ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА „КОРУПЦИОННАТА БЪЛГАРИЯ“ В ПЛОВДИВ

ноември 16, 2016 at 7:42 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

15027430_10154740348689777_868929712181889230_n

Ако сме умни, ще прочетем тази книга.

Тя никога няма да стане любимото четиво за човешката ни емоция, за онова донякъде разбираемо желание да плуваме безметежно из живота и да се забавляваме. Но със сигурност би трябвало да се превърне в настолно четиво за българския ни разум, ако такъв все още ни е останал в главите.

Да, тя ни връща във времена, които не бихме искали да преживеем отново – онези, в които комунистическите бандити откровено и безогледно, директно, чрез подставени лица и по всякакви други възможни начини, награбиха ненаграбеното от тях дотогава, разпределиха си териториите не само в сивата и черната, но и в бялата зона на живота ни, сътвориха модел на посткомунистическия ни преход, който изкриви целта и смисъла на самия себе си.

Да, твърде неприятно е да четем как ни изработиха тъпите иначе членове на тази престъпна шайка, докато ние, светлите интелектуалци, лапахме мухите и наивно се самозалъгвахме, че съвестта и моралът ще заговорят в тях, че принципите на доброто ще надделеят над силите на злото, че нещата сами ще си дойде на мястото, защото всички хора са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

БЪЛГАРИЯ – НЕ МАФИЯ В ДЪРЖАВАТА, А ДЪРЖАВА НА МАФИЯТА

октомври 18, 2016 at 12:07 pm (Публицистика) (, , , )

На 19 октомври 2016 г., сряда, от 18,30 ч. в Съюза на архитектите /ул. „Кракра” 11/ в София ще се състои премиера на изследването „Корупционната България”. То е опит да се състави история на корупцията в България в годините на преход от тоталитарен комунистически режим към демокрация.

Пред публиката ще бъде представен Том I, обхващащ различни случаи на корупция в периода 1990-1997 г. Негови автори са Едвин Сугарев, разследващият журналист Христо Христов /основател на сайтовете desebg.comagentibg.com и pametbg.com/.

poster-2

На премиерата в сряда книгата ще бъде представена от историка Момчил Методиев и Методи Андреев.

„Голямото предимство на този изследователски труд се състои в това, че събира на едно място поредица от корупционни афери, които, обединени на едно място, демонстрират последиците от корупцията, изкривяванията в цялостната обществена среда и възпроизвеждането на тези практики на по-високо равнище”, посочва Момчил Методиев.

Едвин Сугарев допълва:

„Ако трябва да обобщим своите мотиви за реализацията на настоящия проект, то те са следните: широкото разгръщане на корупционните практики във всички сфери на обществения живот, липсата на реални усилия от страна на държавата да обуздае този процес, практически неработещата съдебна система и драматичната липса на справедливост са сред най-сериозните фактори, които спъват развитието на гражданското общество и предизвикват мащабна емиграционна вълна, която изправя страната пред демографска криза. Наличието на постоянно присъстващи корупционни скандали, засягащи премиери, министри и народни представители – както и фрапиращият отказ да бъде потърсена отговорност за извършените от тях престъпления, девалвират не само демократичните ценности, но и доверието в политическото като цяло.“ Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ГЕОРГИ МАРКОВ – СКИТНИК В НЕБЕТО НАД БЪЛГАРИЯ

септември 19, 2008 at 6:35 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

19.09.08

 

/Фили/ На 7 септември се навършиха 30 години от убийството на писателя Георги Марков. В Дорсет, където той е погребан, на гроба му се появиха бели, зелени и червени цветя, символично поставени обаче не от официален български представител, а от  жена му Анабел и дъщеря му Александра-Райна.

Гадаенето по символи е сложна наука, но всеки може да се досети какво в случая означават цветовете на българското национално знаме върху гроба на писателя, убит от бившите български тайни служби. Защото е видно, че официална София поне от три десетилетия насам предпочита да се държи, сякаш Георги Марков не е съществувал и приема случилото се с него само като досадна пречка за “добрия” имидж на страната, а не като ключов знак за престъпността на комунистическия режим и възможност за пречистване на обществото с разкриване на истината за живота и смъртта на писателя. Както и с евентуално признание за стойностите на творчеството му, разбира се.

Георги Марков е роден през 1929 година в Княжево. На 19 години се разболява от туберкулоза и по време на дългия си престой в санаториуми, прави и първите си литературни опити. До 1969 година е автор на няколко прозаични книги, както и на пиеси, повечето спрени от цензурата. През 69-та година, след спиране на пиесата “Аз бях той”, Георги Марков напуска България. Установява се първоначално в Италия с идеята да се завърне в страната, когато шумотевицата около пиесата отмине, но през 71-ва година властите не подновяват международния му поспорт и по този начин практически го изпращат в изгнание. За сметка на това обаче го осъждат като невъзвръщенец на шест и половина години затвор. Марков се установява в Лондон и започва работа в Българската редакция на ВВС, прави и литературен пробив в британските театрални среди. От 75-та до 78-ма година той пише своите “Задочни репортажи за България”, които са истински удар в сърцето на комунистическия режим в България. Излъчвани по радио “Свободна Европа”, те се възприемат като сериозна заплаха от комунистическата върхушка и нейните слуги от Държавна сигурност, което води и до ликвидирането му през 1978 година. На моста “Ватерло” в Лондон, близо до централата на ВВС, Марков получава сачма с рицин в крака и няколко дни по-късно умира от отровата. Делото за това убийство още не е приключило, а частична светлина върху него бе хвърлена едва преди броени дни. В резултат на упорита битка, включително съдебна, която журналистът от вестник “Дневник” Христо Христов води от години, той получи достъп до досието на предполагаемия убиец на Георги Марков, които хвърлят светлина върху участието в това престъпление на българската Държавна сигурност и съветското КГБ. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара