НУЛИТЕ НА БОЙКО, БОЙКОВИТЕ НУЛИ

април 18, 2011 at 7:01 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Премиерът Борисов пак се опита да обясни лошата ситуация в България със световната икономическа криза. Прав е, но само донякъде.

Донякъде е прав например, че когато страна като САЩ свива разходите си, ние няма как да благоденстваме. А, предполагам, напълно е прав пък в твърдението си, че ако трябва сам той да изпише всичките нули от числото три хиляди милиарда, с колкото долара според него “империята САЩ” намалява бюджета си, ще изпита големи затруднения.

И защо така, г-н премиер? То с нулите най-лесно се смята – нула плюс нула по нула минус нула е пак нула. Колкото и да го въртиш – все тая. Работата опира само до там правилно да се преброят нулите, които се получават накрая, ама то броенето се учи още в първо отделение и за тази цел човек е надарен с пръсти.

Доколкото виждам, целият български народ, с малки изключения, разбира се, добре се е изучил на този занаят, броенето на нулите в собствения си джоб. Нещо повече, изучил се е този народ масово и твърде добре да смята даже с отрицателните числа. Защото като имаш 500 лева заплата, от които 300 задължения към банката и 200 – доброволно дарение за енергийните монополисти, целият живот оттам нататък се смята само с минус отпред. И в такава ситуация дори някой като додрапа до нулата, изпитва дълбоко облекчение и вика – е, най-после си подадох Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 1 коментар

НЕ Е ТРУДНО ДА СЕ ОЖЕНИШ, ТРУДНОТО Е ДА СИ ЖЕНЕН

декември 9, 2010 at 7:18 am (Без категория) (, , , , , , )

  • Въпреки че се опарихме със Сакскобургготски и Станишев, които ни доказаха нагледно, че е по-добре работата да си остане зле, отколкото да стане още по-зле, накрая си избрахме Борисов 

Пламен Асенов 

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

“Ситуацията ще стане много по-добра, ако нещата не се влошат” – почти изцвилих от удоволствие при тази мъдрост. Бог да благослови спортните коментатори! Изтърси я онзи ден един, докато разнищваше текущият шампионат на Обединеното кралство по снукър. Не съм изненадан, нормално е тази високо интелектуална игра да стимулира и сътворяването на бисери. Миналата година например за един от играчите научихме, че, погледнат под определен ъгъл, прилича на Барух Спиноза.

Ако не се сещате, Спиноза е португалски евреин, известен като холандски философ-рационалист от 17 век, за когото пък испанецът от края на 19 и началото на 20 век Мигел де Унамуно и Хуго /човекът е само един, не се бъркайте от името/, професор по теология и ректор на университета в Саламанка, писа: “Както другите хора ги боли ръка или крак, така Спиноза го е болял Бог”.

Факт е обаче – взрях се в портрета на Спиноза и се оказа, че въпросният играч на снукър наистина удивително прилича на него, макар да съм сигурен, че в онзи момент коментаторът изобщо не е имал въпросния портрет на ръка, за да го гледа. Сравнението следователно му е дошло направо отвътре, от по-стари интелектуални натрупвания. Ето как в нашия недъгав свят високото и ниското често се смесват в непонятна за традиционния разум амалгама и метафизиката избуява във всекидневния ни физически живот.

Затова побързах да се абстрахирам от конкретния повод и да погледна по-философски на цитирания словесен бисер. Веднага си дадох сметка за дълбочините, които съдържа той. Наистина, има много и различни начини всяка ситуация да се подобри. Обаче напоследък масово практикуваният в света безпочвен оптимизъм по американски образец явно ни пречи да държим постоянно под око факта, че един от тези начини е нещата да не се влошат, докато ги подобряваме. И явно дори ние, патилите българи, сме заразени от този вид оптимизъм, та постоянно забравяме да се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 4 коментара