НЕ ОТ ВСЯКА СВИРКА СТАВА ПРЕЗИДЕНТ И ДРУГИ ШЕГИ ПРЕДИ БАЛОТАЖА

ноември 12, 2016 at 7:38 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

– Избрахте ли, избрахте ли? – шегува се Тодор Живков. Избрахме, избрахме! – шегуват се избирателите.

Така беше в българското вчера – макар че шегата тук се споменава само на шега, иначе в реалността на онова време тя си звучеше наистина зловещо.

Същото стана обаче и в българското днес, покрай изборите за петия президент. Целият този вот уж беше пълен майтап, а накрая се оказа, че има твърде зловеща отсянка. За да не стане същото и в българското утре, намирам за необходимо да се извършат някои спешни промени.

Първо, Парламентът трябва тутакси да преразгледа Избирателния кодекс и да премахне задължителното гласуване. Изобщо не се шегувам – знам, че технически е невъзможно, но пак не се шегувам.

Задължителният вот е част от букета издънки, които изядоха главата на ГЕРБ на първия тур, а на втория могат да изядат главата и на българската демокрация, като започнат от членството в НАТО и ЕС. Преди месеци, уж заради стабилността на управлението, Борисов прие да бъде изнуден от ПФ и се въведе въпросното антиконституционно задължение. А ПФ за какво го направи, видяхме току-що – просто онзи, който им дърпа конците, знае как се управлява стадото българско и спусна правилните директиви навреме.

Тогава ми писна да обяснявам, че задължителното гласуване всъщност не прави нищо друго, освен да мобилизира най-маргиналната част от българския избирател, онази, която нормалният политик предпочита никога да не стига до урните. Говоря за онези 35-40 на сто достойни българи, които са напълно или функционално неграмотни, тоест, не могат да прочетат кратък текст от учебника за първи клас, или ако го прочетат – не го разбират. Говоря за онези, чиито гласове иначе се търгуват, а сега насила бяха извадени от домовете си чрез мантрата за задължителното гласуване. Да, също за онези, които имат нелекувани проблеми в главата и които, дори с помощта на Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

СИЛНО ЗАСРАНИТЕ НИ ДОЛНИ ГАЩИ

ноември 18, 2010 at 6:42 am (Публицистика) (, , , , , , )

  • Макар България да е твърде малка страна, нейното общество сякаш живее в необятната Вселена по отношение времето за научаване на истината за разни неща, които иначе се случват току пред очите му 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Сигурен съм, че мнозина от нас често се зверят към звездното небе. Някои го правят с романтично-образователна цел. Те излизат с невинна девойка, образоват я кое точно е Голямата мечка, кое – Малката, и как практически се реализират възникналите топли чувства помежду им. Което пък девойката възприема за много романтично. Други стават жертва на синдрома на последната бира. Нали ние, българите, често улисани във философски  разговори, забравяме, че като си пил вече ракия и вино, с бирите накрая не бива да се прекалява. Поне не и с онези, предварително нарочени за последни. Трети се зверят в звездите поради старческо безсъние или поради внезапна липса в паметта на прост житейски факт – домашен адрес, моминското име на тъщата. Аз лично, граждани, съм преживял всички подобни процедури, но напоследък гледам небето най-вече с историческа цел – опитвам да докосна миналото на Вселената.

Научно признато е, че ако една звезда е отдалечена на сто милиона светлинни години, то в нейно лице ние виждаме Вселената такава, каквато е била преди въпросните сто милиона. Представяте ли си докъде стига погледът ни – далеч преди динозаврите и разни други гадинки на Земята. Този ефект се дължи на бавната скорост на светлината. Наистина, в нашето човешко измерение тя изглежда бърза. Казват, че ако яхнеш светлинен лъч, ще обиколиш земното кълбо седем пъти за една секунда. За повече яснота на пловдивчани – това означава да отидеш до София и да се върнеш в Пловдив хиляда пъти за една секунда, като имаш и малко време да си свършиш някоя работа. Обаче във Вселената с нейните гигантски мащаби не е така, та научаваме за събитията там много след като те са се случили, тоест, потопени сме отвсякъде в история. Прави впечатление и друг научен факт обаче – макар България да е твърде малка страна, нейното общество сякаш живее в самата необятна Вселена по отношение  времето за научаване на истината за разни неща, които иначе се случват току пред очите му.

Например, не помня вече колко години минаха от убийствата на прокурор Николай Колев и адвокат Надежда Георгиева, поне Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ПЪРВАНОВ ДА СИ ХОДИ СЪЩО – 22

февруари 26, 2009 at 6:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

26.02.2009

 

/Освен псевдосоциалистическото-псевдолиберално правителство, което трябваше отдавна да си е отишло, защото е спирачка по европейския цивилизационен път на България, президентът Първанов трябва да си ходи също. Всеки ден до свалянето, до подаването на оставка, до изтичане на мандата му или до реализацията на някое от предвидените по Конституция крайни събития, свързани с невмъзможност от негова страна да изпълнява функциите си, ще посочвам тук различни основания защо това трябва да се случи./

 

Президентът Георги Първанов трябва да си ходи, защото Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ГЕОРГИ МАРКОВ – СКИТНИК В НЕБЕТО НАД БЪЛГАРИЯ

септември 19, 2008 at 6:35 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

19.09.08

 

/Фили/ На 7 септември се навършиха 30 години от убийството на писателя Георги Марков. В Дорсет, където той е погребан, на гроба му се появиха бели, зелени и червени цветя, символично поставени обаче не от официален български представител, а от  жена му Анабел и дъщеря му Александра-Райна.

Гадаенето по символи е сложна наука, но всеки може да се досети какво в случая означават цветовете на българското национално знаме върху гроба на писателя, убит от бившите български тайни служби. Защото е видно, че официална София поне от три десетилетия насам предпочита да се държи, сякаш Георги Марков не е съществувал и приема случилото се с него само като досадна пречка за “добрия” имидж на страната, а не като ключов знак за престъпността на комунистическия режим и възможност за пречистване на обществото с разкриване на истината за живота и смъртта на писателя. Както и с евентуално признание за стойностите на творчеството му, разбира се.

Георги Марков е роден през 1929 година в Княжево. На 19 години се разболява от туберкулоза и по време на дългия си престой в санаториуми, прави и първите си литературни опити. До 1969 година е автор на няколко прозаични книги, както и на пиеси, повечето спрени от цензурата. През 69-та година, след спиране на пиесата “Аз бях той”, Георги Марков напуска България. Установява се първоначално в Италия с идеята да се завърне в страната, когато шумотевицата около пиесата отмине, но през 71-ва година властите не подновяват международния му поспорт и по този начин практически го изпращат в изгнание. За сметка на това обаче го осъждат като невъзвръщенец на шест и половина години затвор. Марков се установява в Лондон и започва работа в Българската редакция на ВВС, прави и литературен пробив в британските театрални среди. От 75-та до 78-ма година той пише своите “Задочни репортажи за България”, които са истински удар в сърцето на комунистическия режим в България. Излъчвани по радио “Свободна Европа”, те се възприемат като сериозна заплаха от комунистическата върхушка и нейните слуги от Държавна сигурност, което води и до ликвидирането му през 1978 година. На моста “Ватерло” в Лондон, близо до централата на ВВС, Марков получава сачма с рицин в крака и няколко дни по-късно умира от отровата. Делото за това убийство още не е приключило, а частична светлина върху него бе хвърлена едва преди броени дни. В резултат на упорита битка, включително съдебна, която журналистът от вестник “Дневник” Христо Христов води от години, той получи достъп до досието на предполагаемия убиец на Георги Марков, които хвърлят светлина върху участието в това престъпление на българската Държавна сигурност и съветското КГБ. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 Коментари