ДА СИ ХОДИ, ПЪРВАНОВ ДА СЕ МАХА, НИЕ – ДА СЕ ГРЪМНЕМ

март 8, 2010 at 6:25 am (Публицистика) (, , )

  • Войната между Доброто и Злото в България май наистина тепърва предстои 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Симеон Дянков да си ходи от България.

Не защото президентът иска това, пази Боже. И не защото е лош финансов министър. Напротив, като финансов министър ми се струва /с малки изключения, разбира се, като данъкоплатец съм длъжен винаги да критикувам финансовия си министър заради изключения, които ме засягат лично/, че е добре за самата България Дянков да стои в България и да се опитва да направи това, което се опитва – някакви реформи във финансовата и други сфери, незапочнати, недовършени или нарочно вкарвани досега в девета глуха заради некадърността, алчността и подобни водещи качества на предишни правителства.

Ще ми се Симеон Дянков да си ходи от България, защото изглежда твърде свестно момче, за да си губи времето и живота с нашенските сатанински козни, които тук определяме с гръмки имена като политика, обществени отношения и как ли не още. Ще ми се да не се каля в блатото на местните интриги, да не се хваща в болезнените капани на българските политически бракониери, да не подлага душата си на арогантни кръстосани разпити с ченгеджийски привкус, защото най-многото, което може да получи от тях, е високо кръвно, не признателност и удовлетворение за добре свършена работа.

Само че той надали ще иска да си ходи – още повече след това, което се случи в срамния дори по българските политически стандарти ден петък, 5 март. И след като всички видяха начина, по който президентът и неговите гавази се нахвърлиха да смажат един човек, отишъл джентълменски да изясни едно недоразумение.

Има нещо изначално сбъркано в цялата ситуация. Помните ли как преди време Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

Next page »