НЯКАКВО ПРАВИТЕЛСТВО СЛЕД НИКАКВО ПРАВИТЕЛСТВО?

април 15, 2017 at 5:36 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – очаква се преговорите за съставяне на правителство да завършат до 19 април, когато е първата сесия на новия Парламент. Наличието на легитимна власт в страната изглежда все по-важно на фона на изострената международна обстановка, свързана с последните развития в Сирия. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, докъде стигнаха разговорите за съставяне на новото българско правителство?

– В Страстната седмица вече има разбирателство между ГЕРБ и тъй наречените Обединени патриоти по бъдещата управленска програма, Фили. Най-важната договореност от нея, която се постигна, бе твърде щекотливия въпрос за пенсиите. Казвам „щекотлив”, защото напоследък Обединени патриоти популистки твърдяха, че няма да подкрепят никое управление, което не вдигне минималната пенсия от малко над 150, направо на 300 лева. ГЕРБ изначално – и логично – са против това, защото подобна стъпка би натоварила много бюджета. Доколкото става ясно, компромисът предвижда до края на тази година минималната пенсия да се увеличи на два пъти – от 1 юли да стане 180 лева, а от 1 октомври – 200. Какво означава това? Ако се повиши само минималната пенсия, бюджетните разходи годишно ще нараснат с 400 милиона лева, но 40 на сто от пенсионерите ще получават еднакви пенсии и ще се наруши усещането за социална справедливост – твърди икономистът Лъчезар Богданов. Ако пък всички пенсии се повишат пропорционално на минималната, разходите ще скочат с 1.6 милиарда лева и чувствително се ще увеличи бюджетния дефицит. Друг по-важен резултат от преговорите е договорката за двойно увеличение на учителските заплати.

– А има ли някаква информация по персоналните въпроси или за това на какъв принцип ще се разпределят министерските постове?

– Засега нищо такова не се знае. И двете страни бягат като дявол от тамян от темата – изглежда с идеята да не се покажат пред обществото просто като хора, жадни за власт. „Докато не приключим обсъждането на програмата, няма да коментираме постове в Министерски съвет” – заяви след поредните разговори Валери Симеонов от Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

НОВИЯТ ПАРЛАМЕНТ И НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО – ПОРЕДНОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕЛИВАНЕ ОТ ПУСТО В ПРАЗНО

април 1, 2017 at 7:53 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Пет партии в новия парламент, малка преднина на ГЕРБ пред БСП, големи трудности за съставяне на правителство изобщо – това са основните резултати от парламентарните избори в България, които обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, пет партии попаднаха в 44-то Народно събрание. Какъв политически профил очертават те за новия Парламент и може ли той да оцелее по-дълго от предишния?

– Петте партии, които спечелиха депутатски места на изборите в неделя, са ГЕРБ, БСП, тъй наречените ОП, ДПС и „Воля”. Заради техния политически характер и показаното в предизборната кампания, бих казал, Фили, че профилът на новия Парламент ще е силно популистки. Толкова много и толкова неизпълними обещания от всички участници в изборите никога не сме чували. То не бяха минимални пенсии, които с магия скачат от 150 на 300 лева, то не беше правене на деца за справяне с демографската криза, то не бяха заклинания към лошата демокрация, отнела на народа безплатното му образование и здравеопазване от времето на комунизма. На всичкото отгоре, някои от партиите, тъй наречените „патриоти” например, и след изборите настояват, че изпълнението на техните безумни предизборни обещания е задължително условие за участието им в управлението. Изобщо, напреженията вътре в Парламента се очертават доста силни, като се има предвид също факта, че втората политическа сила, БСП, има двойно повече депутатски места, отколкото досега и може да бъде доста по-солидна опозиция. А можем да погледнем и от обратната страна. Извън този Парламент останаха трите тъй наречени „малки десни формации”, както и партия ДОСТ на Лютви Местан. Те получиха подкрепата на общо към половин милион избиратели, които сега нямат свое политическо представителство, но имат искания, визии за живота и несъгласия, защото са сред най-образованата и активна част на българското общество. Това пък е обещание за силен външен натиск спрямо парламента. Тези, а и много други фактори има, които подсказват, Фили, че 44-то Народно събрание вероятно няма да изкара пълен мандат и, дали съвсем скоро, дали след година и половина, максимум – две, вероятно ще имаме нови предсрочни избори.

– След като Парламентът няма да е стабилен, това означава и нестабилно правителство?

– Така се очертава бъдещото управление, Фили, с уговорката, че то ще бъде Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар