РЕФОРМИ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО? НЕ, БЛАГОДАРЯ!

януари 7, 2018 at 11:17 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ През 2018-та България за първи път поема ротационното председателство на Европейския съюз. Готова ли е страната да се справи с това предизвикателство, както и да посрещне множеството изненади и провокации на динамичния и опасен модерен свят – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, от вчера България официално е председател на ЕС. Може ли това да се приеме като форма на признание за дългия и нелек път, който страната измина през последните 11 години?

– Ако човек много иска да си намери повод за национална гордост – може и така да го изтълкува, Фили, но ако иска да бъде реалист – в това няма никакъв смисъл. България е член на ЕС от 1 януари 2007, а председателството се поема от различните държави за период от 6 месеца, така че просто сега дойде нашият ред. Това не е отличие за заслуги, дори не е форма на някакво особено доверие от страна на Брюксел, не е някакъв фетиш, с който да се ощастливим колективно. Председателството е до голяма степен рутинна политическа работа, която трябва да се свърши.

– В какво се състои тази рутинна работа?

– Имам чувството, че покрай подготовката на България, мнозина тук са с впечатление, че председателството включва главно настаняване на гости, осигуряване на места за срещи, мерки за охрана и сигурност на делегациите – предимно технически неща. Но всъщност основната работа на председателството се състои в изготвянето на списък с приоритети, по които ще работи Евросъюзът през следващите 6 месеца, съгласуването му с Брюксел и подготовка на почвата за реализацията поне на част от идеите. Веднага давам пример. Един от приоритетите на българското председателство е развитието на отношенията между ЕС и страните от Западните Балкани. Тази тема е същностна за Европа, макар че доскоро този интерес не бе Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ВИНАТА, МЕЗЕТАТА ИЛИ КАК ДЪЛГО СМЕ ОСЪДЕНИ НА КОМУНИЗЪМ /част трета/

февруари 19, 2016 at 8:07 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – все повече доказателства се трупат напоследък, че, 26 години след промените, обществото не може, а сякаш и не иска, да се раздели с миналото си. Защо и как останките от комунизма определят настоящето и бъдещето на България – за трета поредна седмица темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, според председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, за Румъния европейският механизъм на контрол може да отпадне, а за България да остане. Какво е отношението на темата за остатъците от комунизма и забавения български преход към това актуално развитие?

– Отношението е като причина към следствие, Фили. Механизмът за контрол бе въведен през 2007 година, веднага след влизането на България и Румъния в ЕС. Целта му е „да улесни съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност, като едновременно с това гарантира нормалното функциониране на европейските политики и институции”. Въвеждането му пък е доказателство, че двете страни влизат в ЕС, без да са напълно готови да се впишат в европейското семейство. Надеждата обаче, че за година-две-три механизмът за наблюдение ще отпадне, защото българи и румънци ще се справят с проблемите, се оказа илюзорна. Вече 9 години Европейската комисия събира данни и пише доклади за напредъка, но без да отчита реален напредък.

– В случая говориш конкретно за България, нали, защото последният доклад за Румъния е съвсем различен – визира именно големият напредък, постигнат от страната…..

– Така е, Фили, говоря за България, макар че по инерция продължавам да мисля за двете заедно. Но румънците, които отначало бяха по-зле от нас, напоследък дръпнаха силно. „Като държава и общество Румъния изживява истинско очистване от посттоталитарния синдром на корупция, непотизъм и обвързаности на политици с олигарси” – каза Михаил Екемджиев, адвокат и правозащитник. България обаче само имитира реформи. Преди броени месеци, Христо Иванов, министърът на правосъдието, който се опита да прокара важни конституционни промени, за да се отпуши цялата съдебна реформа, бе бламиран от собственото си мнозинство и уволнен. В същото време прокуратурата и съдебната система, с помощта на политици от всички партии, продължават да бранят със зъби и нокти онези привилегии, които ги правят независими. Но независими, Фили, от отговорност пред обществото и закона, не от политически влияния и икономически облаги. С други думи, коренът на проблема е, че българската съдебна система, най-общо казано, е жив, огнедишащ остатък от комунистическите времена, който пази и възпроизвежда рефлексите от онова време. Големият проблем – тя не е в периферията на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

De Profundis: ПОЛИТИЧЕСКАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ФАБРИКАТА ЗА БОНБОНИ И ФАБРИКАТА ЗА ШАМАРИ

декември 2, 2015 at 10:28 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/61501-de-profundis-politicheskata-razlika-mezhdu-fabrikata-za-bonboni-i-fabrikata-za-shamari.html

Най-общо казано, разликата между двете фабрики е, че, като влезе дете в бонбонената, първо се тъпче, после се насира. След което го водят в шамарената, където му дават да разбере, че приличните хора така не правят. Горе долу в разгара на тази политическа хипотеза се намират сега и световното село, и нашата махала, България.
Например руският президент Путин май изкара много дълго в бонбонената фабрика. Макар че започна да пълни памперса и да умирисва света още от начало, не се намери кой да го научи на ред. Стана малко като в прочутата комунистическа революционна ситуация – тези, които искат да го направят, не могат, а онези, които могат, не искат.
Но, след като дълго разиграва всички, Путин все пак видя и опакото на розовия живот, като получи оглушителен шамар от Турция. Неслучайно казвам така – Путин получи шамар от Турция, а не лично от Ердоган, както усилено тълкуват напоследък разни фалшиви тълкуватели тук. Имам предвид, че който и друг да беше турски президент, свалянето на руския самолет щеше да стане поне по две причини. Първо, Турция е голяма страна, със силна армия и силна икономика, затова не и пука безкрайно много от всеки натрапник с каратистки пояс, който трябва да бъде ошамарен. Второ – московското карате кид стана нахално като конска муха и реши да не се съобразява с предупрежденията за предстоящ бой по дупето. Май ги сметна за част от веселбата. И май разчиташе, че в Анкара, също като Европа или САЩ, ползват новата, редактирана и политически коректна версия на книгата на д-р Спок, според която детето в никакъв случай не бива да се шамаросва.
Да, но явно в Анкара още карат по най-старото издание. В него шамрената фабрика се препоръчва като метод за възпитание. Ако не поставиш на детето ясни граници, отвъд които не бива да минава, то ще ти се качи на главата, а един разумен човек, както и един разумен свят, не би трябвало да допускат това.
Така или иначе, оглушителният шамар, който Турция забърса на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ГРЪБНАК НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПРЕХОД

юли 25, 2015 at 6:05 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

24.07.15

/Диана Копринкова/ Тази година горещият български юли е още по-горещ с дебата за съдебната реформа – ще започне ли най-после тя след толкова дълго отлагане? Днешното парламентарно заседание по темата може да донесе всякакви изненади, но къде са корените на проблема и защо е толкова трудно той да бъде решен – слушаме коментара на Пламен Асенов.

Ако досега някой не е разбрал, че демократична България вече 25 години живее със съдебна система, структурирана според интересите на бившите комунисти специално за посткомунистическия преход, то вече е крайно време да научи.
В този си вид образът на съдебната система и механизмите, по които тя се управлява и действа в обществения живот, през 1991-ва, в зората на демокрацията, бяха заложени в тогавашната нова Конституция. Принципите за несменяемост, безнаказаност и пълна безотговорност , що се отнася до главния прокурор например, веднага след тоталитарните времена някому може и да изглеждаха приемливи, като се имат предвид десетилетията, през които висшият държавен обвинител беше напълно зависим от частната партийна власт. Приемливо може би изглеждаше също създаването на независим орган като Висшият съдебен съвет, който, уж в сътрудничество, а на практика – изземвайки огромна част от функциите на министъра на правосъдието, взима на практика всички решения, свързани със самата съдебна система.
Да не говорим за пълната липса на механизми за граждански контрол, заложени тогава в Конституцията – това е разбираемо, като се има предвид, че не бяха заложени дори механизми за контрол от страна на законодателя. Квотният принцип за участие в правосъдните органи на парламентарно представените партии, който се сочи за такъв механизъм, всъщност води до обратното на контрол – до създаване на котерии вътре в съдебната система, до нейното разделение според политически интереси и личностни влияния, както и до сговор на отделни такива групи помежду им според моментния интерес.
И всичко това, разбира се – ако не винаги пряко срещу, то поне много далеч от истинския обществен интерес.
Никак не е случайно, разбира се, че така създадената правосъдна система, на всичкото отгоре – и пълна с кадри от комунистическото време, започна веднага да работи в своя полза, да генерира корупция и престъпност, вместо да се бори с тях, да се превръща в своеобразен център на онова, което може да се нарече „българска мафия”. От едната страна в нея са политиците, от другата – бандитите, а по средата, като свързващо звено – разядената от корупция съдебна система.
Разбира се, ще сгрешим, ако пропуснем да кажем, че обединителният фактор, мозъкът и нервната система на този Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ПРАВИЛНАТА СТРАНА Е ОТКЪМ ВЗИМАНЕТО, НЕ ОТКЪМ ДАВАНЕТО НА ПАРИТЕ

юли 29, 2010 at 5:26 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

  • Някои гледат лековато на феномена “погрешено място”, но той всъщност влече много беди или поне води до абсолютна и отчайваща непродуктивност както в личния, така и в обществения живот 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Какво ще направи човек, ако рано сутрин муха закръжи край носа му и ту кацне отгоре с реактивно бръмчене, ту пак излети? Или ще се разсъни като я прасне, решил, че мухата няма място в този живот, или ще продължи да си спи, като междувременно само иронично си припомни къде, според учените, мухите обичат да кацат най-много.

“Лайна. Извинете за мекия израз, но все пак съм жена” – беше написала преди доста години в едно стихотворение Миряна Башева. Това беше по комунистическо време и всички знаеха – или поне подозираха – към кого се обръща поетесата. Тогава беше лесно да се разбере. Я се опитайте сега да се сетите към кого точно от многобройните онези, които никак не са на място в общия ни български живот, би прилегнал най-добре този стих…..

Някои гледат лековато на феномена “погрешено място”, но той всъщност влече много беди. Или поне води до абсолютна и отчайваща непродуктивност. Давам пример. Д-р Данийка, герой на Хелър от “Параграф 22”, разправя историята на млада двойка, дошла при него с оплакване, че жената не може да забременее. “Слагаш ли и го редовно?” – попитал докторът. “Всяка вечер” – гордо изтъкнал мъжът, а булката, макар леко изчервена, потвърдила с енергично кимане. Когато докторът разпитал подробно обаче, оказало се, че младежът наистина го слага всяка вечер, само че на погрешното място. Та се наложило после с помощта на гумени играчки да им се обяснява как се прави цялата работа, за да има ефект.

Но ако в частния живот подобни развития са донякъде поправими, то за онагледяване на добрия пример в обществения живот подходящи гумени играчки няма измислени. Да вземем ситуацията с любимата на всички българи Национална електрическа компания /НЕК/. “През последните няколко години не е построен нито километър нова мрежа, инвестиционни разходи за ремонт и поддръжка на преносната мрежа са били насочвани към проектите за строеж на АЕЦ “Белене“ и “Цанков камък“, вместо да се покриват дейности за изпълнение на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ПАРИ СРЕЩУ РЕФОРМИ – МАЙ УЦЕЛИХМЕ ВАКСАТА

юни 10, 2010 at 4:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/ 

  • Не мога да разбера защо Дянков прилага този подход спрямо ограничен брой министерства и само във връзка с актуализацията на бюджета, защо не го приложи към всички, като го приеме за философия на бюджета през следващата година?  

Пламен Асенов 

“Искам срещу парите, които даваме, да има реформи” – каза онзи ден финансовият министър Симеон Дянков. Това е едно от най-правилните изречения в българското публично пространство за цялото време на тъй наречения български преход.

Наистина, то идва до ушите ни с около 20 години закъснение. По отношение на структурата и действията на цялата държавна машина някой трябваше да го каже още през 90-та и всички след него да го устояват досега. Нямаше кой, разбира се. В България винаги е така – или няма кой, или ако има кой, той не знае какво и с какво, а най-често, от негова лична гледна точка, няма и защо.

Не съм сигурен дали е по-добре късно, отколкото никога, защото е известно, че много често “късно” означава на практика “никога”, но предвид схемата, по която се гради българският опитимизъм, може би все пак е по-добре късно. Имам на ум схемата, че колкото сме по-зле, толкова по-добре очакваме да станем. Тя намери отражение и в последното проучване на НЦИОМ, според което цели 44 процента от българите очакват жизненият им стандарт да се подобри, при положение, че за 63 на сто през последната година въпросният стандарт реално се е влошил.

Нейсе, важното е, че Дянков най-после произнесе сакралната реплика за парите срещу реформи. Ако наистина може да устиска казаното и да го реализира на практика, това ще има добър ефект.

Като стана дума за ефект, сещам се за вещицата баба Вихронрав от “Светът на Диска” на Тери Пратчет. Нейните магеснически отвари винаги действат безотказно, защото във всички тя задължително слага нещо много просто, но много ефикасно – aqua. Не дестилирана aqua, aqua на хапчета или някаква друга сложна и научна aqua, а най-обикновена aqua от кладенеца. Самата дума обаче Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 Коментари

БОРИСОВ В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ

май 24, 2010 at 6:27 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  

  • Един изморен Батман, който не може да повярва в каква каша се е забъркал 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Живеем в държава, където средна ръка проститутка на сеанс получава повече пари, отколкото елитен журналист за публикуван сериозен текст. Значи живеем в държава, където не журналистът може да си купи проститутка ако му се наложи, а проститутката може да си купи журналист. Ако и се прииска.

Горе-долу това имам да добавя по отношение проведената наскоро във Виена среща на български медии от цял свят. Там премиерът Борисов мина да се похвали, че сегашното управление в България по никакъв начин не притиска журналистите, какъвто навик са имали някои предишни управляващи.

И правилно, то журналистите повече няма накъде да бъдат притискани. Голямата част и без това са си притиснати от собствения си непрофесионализъм, от финансовата криза, от произвола на шефовете и интереса на собствениците си, от тъщата и жената в къщи…..Ако ги притиснеш още малко, ще кажат “пльок” и ситуацията може да стане хлъзгава.

А това веднага ме подсеща как, когато в един аристократичен салон разговорът стигна до темата музика, поручик Ржевский активно се включи. Наскоро – каза той – благоволих да го направя с дъщерята на прочута фамилия върху рояла и смея да отбележа, че роялът е един много хлъзгав инструмент.

Толкоз по темата медии и Бойко Борисов. Но по темата за присъствието на Бойко Борисов в медиите има още какво да се каже.

Онзи ден в интервю за “Труд” премиерът съобщава, че “здравата” навил бурмите на митниците и МВР, та да не се карат повече. Разпрата между тях наистина заплаши да се превърне в пропаст между вицепремиерите Цветанов и Дянков, а Борисов е взел мерки да спре конфликта навреме, докато все още е във фазата “здравословен”. Ако беше се прескочила тази граница и взаимните обвинения бяха станали нездравословни, трябваше да се намеси Здравната каса. Или поне Анна-Мария пак да се усмихне публично. Премиерът добре знае, че и двете не са препоръчителни за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

КРАЛ КАРЛ И КРАЛИЦА КЛАРА ПАК КРАЛИ КЛАРИНЕТИ

април 23, 2010 at 5:16 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Ако специалните служби наистина кадруват в държавата, както призна премиерът Борисов, разбираемо е, че чистите хора тук дори не можем да се преброим на пръсти, защото сме по-малко от пръстите 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Историята за краля и кралицата, дето крали кларинети, отдавна се знае от всички. Логиката сочи, че щом случката е толкова известна, значи са ги хванали – било на местопрестъплението, било като по-късно барети са атакували офисите им със страшна сила. Очевидно и по времето на крал Карл и кралица Клара са живели чутовни герои като Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които не са се притеснявали да се борят срещу престъпността и корупцията по високите и най-високите етажи на властта.

Пак според логиката – щом са крали кларинети, кралската двоица вероятно е можела и да свири на тях, иначе защо да ги крадат. Така, де, поне кралицата Клара вероятно е можела. И, заради голямата си искрена любов към свирките, в потайна доба, те скроили пъклен план за тяхното задигане. Тоест, тук очевидно говорим за истинско престъпление от страст. Друго обяснение няма, защото да се подозира опит за финансово облагодетелстване чрез кражба на кларинети е несериозно. Къде ще ги шитнат кралят и кралицата въпросните свирки? В исторически план няма известен случай черният пазар да се е фокусирал някога върху такава рядка стока като кларинетите – поне Ваньо Танов досега не е казал обратното пред българската общественост.

Може обаче и да не съм съвсем прав. Например в България през последните 20 години се навъдиха такива майстори, че не кларинети, а и клозети да ти откраднат, пак ще намерят начин да ги продадат с печалба. Или да ги купят с печалба.

Истинско вдъхновение за всички социално слаби граждани в този смисъл е постигнатото от Деница Урумова, младши съдия от Благоевградския окръжен съд. Според разказа на Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд, въпросната 27-годишна девойка е регистрирана като социално слаба в община Приморско и за да стане социално силна е получила право на строеж върху терен край морето Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

2010 – НЯМА СПИРАЧКИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ВЪЗХОД

януари 7, 2010 at 4:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , )

 

  • В България, когато се правят прогнози, съвсем резонна изглежда идеята да се говори само за хубавите неща, които не очакваме в никакъв случай да ни се случат  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

През тези дни българските политически Нострадамуси бъркат страшна каша от неща, които ще ни се случат през 2010. Видно е, че няма как най-хубавите от тях наистина да ни се случат заради сериозните противоречия, които съдържат.

Например, правителството прогнозира, че към средата на годината икономическата и финансовата криза вече ще затихнат. Същото това правителство обаче признава, че очаква броят на безработните през годината да се увиличи с 250 хиляди души. На фона на официално признатите сега около 350 хиляди, това си е доста солидно увеличение и никак не предвещава затихване на кризата.

Героичната българска полиция крои планове как, след като се справи с “Наглите”, да се справи и с останалата част от престъпността в страната. Някои анализатори дори дават това справяне като твърда прогноза за 2010. Позовават се на последната история с убийството на Боби Цанков и свиканото покрай нея спешно заседание на МВР шефове и прокурори, при което стана ясно, че заседанието е по принцип, а не е свързано с конкретното убийство. И на последвалите арести се позовават. Само че в същото време не по-малко героичната българска съдебна система, без която полицията не може да се справи и с връзките на обувките си, продължава да крои главно планове как да се докопа до неполучените си коледни пари от миналата година. И също – как да забрави възможно най-бързо името Красьо, за да направи така, по принципа на когнитивната магия, че името да бъде забравено и от цялото българско общество.

Отделни прогнози пък се насочват към възможността през 2010 най-после някой министър от бившите да бъде осъден ефективно за злоупотреби или за нещо друго от сорта на изчезнали секретни доклади на службите. Само че и това очакване е нереалистично. А нереалистично е, защото хората са невинни. Те ако бяха виновни, нямаше да се чака Бойко Борисов да вземе властта и на тази основа да провежда политически чистки – още предишното правителство щеше да си ги уволни, защото то неистово се бореше Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 6 Коментари

Докладът на Брюксел: НЕЩОКРИТИКА И НИЩОДЕЙСТВИЕ

февруари 5, 2008 at 9:40 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

29.06.2007 

/Фили/ Появилият се в сряда официален доклад на Европейската комисия за напредъка на реформите в България и Румъния не съдържа препоръки за въвеждане на предпазни клаузи, въпреки критиките, отправени към двете страни. В доклада се подчертава обаче, че наблюдението от страна на комисията ще продължи поне до средата на 2008 година.

Специално за България основните критики на Брюксел са свързани с недостатъчните реформи в съдебната система, както и с борбата срещу корупцията и организираната престъпност. “България не е постигнала “необратим напредък” в тези три най-проблемни области” – се подчертава в доклада.

По отношение на съдебната система в него се изтъкват слабости, свързани със законите за съдебната власт и Гражданско-процесуалния кодекс, както и редица организационни проблеми в дейността на прокуратурата и някои контролиращи органи.

Като “недостатъчен” се отчита напредъкът на действията спрямо корупцията – по-специално по високите етажи на властта, както и на местно ниво. Експертите на Европейската комисия подчертават, че в тази сфера не става ясно кой точно поема както оперативната отговорност, така отговорността за резултатите като цяло.

По отношение на борбата с организираната престъпност се отчита факта, че все още няма разследвания и обвинения, свързани с поредицата от показни убийства в страната и се препоръчва българските власти да създадат достоверни механизми за измерване на напредъка и да започнат „отворен диалог“ с българските граждани, осигурявайки прозрачност по отношение на реформите.

Предварителните очаквания на повечето и български и чужди наблюдатели в действителност бяха свързани с прилагането на доста по-твърд подход от страна на Европейската комисия заради недостатъчния напредък в реформите. Оказа се обаче, че в последния момент доклада на експертите беше “фино настроен” от колегиума на Европейската комисия по – както призна вицепрезидентът на комисията Франко Фратини – политически съображения. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар