De Profundis: ПРОТЕСТА НА ПОЛИЦАИТЕ ЩЕ ПОДКРЕПЯТ САМО МУТРИТЕ И БАНДИТИТЕ, ЧАСТ ОТ КОРУМПИРАНИТЕ ПРОКУРОРИ И СЪДИИ, НЯКОИ ЛЕВИ И РУСКИ ПАТРИОТИ

ноември 12, 2015 at 11:44 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Колкото и изненадващо да звучи, граждани, особено на фона на развитията от последните десетина дни, аз вярвам в родната полиция и изобщо – в МВР. Не се подвеждайте обаче – не казвам, че вярвам на МВР, а в МВР. Имам предвид – в изумителната му способност да оцелява през годините, без да се променя към добро, само към лошо; в упоритото желание да ни убеди, че върши делата си в обществена полза, докато постоянно нанася вреди на обществото; в готовността му да положи титанични усилия, включително да стигне до бой, за да накара хората, които му плащат, да разберат, че трябва не само да му плащат, а и да го обичат. Защото иначе къде остава удовлетворението от работата на горкия редови полицай…..
Като обикновен гражданин, за мен да вярвам в МВР е въпрос на чест и патриотичен дълг. Този лозунг прилича малко на онзи, според който глупостта ще спаси света – но вие какво очаквате, както казах, аз съм обикновен гражданин, не нормален.
Да, чел съм долните инсинуации от книгите на Тери Пратчет, в които ефрейтор Колън и редовият стражник Ноби Нобс се описват като хора, които принасят толкова повече полза на обществото, колкото по-малко се занимават с полицейската си работа, но смятам, че в България случаят не е такъв. Поне не е точно такъв, има нюанси.
Какво имам предвид ли? Ами онзи ден например един смел полицейски синдикалист обяви тържествено, че полицията е основно ядро на българското общество и ако излезе на улицата да протестира, подкрепена от всичките си роднини и приятели, цялата нация всъщност ще се окаже на улицата.
В интерес на истината – не е точно така. Нищо, че като бройка полицаите ни са далеч повече от необходимото. Беше така по времето на Живков, но сега не е.
Тогава, освен роднини и приятели, всеки полицай имаше по пет-шест лица край себе си, които му донасяха – кой с коя какво, коя с кого за колко, кои къде, как и прочие. Да, ако беше организирала уличен протест срещу тоталитарната власт, нашата полиция /милиция, де/ наистина щеше да изкара на улицата почти цял народ. Само че изтърва момента. Всъщност, не го изтърва, МВР тогава харесваше тоталитарната власт и не виждаше смисъл да я сваля, защото и тя харесваше МВР.
Сега обаче, освен себе си, полицията може да изкара на протест в своя подкрепа само Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 1 коментар

Говори Пловдив: ВЕЛИКАТА РУСКА КУЛТУРА, КРАЯТ НА АБСУРДА ИЛИ КАК ИЗМИСЛИХА ПРЕПАРАТ ПРОТИВ ПИЕНЕ В РУСИЯ

март 16, 2015 at 8:05 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

От литературна и естетическа, което значи – и от философска гледна точка, със смъртта на Тери Пратчет си отиде епохата на Абсурда. На нейно място идва епохата на Оксиморона, който е „реализиран на живо абсурд”.
Номерът е следният. До края на ХІХ век светът си съществуваше в блаженството на обикновения Парадокс, който, въпреки реалните загадки и спънките, които поставя на хората, все пак има човешки измерения. Това време на относително спокойствие и невинност, започнало още в Древна Гърция, си отиде през 1900-та, със смъртта на Оскар Уайлд, последният велик парадоксалист.
Почти по същото време живя и твори Алфред Жари, първият истински певец на Абсурда и баща на славната наука Патафизика, създадена с цел „да се изучи светът отвъд метафизиката”. През следващите десетилетия епохата на Абсурда мина различни етапи, в които той изглеждаше все по-страховит. Дойде обаче Тери Пратчет и го описа като твърде опасна, но все пак – естествена човешка територия, в която се раждаме, живеем и умираме, поне ние, поколенията след ІІ Световна война.
Чрез поредицата си „Светът на Диска” Пратчет превърна Абсурда в нещо, с което можем да се подиграваме, а не – от което непременно трябва да се страхуваме. Или поне – можем да се подиграваме, докато се страхуваме.
Той го направи прекрасно, но май теоретично никога не си даде сметка какво точно прави и как зад света на Абсурда дебне светът на Оксиморона – иначе щеше поне да го намекне.
Лошата, не, а направо зловещата новина е, че от настъпващия сега Оксиморон трябва наистина да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ИГРАТА КАТО ЖИВОТ И ОБРАТНО

май 8, 2009 at 5:17 am (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

08.05.2009 

/Фили/ Има игри – като политиката например – които са твърде сериозни, за да се взимат насериозно през цялото време. Но има и други игри, игри от класически вид, които са твърде забавни, за да не се вгледа човек в дълбоката им основа. Най-известна сред тях, разбира се, е Играта на стъклени перли, описана от Херман Хесе в неговия забележителен едноименен роман. Днес обаче с Пламен Асенов, нашият полбитически наблюдател в България, ще говорим за една друга игра – снукър, която също има вече своето литературно безсмъртие, описана от Тери Пратчет в  романите му за Света на Диска като игра, страстно практикувана в Гилдията на алхимиците.

Корените на снукъра могат да се търсят преди пет века, когато възникват билярдните игри изобщо, но всъщност е игра на 20 век. Макар да се възприема за чисто британски спорт, снукърът е създаден в Индия през 19 век, разпространява се сред британските офицери там, а после се пренася на Острова, където отначало, заради скъпото оборудване, се играе само от аристокрацията. Съвременните правила на снукъра се оформят обаче през 30-те години на миналия век, а на истински голяма популярност играта започва да се радва след появата на цветната телевизия преди около 40 години. И това е съвсем логично, защото снукърът е билярдна игра, която се играе с 15 червени топки, всяка от които на стойност 1 точка, 6 топки в други цветове, чиято стойност е между 2 и 7 точки и бяла топка-бияч /кю-бол/. Цветната телевизия позволява вече реално да се вижда, а не само да се гадае какво точно става по зеленото сукно на масата и така снукърът излиза от малките задимени зали, за да влезе в телевизионните програми на световното село.

В България снукърът започна да добива популярност Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар