ДА ЗЯПНЕШ ПРЕД ПСИХИАТЪРА

септември 9, 2010 at 6:01 am (Публицистика) (, , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

  • Съединението може и да прави силата, но само ако е ясно кой с кого, около кого  и в името на каква точно цел се съединява 

Пламен Асенов 

В понеделник валя – помните ли? Не дъжд валя, а призиви за обединение от всички страни. И не за обединение на пролетариите от всички страни, защото ако през 21 век наречеш някого пролетарий, той ще се засегне на чест и ще те бие – от едното звучене на думата ще се засегне, да не говорим какво ще стане, ако му обясниш и смисъла. Ето защо онези, които сега призоваха към обединение, правилно избягнаха да разяснят – защото смисълът на техния лозунг е съвсем еднакъв с онзи, пролетарския. И неговата ефективност е същата – граничи с нула, но обещава доста кръв, пот и сълзи, докато се доберем до тази нула.

Оставям настрани въпроса как и защо стана така, че темата за Съединението пак се трансформира от нашенските политици в тема за някакво си обединение – дума, която на тях може и да им звучи сходно, но чиито смисъл е доста различен от първата. И го оставям, защото дори без да се ровим в дебрите на семантиката, нещата си изглеждат достатъчно зле.

Цялата работа, естествено, подкара президентът Георги Първанов. То откъде другаде, освен от държавната глава да ни дойде такава беля на главата? Насред Пловдив той заяви, че трябва да се обединим, защото едва ли бихме постигнали новите си стратегически цели, ако продължаваме безконечно да се делим – на наши и ваши, на добри и лоши, на победители и победени. На фона на историческите уроци, които президентът ни преподаде на бърза ръка, това прозвуча не просто схематично, а кухо, защото той не разясни редица важни детайли по темата.

Например кои са новите ни стратегически цели. Защото аз лично отдавна съм обединен около старата стратегическа цел ние, българите, да превърнем себе си в цивилизовано европейско общество. Не казвам държава, а общество, доколкото държавата Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара