MANCHESTER, ENGLAND, ENGLAND ИЛИ ЗА ВСЕЛЕНСКАТА ИРОНИЯ НА ТЕРОРИЗМА

май 26, 2017 at 7:25 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Атентатът в Манчестър отново постави редица въпроси, свързани не само пряко с борбата срещу тероризма, но и по-глобални – за стойностите и отношенията в нашия свят, за това как да се защитят принципите на хуманизма и демокрацията. Доколко това засяга България и как се коментира темата там – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, поредният терористичен акт в Манчестър сякаш ни „изненада”, въпреки че по логика би трябвало да сме подготвени за него…..

– Така е, Фили, изненадани сме, защото кой е готов за подобен ужас. Първо, в такива случаи сърцето няма как да не повлияе на разума. Второ, при асиметричната война като тази с тероризма, изненадата е водещ принцип, тоест, никой не знае къде, кога и как ще бъде ударен. И трето – авторите на атентатите не са просто хора, неуспели в живота – „зли лузъри”, както деликатно ги нарече Доналд Тръмп в Близкия изток. Да, те са това, но и повече – хора с болна психика, защото как нормален човек, независимо от религия и идея, може да направи кланица на деца. Вероятно, Фили, дори обръгналите истински специалисти по терор не могат да си представят предварително точно тази атака. Това не е религия, не е дори фанатизъм – това е бяс, за който няма друго лечение, освен физическо унищожаване на приносителя. Всъщност – на всички приносители.

– Но задачата е трудна поради спецификите на днешния тероризъм – например факта, че неговата зараза се пренася виртуално и е почти невидима, докато не избухне.

– За съжаление, Фили, свидетели сме на вселенска ирония – хората, които отхвърлят западната цивилизация, ползват върховите ѝ достижения, за да ѝ навредят. Те не казват – о, не, ние ще атакуваме изчадието, наречено Запад, с мечове и копия от любимия си VII или в който там век живеят, няма да докосваме компютри и Интернет, създадени от зли джинове, няма да караме коли, за да бягаме от полицията, а ще яздим камили. Те не Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ИЗВИНЕТЕ, ЖИВ СЪМ

юли 30, 2012 at 6:47 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

Заглавието, разбира се, означава – извинете, че толкова време отсъствах от собствения си блог, но вече съм жив и се връщам в него и неговите околности. Или нещо такова трябва да означава.

Дълго време не можех да пиша по, така да се каже, технически причини. Наложи ми се да се сдобия с три чисто нови байпаса, начинание, което се оказа далеч по-сложно, отколкото си представях. А възстановяването от операцията пък се оказа далеч по-дълго от нагласите ми. И затова бързам да ви дам един съвет – когато ви каже някой доктор, че дадена хирургическа операция е съвсем рутинна, не бързайте да му вярвате. Не и преди с най-втренчения възможен поглед да го попитате за кого всъщност е рутинна въпросната операция – за самия доктор или за горкия пациент. Защото моят опит пресен сочи, че това са два съвършено независими един от друг феномена на рутината…..

Но, както и да е, сега няма да влизам в подробности за отминалите и продължаващите си приключения, защото смятам да ги опиша тук в поредица, която може да се превърне и в цяла книга. Не си правете илюзии, че ще бъде скучна книга, само защото всички други книги на медицинска тема, които са ви попадали досега, са ви досадили до смърт. Няма да е от този вид.

Накрая искам да благодаря на всички познати и непознати мои читатели, които във въпросния нелек за мен период ме подкрепиха и продължават да ме подкрепят по един или друг начин. Имам нужда от това. Не знам дали си давате сметка, но вероятно всеки има нужда от това.

Не знам дали си давате сметка, но ми се струва, че второто най-ценно нещо на този свят – след онзи първи дъх на живота – е усещането за човешка съпричастност.

Постоянна връзка 2 Коментари