100. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФРИДРИХ НИЦШЕ

октомври 26, 2014 at 11:18 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов
17. 09. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100461252/velikite-evropeici-fridrih-nicshe

Фридрих Ницше, Нова година, композиция за цигулка и пиано

Тази музика е на един почти неизвестен за широката публика композитор, но иначе безкрайно известен мислител – Фридрих Ницше, филолог, философ, писател. Освен като композитор, в България той не е особено известен и като поет, макар че и философията му се състои от много поезия. Преди около век негови стихове превеждат Пенчо Славейков и Гео Милев. Но ето сега едно стихотворение, което мисля, че и аз успях да докарам до приличен за слуха на съвременния читател превод.

Дъжд
С грохот тежък, грохот вечен,
на земята пада
този дъжд – часове не спира вече
дългата тирада.
Сякаш някакво дрънкало,
дрънка и не спря…..
А денят погледна вяло
И навън видя
що дъждът, без отдих малък,
на света вещае:
Всичко е така нищожно, жалко
и животът – суета е.

Фридрих Ницше, Нова година, композиция за цигулка и пиано

„О, безсмъртни души, къде отлетя свободата ви?” – пита Ницше в знаменитата си книга „Тъй рече Заратустра”. Един отговор веднага дава сам, като се обръща към същите тия безсмъртни души и пише: „Едва ли не ми изглеждате като люде, които дълго време са гледали танца на развратни голи девойки: самите ви души танцуват.” Друг възможен отговор обаче Ницше дава в предговора на книгата, където изяснява болезнения данък, плащан за истинското безсмъртие на духа. „За да бъдеш безсмъртен, плащаш скъпо, като умираш много пъти приживе – казва философът и продължава: – Има едно нещо, което наричам „омразата на великото”, тоест, всичко велико – труд, дело или друго, веднъж създадено, се обръща безвъзвратно върху оногова, който го е сътворил. Именно това, че го е създал, прави твореца слаб, той вече не издържа делото си, не може да го гледа в очите. Да носиш в себе си нещо…..в което, сякаш като във възел, е стегната съдбата на човечеството – и изведнъж да съзреш всичко това обърнато срещу себе си! Върху себе си! То просто те смачква…..Омразата на великото! Другото нещо е оная зловеща тишина наоколо…..” Като стига до тия дълбочини обаче, великият ироник Ницше не спира до тях, а продължава, колкото и да боли, когото и да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

57. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РИХАРД ЩРАУС

ноември 13, 2013 at 1:19 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

13. 11. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=60

Richard Strauss – Ein Heldenleben /A Hero’s Life/

„Аз може и да не съм композитор от първи ранг, но със сигурност съм първокласен композитор от втори ранг” – казва за себе си Рихард Щраус. Разбира се, привкусът на скромност в това изказване или е плод на деликатност, или е проява на чиста куртоазия и може да ни заблуди. Щраус реално добре знае мястото си и всъщност има предвид, че е първи измежду всички останали след Вагнер, които са…..ами, всички останали. Неслучайно 14 години след смъртта на Рихард Щраус големият пианист Глен Гулд казва за него, че е „най-великата музикална фигура, която е живяла през този век”.

Richard Strauss – Ein Heldenleben /A Hero’s Life/

Слушаме откъс от „Животът на героя”, симфонична поема за голям оркестър, която е една от последните творби на Рихард Щраус от този вид. Тя е гранична работа. За него лично, като герой на собствения му живот, тя бележи прехода от стария ХІХ към новия ХХ век. По отношение на творчеството му пък стои някъде на границата от великите постижения в симфоничната музика към операта и балета, с които основно се занимава в следващите близо 50 години. Естествено, тази граница не е така рязка. Докато е във величието на славата си със”Смъртта и преображението”, „Тил Ойленшпигел”, „Тъй рече Заратустра” и другите симфонични поеми, за които специалистите казват, че са дори не за голям, а за огромен оркестър, той пише и поне две опери, които се приемат от публиката и критиката като провал. После пък, в разгара на славата си като оперен композитор, между „Саломе”, „Кавалерът на розата”, „Ариадна и Наксос”, та до „Капричио”, той създава и своите незабравима „Алпийска симфония”, „Метаморфози”, концерта си за обой в ре мажор, може би последната Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар