ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ОМИР

януари 23, 2013 at 6:11 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

23.01.13, радио Пловдив

О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила, сина Пелеев…..

Същото на древногръцки, чете Стенли Ломбардо

Гласът на проф. Стенли Ломбардо, най-известният американски преводач на „Илиада” и „Одисея”, ни дава някаква, макар приблизителна, представа как звучи Омир на старогръцки:

Превод: „О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета, пир за грабливите птици”.

А една от многото съвременни гледни точки към омировата история на Троянската война пък ни дава групата Manowar с концептуалния си албум „Триумфът на стоманата”

От албума „Триумфът на стоманата”, Manowar

Това не е Ахил, това е Хектор, великият воин на троянците, който атакува лагера на ахейците и нанася огромни поражения. Между другото, той убива Патрокъл, любим приятел и любовник на Ахил. Ахил пък е най-великият воин, съществувал изобщо на света. Той е правнук на върховния бог Зевс, внук е на Еак, един от съдиите в подземното царство на Хадес, син е на Пелей и богинята…..

Целия текст слушай и чети тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=17

Постоянна връзка Вашият коментар

АЗ ИМАМ ЧЕСТ, УВАЖАЕМИ!

август 2, 2010 at 7:13 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

  • Помним зимата на Луканов, банките на Беров, хляба на Виденов, европейския път на Станишев – но докога хората ще търпят комунистите да си подлепят девствената ципа и да играят света вода ненапита 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Много достойни дела и много глупости е извършил този свят в името на честта. В интерес на истината – понякога границата между двете е толкова тънка, че човек се обърква, ако се опита да отдели едното от другото.

Гърците например са провели цяла Троянска война заради едната чест. Не, разбира се, онази на красавицата Елена, а тази на цар Менелай. Така смятат повечето хора след Омир. Но който се рови в митологията знае, че забежката на Елена с Парис съвсем не е била първата в живота и, заради което пък върху честта на Менелай още преди онзи момент си е тегнело дълбоко обществено съмнение. Представям си как съвременниците на историята са посрещнали поредните пропагандни приказки за поруганата царска чест с хапливи забележки от рода – “ама колко пъти въпросната чест може да се подлепя и да се представя за нова”.

Силни основателни съмнения досежно честта на замесените лица тегнат и върху историята с крал Артур по-късно. В смисъл, честта на Артур е ясно, че е била подкопана, въпросът е по каква линия и от кого е подкопана по-дълбоко – дали по рицарска от сър Ланселот или по семейна от кралица Гуинивър.

В по-модерните времена, разбира се, нещата стоят доста по-ясно. Хашек разправя историята за мелничарската щерка и младежа, който в дъждовна вечер потърсил в дома и подслон. Въоръжен с перука и преправен глас, той се представил за закъсала невинна девица. Мелничарката нахранила “подлия тип” и го сложила да спи при дъщеря си. А на другата сутрин от типа нямало и следа, само бележка със знаменателно съдържание: “Ваш`та щерка Ана-нана чест загуби отзарана”.

Фехим Хюсеинов, един български поет, който неотдавна си отиде от този свят, преди много години, по комунистическо време, написа стих, който гласеше: “Аз имам чест, уважаеми!”. Работата е там, че той наистина имаше чест, макар това да бе изразено Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар