ОТИДЕ СИ АНАСТАС

юни 2, 2017 at 10:01 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

Анастас Константинов

Отиде си Анастас, няма го вече.

Няма никога повече да си говорим за връзката между изобразителното изкуство и квантовата физика. Няма да обсъждаме сценария за документалния филм, който щяхме да правим за него, но така и не успяхме. Няма с по една голяма, пълна чаша в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

159. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПОЛ ГОГЕН /част първа/

февруари 20, 2016 at 10:00 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов
04.11. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100622289/velikite-evropeici-pol-gogen-chast-parva

Признавам си, започвам да пиша този текст със страх. Страхувам се да ви представя великия френски художник Пол Гоген в истинската му светлина, защото се опасявам да не решите, че творец с такъв гаден характер не може да е чак толкова гениален. Няма как да ви съдя – доста хора и досега го мислят, така че заради човека Гоген отказват да харесват твореца Гоген. Има и такива обаче, на които не им пука за земните му грехове и ценят небесните му картини безкрайно. Добре, де, не чак безкрайно, но ето колко – в началото на 2015 година платното на Гоген „Кога ще се омъжиш” бе продадено за 300 милиона долара и стана най-скъпата картина в света. Ако се чудите колко са 300 милиона долара, ето ви сравнение – това са на куп парите, които получават за месец милион и половина български пенсионери със средна пенсия.

Дебюси, Сарабанда

„Аз съм велик художник и го знам. И точно заради това, което съм, аз съм преживял толкова много страдания, но продължавам да следвам призванието си, в противен случай бих се възприел като измамник – какъвто, впрочем, много хора мислят, че съм…..Моят артистичен център е в собствения ми мозък, никъде другаде, и аз съм силен, защото не се съобразявам с другите, а правя онова, което е в мен”. Така пише Пол Гоген през 1892 година, в едно писмо до жена си, датчанката Мете, с която продължава да поддържа връзка, въпреки че са разделени. Писмото е от Таити, където художникът, който се чувства все по-подтиснат и буквално задушен в уж артистичния Париж, вече живее и твори по онова време. Той отива на далечния тихоокеански остров с идеята да се махне от правилата и условностите на цивилизацията, да намери прост и естествен начин на живот, да бъде заобиколен от хора с друго виждане за основни неща като боговете, любовта, смъртта. Намира всичко това, но само донякъде, в много по-малка степен, отколкото му се иска. От една страна – по времето, за което говорим, края на ХІХ век, истински примитивни общества в света на практика вече не съществуват, всички те са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

АНАСТАС – ЗА ДУШАТА НА ХУДОЖНИКА ИЛИ ЗА ХУДОЖНИКА НА ДУШАТА

август 22, 2008 at 2:51 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

22.08.2008

 

/Фили/  “Какво обществено положение заема съвременният български художник в днешно време? Аз бих казал – зависи от това колко добре Анастас рисува през тези дни. Защото кой, освен него, има в този момент призванието да играе главна роля на европейската художествена сцена?” Това е изказване на немския критик Фред Еверт и се отнася за българския ходужник Анастас Константинов.

С две картини в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, с множество творби, откупени от най-големите европейски художествени центрове и частни сбирки, с работи, които радват и тревожат собствениците си от Япония до Аржентина и от Канада до Австралия, Анастас продължава да твори в ателието си в Стария Пловдив и да търси в душата си нови измерения на изкуството. Или на живота, все едно.

Анастас Константинов е роден през 1956 година, завършва художествена гимназия в Пловдив и специалност “Живопис” във Великотърновския университет. Още като студент негови картини започват да се продават в чужбина, а първите му две самостоятелни изложби предизвикват истинска сензация в онези душни за изкуството години на социалистическия реализъм. През 1986 година в Пловдив той направи първата за България концептуална изложба, която предизвиква скандал и бързо бе затворена от властите. Така се роди цикълът “Червените прасета”, който предизвика още по-голям скандал при представянето му малко по-късно на национална изложба в София. В последните години на комунизма властите Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар