182. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЕСХИЛ /първа част/

ноември 20, 2016 at 11:24 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

13. 04. 16, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100680421/velikite-evropeici-eshil-parva-chast

Антична гръцка музика, Танцът на сатирите

Чувате ли танца на сатирите? Надарени с кози рога и копита, весели и пияни, с груби крясъци и фалически шеги на уста, те идват на подскоци от най-тъмните времена на човечеството и се забиват право в неговия център – изкуството, което прохожда. Козлоногите пияндета образуват свитата на Дионис, тракийски бог на възраждащата се и умираща природа, с други думи – на лозята, виното и веселбите. Произходът на Дионис митологично е леко нагласен, за да пасне на гръцкото желание хем да го откраднат от траките за свой бог, хем да излезе, че просто си го връщат, след като някога траките са го откраднали от тях. За раждането на Дионис има две интересни истории. В първата негова майка е Семела, дъщеря на тиванския цар Кадъм и съпругата му Хармония, тя пък дъщеря на Арес от личната негова сестра и жена, Афродита. В един момент палавникът Зевс зърва правнучка си Семела и се заклева във водите на Стикс да изпълни всяко нейно желание, ако тя спи с него. Семела забременява на бърза ръка, още докато се чуди какво точно да си пожелае. Ревнивата зевсова съпруга Хера обаче, обръгнала на такива интриги, я подучва да поиска да види Зевс в цялото му величие. Зевс отказва, но, обвързан с клетвата, все пак се появява пред Семела в гръм и мълнии. От страх тя ражда преждевременно и умира. Върховният взима бебето, зашива го в бедрото си, откъдето после излиза Дионис. Другата версия пък води пряко към темата за произхода на театъра и трагедията. Според нея Дионис е син на Зевс и Персефона, богиня на подземното царство. Ревнивата Хера обаче поръчва на титаните да убият детето. Те приемат, защото се страхуват, че един ден точно Дионис ще наследи баща си на трона. Титаните разкъсват младия бог и изяждат части от тялото му, а Зевс, щом разбира за стореното, ги изпепелява с мълнии. Атина и Деметра обаче успяват да спасят сърцето на Дионис, Зевс го зашива в утробата на Семела, която го износва и така Дионис става „дважди роденият”. Обаче в историята има разклонение, което казва – от праха на изпепелените титани, вече погълнали Дионис, се зараждат хората. Оттам идеята, че във всеки човек има частица частица божествена същност – и това е основата на тъй наречените Дионисиеви мистерии.

Антична гръцка музика, Sikkinis Dance

Всичко, казано дотук, се отнася към много древни, митологични времена, далеч преди Омир. През следващите векове мистериите на Дионис, тоест, груповите песни, танци, фалическите шествия и молитвите за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ДУХОВНИ ВИСИНИ ЗА РАЗМЪТЕНИ МОЗЪЦИ

февруари 28, 2011 at 6:45 am (Без категория) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Астрономи само за една нощ откриха 19 астероида, които са насочени към Земята и евентуално могат да се окажат сериозна заплаха за живота на планетата. Аз обаче предлагам да не си губим времето с излишни страхове, а направо да ги поканим с хляб и сол, дори да им се радваме, докато гледаме как идват да ни затрият.

Логиката е, че колкото по-бързо катастрофираме като човечество, толкова по-големи стават шансовете ни след това да се оправим. Бетонен пример – Германия през миналия век катастрофира в две световни войни и беше разрушена до кота нула, а после…..ами, всички виждаме в какъв възход е тази достойна страна после.

Това ви се струва еретична идея ли? Не сте познали. Мога да извадя от размътения си мозък много по-еретични.

Какво ще кажете например за тази – да бъде изцяло забранено българското футболно първенство, заедно с всички негови мутренски босове, съдийски корупции, лигави футболни съпруги, пияно-дрогирани фенове, които вилнеят по улици, стадиони и автобуси като отвързано стадо бизони, както и цялата друга сган, навъртяна в този котел, пълен с гнусни съставки.

Да, бе, знам, че всички общества ползват футбола като социален отдушник и го предпочитат като малкото зло, пред възможността голямото зло да им се стовари на главата, ако въпросните добитъци не изпускат парата под някакъв – все пак – контрол, а вземат да я изпускат безконтролно и неорганизирано. Само че у нас и в това отношение нещата се оказват с главата надолу, защото е очевидно, че тази гмеж отдавна генерира повече обществени заплахи, отколкото редуцира.

Краен съм, разбира се. Знам, че има и други мерки, които могат да се вземат и нещата да си дойдат, поне донякъде, на мястото. Футболът сам по себе си не е виновен, нито пък хората, които обичат играта и я харесват истински. Само че след като дълго време онези, които са натоварени от обществото със задачата да вземат необходимите мерки, не ги взимат, трябва да се подхвърлят крайни идеи, та поне минимална промяна да се случи.

Еретична също може да ви се стори идеята, че одобрявам закриването на операта в България. Глупости говоря, разбира се. Операта като такава не може да бъде закрита никъде и от никого по света, защото си е страхотно изкуство. Аз харесвам опера и слушам опера. Само че последният път, когато отидох на опера, издържах пряко сили едва първото полувреме. В него солистите квичаха, хорът дуднеше, а балетът сякаш беше принуден от тайнствени зли същества да извършва подскоците си с помощта на високи кокили. Освен ако не страдаше вкупом от болезнени колики, де.

Затова ми се ще ние като общество да не финансираме до безкрай Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

В БЪЛГАРИЯ НЯМА КОЙ ДА ПРИЗНАЕ ПОЛКОВНИКА ЗА ПТИЦА

август 29, 2008 at 10:15 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

29.08.08

 

/Фили/ За много хора в България името Христо Бойчев навява само някакви далечни и често неясни спомени – за неуспешна, но майтапчийска кандидат-президентска кампания, за знака Виктория, само че с вдигнати три, а не два пръста, за нелепия девиз “Шъ съ опрайм!”, макар на всички да им е ясно, че “няма да съ опрайм”, както и за някаква съпътстваща персона с фамилията Кулеков.

Всъщност от онова време, средата на 90-те години насам, драматургът Христо Бойчев рядко се вясва в България, защото живее навън и постоянно пътува, следвайки пътя на своите пиеси, играни вече в над сто театъра по света.

Христо Бойчев е роден през 1950 година в село Аглавец, близо до Полски Тръмбеш. Завършва машинно инженерство, но предпочита мъките на словото пред мъките на техниката. През 1997 година неговата пиеса “Полковникът-птица” спечели международната награда по драматургия на Британския съвет, която Бойчев получи лично от ръцете на Харолд Пинтър. “Полковникът-птица”, както и следващите десетина пиеси на автора оттогава се играят в театри по всички континенти, включително и в Австралия.

“Живея като гражданин на света. По ми е приятно, отколкото да живея като гражданин на България. На много малко хора им е приятно да живеят като граждани на България. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

THE DARK SIDE OF THE КНИГАТА

януари 15, 2008 at 8:25 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

01.06.2007 

/Фили/ С присъединяването си към Европейския съюз от началото на 2007 година, България се превърна в страна, която се стреми да се впише не само в политическата и икономическата общност на Стария континент, но и в европейската духовна и културна традиция.

Както по отношение на много други сфери, и тук съществуват твърде сериозни  разлики между българските и европейските измерения. Мнозина смятат дори, че е много вероятно икономическата пропаст, дистанцията в политическите традиции и неравностите по отношение на правенето и спазването на законите да бъдат доста по-бързо преодолени, отколкото културните различия, отколкото промяната в обществените и индивидуалните рефлекси по отношение на изкуството и духовността.

Разбира се, темата е твърде обширна, за да се изчерпи с един бърз анализ, но днес с Пламен Асенов, нашия политически коментатор в София, ще се опитаме да я погледнем от специфичен ъгъл – литературния живот, книгоиздаването и книгоразпространението в България. Както на всеки 1 юни, така и днес в България се празнува Денят на детето. Именно от детската литература тръгва разговора ни с Пламен, който, освен журналист, е и писател и – случайно или не, но точно днес представя за първи път публично своята нова детска книга в Пловдив.   Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

3. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:34 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , , , )

korica22.jpg

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТЕАТРАЛНАТА ПИЕСА 

Цвета и Търла-Мърла си играеха в задния двор. 

Първо Цвета падна от люлката. После от люлката падна Търла-Мърла. Накрая двете  е д н о в р е м е н н о  паднаха от люлката. Беше много смешно и те се смееха.  

– Хайде да играем на прескочи-кобила – предложи Цвета. Компютърните игри им бяха омръзнали напоследък. Освен това и компютърът се беше  с к а п а л  от много цветета и търли-мърли, често накачулени отгоре му. Сега едната от тях твърдеше, че той е отишъл на ремонт, а другата – че е на поправка.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар