ЦАЧЕВА КАТО МАЙКА НА НАЦИЯТА ЛИ? ИЗВИНЕТЕ, НО ДОКОГА ЩЕ СИ ИГРАЕМ НА ПОЛИТИЧЕСКА ДЕТСКА ГРАДИНА ТУК!

октомври 8, 2016 at 6:26 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – председателят на Народното събрание Цецка Цачева е кандидатът на управляващата партия ГЕРБ за предстоящите след месец президентски избори. Как се оценява тази номинация, може ли тя да промени нагласите на избирателите и да размести политическите пластове – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, ГЕРБ отложи номинацията на своя кандидат-президент до последната възможна секунда. Постигна ли се обаче търсеният ефект с предлагането на Цачева?

– За да отговоря еднозначно, Фили, би трябвало да знам какъв точно ефект търсеше ГЕРБ, като разигра сценката със забавената президентска номинация. Тактически, отначало това имаше смисъл и им донесе точки. Подходът май се понрави на широката публика, тъй като беше необичаен. Забавянето също изнерви основните съперници на ГЕРБ, те останаха сами под прожекторите на общественото внимание и проблемите, съпровождащи техните номинации, лъснаха. Имам предвид най-вече скандалите около левият кандидат Румен Радев, които се разиграха както вътре в БСП, така и между БСП и другите партии от левицата. Третият положителен за ГЕРБ ефект от забавянето беше, че всички други кандидати се оказаха объркани, защото нямаха политически противник срещу себе си.

– Не можеха ли да водят собствената си позитивна кампания, докато чакат да стане известен и кандидатът на ГЕРБ?

– В България това е трудно, Фили. Партиите тук са партии само номинално, те не се ръководят от реални политически и идеологически принципи, а са нещо като клубове по интереси, насочени срещу други клубове по интереси, затова в действията им водещо винаги е негативното начало, а при него трябва да имаш противник, за да се разгърнеш. А в случая кандидат-президентите от оформилото се ляво ветрило разбраха, че не бива да се атакуват помежду си, защото ще кажат неща, които не бива публиката да чува. От друга страна – не виждат смисъл да атакуват Трайчо Трайков, кандидата на десния РБ. Това би било хабене на енергия, защото Блокът е слаб, тоест, Трайков няма Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗА БЪДЕЩИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕЗИДЕНТ И ЧУВСТВАТА НА СТАРИЯ ЧУКЧА

септември 4, 2016 at 5:42 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/81020-de-profundis-za-badestiya-balgarski-prezident-i-chuvstvata-na-stariya-chukcha.html

Напоследък имам усещането, че всичките ми нормални човешки чувства закърняват, граждани, само чувството ми за хумор крепне и се развива. Това ще да е заради все по-хумористичното развитие на света наоколо, нямам друго обяснение.

Ситуацията всъщност е обратна на откровението, с което старият чукча се хвали за красивото трето чувство, донесено на народа му от болшевишката революция: До революции у нас били только две чувства – чувство голода и чувство холода. Сейчас они уже три – чувство голода, чувство холода и чувство любовь к революции.

Трябва да отбележа обаче, че ако бях сигурен в бъдещата промяна към по-добро, и аз бих погледнал по-скоро с любов към някаква евентуална революция, която да помете онези безсрамни хора и чудеса, на които ставаме свидетели в кандидат-президентската кампания в България.

Новината например, че Татяна Дончева се включва в президентската надпревара, от една страна мен лично ме притеснява. Не за друго, а защото ако тя случайно спечели, толерантното ни европейско общество ще е в дилема – дали да се обръщаме към нея с „госпожо президент” или с „господин президент”.

Откъде да знае човек, на самата Дончева госпожосването може да и звучи политически некоректно, доколкото и напомня, че все пак е жена – същество, потискано в минали времена от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

НЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ПУТИН, А НА БЪЛГАРИЯ

юни 14, 2010 at 5:27 am (Публицистика) (, , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

  • Силно се надявам, че българските граждани при необходимост наистина ще застанат твърдо зад правилната позиция на премиера Борисов – руските енергийни проекти вън, европейските – вътре, защото битката тепърва предстои 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Катрин Зита-Джоунс получава Ордена на Британската империя. Време беше – тя отдавна си е красива. Загадките са две – дали трябва вече официално да я наричаме “сър”, нали тази титла си върви с ордена, и как ще се обръща към нея онзи Дъглас, късметлията. Или ще продължи вечер да си се обръща само на другата страна с уговорката, че го боли главата.

И други красавици има, които заслужават да станат “сър”, Джоли-то например ми е първа в списъка. Проблемът е, че нейната хубост куца откъм британски корени, наблегнала е на чероки и нещо далечно африканско. Но империята трябва да се модернизира – ако не знае как, да вземе пример от Перник. Там университетът, още не скръцнал порти, вече присъжда Доктор хонорис кауза на Бойко Борисов. Май и на него заради красотата му, иначе в Перник няма пожарникарски факултет. Пък и цял свят знае, че Борисов има общо с Банкя, не с Перник. Но – присъждат хората, не са задръстени откъм предразсъдъци за произход.

Чудя се обаче как ще се развие този казус, защото ситуацията е малко като в “Параграф 22”. Ако Борисов става за пернишки доктор, би трябвало да откаже званието. Така ще покаже, че е достатъчно умен и следвателно го заслужава. Но пък няма да го получи, защото ще го е отказал. Ако отиде да си го получи обаче, ще стане ясно, че не го заслужава. Но той пък вече ще го е получил. Неясноти има, както се казва в един мръсен виц.

От друга страна, ако аз бях пернишки университет или български президент, без колебание бих присъдил сериозна награда на Бойко Борисов за проявена гражданска доблест. Имам предвид позицията му по повод  руския натиск България да каже ясно ще го бъде ли проекта “Бургас – Александруполис”. Премиерът излезе наистина бързо и каза съвсем ясно – не. Даже покрай темата за петролопровода Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА В ЗАМЪКА „ШПЕСАРТ“

февруари 25, 2010 at 7:47 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

  • Призраците съществуват само доколкото съществува и човешката вяра в призраци 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Интересните времена, в които живеем напоследък в България, ми приличат на онези в замъка Шпесарт. Имаше някога такъв немски филм, пълен с луди призраци, недодялано немско чувство за хумор и гротескова атмосфера, родена в съчетанието на зловещо със смешно.

Оказа се, че всички ние сме луди калинки, които живеят – и доста време са живели – на една територия, където с живота и съдбата ни се разпореждат нагли призраци, факири в това да ни стискат за гушата чрез пипалата на гигантски октопод. То не че не знаехме, де, като те стискат за гушата, няма как да не знаеш. Ама се правехме на щрауси и точно в това е и елементът на гротеска. Както и в доста други неща – защото известно е, че призраците могат да въздействат само на този, който вярва в призраци. Иначе са нещо празно, покрито с бял чаршаф.

Премиерът Борисов предупреди фармацевтични фирми за предстоящи арести – научихме насред Пловдив. Операция “Наглите” се пренася в търговията с лекарства.

Похвална акция предстои. Раздутите цени на лекарствата, независимо дали онези, договаряни от Здравната каса или тези на свободния пазар, изсмукват финансовите сили както на общия, така и на индивидуалния ни бюджет. От това изкуствено се обогатяват знайни и незнайни лица и компании, като се нагнетява напрежение, което ние, потребителите, често дори не усещаме, защото вече сме претръпнали, влезли сме в спиралата и живеем с представата, че от нея няма измъкване.

В случая обаче има най-малко два въпроса, които трябва да бъдат зададени. Първият е защо Борисов предупреждава лекарствените компании за акцията. То верно, че мащабът на далаверата там вероятно е такъв, че следите не могат да бъдат заметени не просто за няколко дни, а сигурно и за година. Но все пак някак си не изглежда много професионално и полицейски издържано това предупреждение.

Вторият въпрос е доколко при акцията ще бъдат засегнати и хората, с които лекарствените компании са влизали в сговор, за да се раздуват цените. Защото тази работа без участието на добре овластени държавни чиновници, без участието на представители на НЗОК и Министерството на здравеопазването, без участието на шефове на болници и собственици на аптеки няма как да стане.

Ако те не бъдат засегнати, а си представим, че арестуваме десетина шефове на фирми /съдът ще пусне веднага поне осем от тях, но това е друга тема/ на мястото им ще се появят нови петнадесет, които бързо ще влязат в сговор Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КОЛЕДНИ ПО ФОРМА, ЧУДЕСА ПО СЪДЪРЖАНИЕ

декември 28, 2009 at 8:31 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Коледните чудеса са онова, което винаги се случва на всички нас, но не и лично на нас.

“95 доброволци пият колкото им душа иска” – информира тези дни авторитетната американска агенция “Асошиейтед прес”. Както винаги, нито аз, нито някой от вас, читателите, е бил в щастливата група. Иначе нямаше да има или кой да напише настоящия текст, или кой да го чете. Душите ни и досега щяха да вопият / ”вопия” не е нещо срамно, свързано с водопой, а означава “желая неистово”/.

Твърди се, че цялата работа е организирана като научен експеримент по въпроса за на другия ден, по-точно, дали от напиване с водка или от напиване с бърбън главата цепи повече. Широко им е около врата на американците, та си правят опити със сериозни работи и харчат грешни пари за изследване на нещо, което в България отдавна е изтънко проучено.

Отгоре на това основата на експеримента е погрешна. Първо, учените следили степента на напиване у доброволците да бъде по-ниска от минималния праг на махмурлука. Преведено от научен език – скръндзили се за онова, на което всеки многократно му вика “последно”. А без него нивото на главобол не може да се оцени обективно, само субективно. Второ, принуждавали доброволците да пият, каквото пият, разредено с кола. В България и децата знаят, че колата е коварно питие – не бива да се употребява съчетано, дори ако си от онези специалисти, на които бялото вино им служи само за измиване на косата.

Така или иначе, в резултат на експеримента е установено, че от водка главата боли по-малко. Обяснението е, че в бърбъна, като следствие от ферментацията, има 37 пъти повече отровни химически съединения, отколкото във водката. Това можеха американците  да го установят и само като прочетат трудовете на големия руски химик Ломоносов, въвел истинските стандарти за производството на водка. Но не – искат по метода на пробата и грешката да го научат. И то точно на Коледа.

Както и да е, важното е, че доброволците, замесени в цялата работа, са си отпили на корем и това е истинско коледно чудо. За тях.

Макар засега донякъде незабележимо, абстрактно коледно чудо се случи и около нас, българите. Конкретно и лично не сме го още усетили като чудо, но и на това вероятно ще му дойде времето.

Очевидно ние вече сме започнали поне малко да приличаме на съюзниците си от НАТО, американците, защото пак по Коледа, и пак по метода “проба – грешка”, решихме за пореден път експериментално да установим разтегливостта на понятието “национални интереси”, свързано с понятието “енергийна политика”. Само че се ориентирахме по-правилно Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЛОШО, БОРИСОВ, ЛОШО…..

септември 19, 2009 at 8:58 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов 

19.09.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

Новото българско правителство започна да сере на метеното, преди още да е измело докрай площадката, наречена България, от миризливите купчини, нацвъкани от старото правителство.

Известните резултати от вчерашните разговори с руския министър на енергетиката Сергей Шматко могат да се оценят като отчайващи, доколкото стана ясно, че не само няма да има поне временно замразяване на икономически и най-вече политически неизгодните за страната руски проекти, а се очертава те да станат дори още по-руски, отколкото се предвиждаше.

Точно това означава например изявлението на министър Трайков, че България ще търси инвеститори да продаде голяма част от своя дял в проекта АЕЦ “Белене”, като при продажбата няма да бъдат дискриминирани руските фирми. На първо четене изречението е ОК, да, никой в бизнеса не бива да бъде дискриминиран – като оставим настрана въпроса за начина, по който руската “Атомстройекспорт” беше толерирана за сметка на всички останали при самата поръчка за проекта “Белене”. Но идеята, че руски фирми ще откупят онези около 30 процента, които България смята да продаде, а освен това вероятно ще откупят и онези 25-30 или дори 49 процента, от които германската RWE вече неистово се опитва да се отърве, означава, че в крайна сметка правителството на Борисов ще предостави суверенна българска, а да не забравяме – и европейска – територия за построяването на една изцяло руска атомна централа. Както по-рано заяви финансовият министър Симеон Дянков, тази централа изобщо не е необходима на България като енергийна мощност, ако става дума за чисто икономически интерес. Но за какво говорим тогава? Очевидно говорим Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 5 коментара

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА ЗА КИТАЙЦИТЕ…..

септември 18, 2009 at 5:23 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

18.09.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ Почти два месеца след идването на власт на новото правителство, динамиката на вътрешните събития в България продължава да бъде висока. Макар да изглежда – а на моменти и действително да е – твърде хаотична, тя все пак съдържа елементи, които маркират желанието на управляващите за дълбочинни промени, голяма част от които в правилна посока.

Какво се случи само през последната седмица? Правителството излезе с очакваната краткосрочна антикризисна програма, която срещна одобрението и на социалните партньори. Сериозно бяха орязани правомощията на Държавната агенция за национална сигурност, която остана с чисто аналитични и контраразузнавателни функции, а полицейските бяха върнати в МВР. Премиерът и някои от министрите успяха да спечелат поредица сблъсъци с президента Георги Първанов, който в момента остава единствената институционална опора на бившето управление и се мъчи да реализира пълноценно тази си позиция. Предложена беше нова структура на Националната агенция по приходите и митническите служби, което е основна стъпка в най-важната за България посока – борбата с корупцията и осигуряване на приходната част на държавния бюджет.

Все още неясно до голяма степен остава виждането на кабинета Борисов за съдбата на тъй нарачените големи енергийни проекти – АЕЦ “Белене”, газопровода “Южен поток” и нефтопровода “Бургас-Александруполис”, които руснаците искат да строят в България и около които видимо се концентрират голяма част както от вътрешните, така и от външните политически напрежения.

Така или иначе обаче, ставащото очевидно се оценява положително Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар