ОТИДЕ СИ ТЕРИ ПРАТЧЕТ

март 12, 2015 at 3:57 pm (Публицистика) ()

Отиде си Тери Пратчет и ние осиротяхме. До вчера можехме спокойно да кажем, че той е най-големият жив писател на нашето време. Днес вече не можем.

Цвета и Пламен

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар

Представяне – ЗОДИАК НА СМЪРТТА

ноември 24, 2008 at 5:34 am (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , )

Първото публично представяне на новата  ми книга ще бъде днес, 24 ноември, понеделник, от 18.30 часа в Културен център “Тракарт”, Пловдив. Заповядайте!

 

korica1-zodiak1

 

Пламен Асенов – Зодиак на смъртта

Издателство “Жанет 45” – Пловдив

Художник – Румен Жеков

 

 

За книгата

 

Книгата „Зодиак на смъртта“ е писана тринадесет години (1989–2002). Въпреки този дълъг период обаче и въпреки че в нея се преплитат стилистични нюанси от твърде различни поетични традиции – от древен Шумер и Египет, през японското хайку, до модернизма на ХХ век – тя запазва силното си поетическо единство, като се концентрира върху темата за смъртта по необичаен, поне за българската поезия, начин. В заглавния цикъл „Зодиак на смъртта“ основният въпрос е „Как умираме?“. Но тук, а и в стиховете от другите три цикъла – „Цветове и природи“, „Градове“ и „Митография II“, зад технологията на смъртта се провиждат още по-важните въпроси: защо умираме, как живеем, откъде намираме сили да устоим. Ключова тема в това поетическо изследване на смъртта е любовта – не само в отношенията мъж-жена, но и любовта към света наоколо, към дребните неща, които, бидейки постоянно пред очите ни, често не забелязваме. Любовта към това, което човек е и което човек прави. Книгата е наситена с митологична образност, но срещата и с модерното съзнание, което не просто вижда абсурдите, а живее с тях или въпреки тях, изостря сетивата на читателя за нов поглед към стария начин, по който душата съществува. 

                                                                                           От издателството 

За книгата „Зодиак на смъртта“, за Пламен Асенов

 

 

 От Николай Заяков 

 

Физическата смърт на Христо Фотев и Коста Павлов лиши съвременната българска по- езия от пъпната й връв. Сега поезията е оставена сама на себе си и, макар да не го съз-нава, е поезия с корен в бъдещето. И причината за това е във факта, че Фотев и Павлов физически са зад нас, но духовно винаги ще бъдат условният рефлекс на българската поетичност. На личностите трябва да се гледа като на книга, това е моето послание.

Понякога не съзнаваме колко важно е личното съприкосновение с един автор. Мисля, че в моя случай това е съпреживяване, което носи и чисто човешка красота. Пламен Асенов е поетът, чиято първа книга бе издадена извън стереотипите преди 20 години от българския политемигрантски център в Западна Европа. Година след това книгата бе издадена като част от библиотеката на тогавашното сп. “Тракия”.

Сега думата е за новата книга на поета. “Зодиак на смъртта”* донякъде шокира със заглавието си. От там идва и съзнанието, че тя е белязана от вътрешната съпротива на нейния автор.

Впечатлението за преднамереност пък може да бъде подменено с впечат-лението за подреденост. С навлизането в текстовете чувството за планиране на написа-ното не изчезва, а се засилва. Но поради доброто си изпълнение, стиховете въздействат като една модерна интерпретация на магичното. Като всеки изкушен, и аз се надявах да съумея да хвана автора в собствената му клопка, това обаче не се случи. Той е съумял да не се повтори, а цикълът, който дава заглавието на тази книга, е между най-доброто, което изобщо съм чел. Натрапчивата последователност на внушенията всъщност откро-ява техния различизъм, тяхното другоячество. Затуй именно възприемам тази част на книгата като поетическа равнопоставеност на зодиака, като поетизирана астрология. Поезията на Пламен Асенов вдъхва душа на категории от метафизиката, което по прин-цип, а и извън принципите, се явява начало и смисъл на поезията. Така поетът е вътре в поезията в не по-малка степен, отколкото поезията е вътре в него.

Не са извън контекста на планираното и останалите цикли в книгата. Това, разбира се, е само привидно. Смисълът на Пламенасеновото писане е да разрушава планомерно оно-ва, на което се явява архитект. В “Цветове и природи”, без да придава някакво особено значение на нещата, поетът ги опакова в стихове, придавайки им допълнителен смисъл.

Но сякаш за него смисълът не е достатъчен. То е като надничане в кладенец. Предизви-кателно е, принуждава те да скочиш. Вътре, както го прави поетът. По тази причина изглежда, че тези стихове са писани или че произлизат от вътрешността, те са енерго-носители на една дезориентираност, на търсене и контактьорство. Мисълта ми е, че във всичките раздели на книгата, включая “Митография 2” и “Градове”, Пламен Асенов се изявява като откривателя на “флогистона”, онова митично вещество, от което се зах- ранва поетическата алхимия.

Ще призная, че рядко ми се е случвало да чета толкова проникновени стихове за града, стихове, които звучат красиво поне колкото градовете, на които са посветени. Стихът е новаторски в същината си, подобен на стъпки нощем, изложен на спорадичната осве-теност от някоя и друга оцеляла улична лампа.

Ще призная все пак, че Митографиите ми звучат по-протяжно и тежко. Приемам ги повече като реминисценции, отколкото като сценичен ефект, в тях реалността е повече от митологията. Но макар магията да я няма, фрагментите все пак говорят. Би могло да се говори за поетическа археология, за търсене извън времето, където време и простра-нство се идентифицират като едно и също понятие. Едва ли поетът съзнава, че е оти-шъл толкова далече, но археологията понякога може да бъде обърната към космоса, а нейните възможни алтернативи да са в една наглед необичайна метафоричност. Казвам още, че големите думи са в състояние да убиват малките таланти, но истинският поет остава недосегаем. Неговата защитимост произтича, както е в случая, от неговата недо-сегаемост.

Пламен Асенов е едноличен, стоящ извън групата граждани, поет. Такава е и поезията му. Поетът и поезията са част от една обща самоличност. Поезията на Пламен е талант-ливото и силно говорене на един мълчаливец.

Ще добавя, че някои от тези стихове са покъртителни с лекотата на своя ход. И човек ги следва тъй, както, предполагам, би следвал смъртта, която го е споходила.

 

     

 

Постоянна връзка Вашият коментар

Пламен Асенов – ЗОДИАК НА СМЪРТТА

ноември 4, 2008 at 7:25 am (1) (, , , , , )

korica-zodiak1

 

Излезе новата ми книга поезия – “Зодиак на смъртта”.

Колкото и да съм скромен, не мога да не призная, че освен като текст, тя стана страхотна като оформление и цялостна визия /макар че поради моята пълна техническа неграмотност, по корицата, която съм сложил тук, в блога, това не си личи добре/. А иначе заслугата е на издателство “Жанет 45” и на големия пловдивски художник, приятеля Румен Жеков.

Книгата всъщност за мен не е нова, писал съм я в продължение на 13-14 години – от 1989 до към 2002 г. “Зодиак” е своеобразно продължение и развитие на темите и поетичните техники от първата ми книга “Стихотворения”. Сведущи смятат, че стиховете в нея звучат странно и необичайно от гледна точка на българската поетична традиция, но тъй като не знаят към коя традиция да ги отнесат, наричат това “творческо търсене”.

И аз съм съгласен с тях. Защото, в края на краищата – не сме на този свят само да лапаме пържоли, а и да търсим себе си.

 

Ще илюстрирам цялата работа с едно стихотворение, което се казва “Рабиндранат Тагор се моли на Бога в Лондон”. Дванадесетте стихотворения от заглавния цикъл “Зодиак на смъртта” също могат да се изровят някъде из блога ми. А за да се прочетат останалите, човек трябва да прескочи до най-близката или до най-любимата си книжарница и да попита.

 

 

РАБИНДРАНАТ ТАГОР СЕ МОЛИ НА БОГА В ЛОНДОН

 

      Както и да се наричаш, не преставам да те виждам

всеки път, щом те погледна. Аз съм крехката тръстика

през която преминава светлината като мисъл.

   И косата ми е дълга – крайчетата и потапям

в някаква река течаща през средата на живота

и достигаща до края. Сякаш ти си я създал когато

си решил, че да създаваш, е единственото нещо.

   И ръцете ми докосват всичко свързано със тебе

всеки път, щом ги протегна. Не от липсата на думи

се страхувам да ти кажа как във мене се наричаш,

а от липсата на мене, щом съм свещ, която гасне

в твоите ръце без пламък.

 

   През очите ми се вижда стръкчето трева

зелено от земята до небето. Неговият цвят ми

стига да позная, че в живота мисълта не се загубва

както слънцето на залез – само вечно се повтаря.

   Някъде отвъд изглежда съществуват други мерки – по-големи

или пък по-малки, или просто няма нищо. Твойта светлина обаче

преминава през нещата в този свят и се завръща,

за да продължи да свети докогато съществуваш.

   Откогато съществувам, думите, с които пазя

равновесие в живота, идват винаги когато

се опитам да ги кажа. Моля те, не ги забравяй,

както не забравяш нищо.

 

   Падам като нощна пеперуда в обятията на

голямата ти книга. Моите криле са страници,

които знаеш наизуст и нищо интересно

няма в тях, освен че си ги писал.

   Преди да ги затвориш, ще си спомня

как някога разбрах, че съществувам:

в една река, от светлина облян, аз те видях

в лицето ми загледан, чух моя глас от тебе

да излиза и още продължавам да го чувам.

   Сега спокойно продължи нататък през стройните

редици на живота и на смъртта или каквото има още.

Творението рядко осъзнава, че е създадено,

за да създава, но, както и да те наричам,

аз ще остана винаги при теб

като прашец по пръстите залепнал.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

ОТ ПЪРВОТО ДО ПОСЛЕДНОТО УМИРАНЕ В ЖИВОТА НА КОСТА ПАВЛОВ

октомври 3, 2008 at 6:27 am (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

02.10.2008

 

/Фили/

Почина поетът Константин Павлов.

Това не е новина, а епитафия.

На 29 септември, на небиблейската 75-годишна възраст, както се съобщава – след продължително и тежко боледуване – един от най-големите поети на България се пресели отвъд, за да заеме там мястото, отдавна запазено за него.

Константин Павлов е роден през 1933 година в несъществуващото вече село Витошко, сега на дъното на язовир “Студена” край Перник. Следва право в Софийския университет, но не завършва. От 1957 до 1966 година работи за кратки периоди като редактор в Радио София, издателство “Български писател”, вестник “Литературен фронт” и “Мултифилм. През този период издава и първите си две поетични книги – “Сатири” през 60-та и “Стихове” през 65-та година. Следва десетгодишен период, в който има забрана от комунистическите власти той изобщо да работи и да публикува свои творби.

През 1975 година “получава разрешение” за работа в “Българска кинематография”, приет е за член на Съюза на филмовите дейци, а пет години по-късно – и за член на Съюза на писателите. Въпреки че неговите поетични книги продължават да не се издават, през това време излизат няколко филма по сценарии на Константин Павлов, които дават повод да се заговори за появата на ново, експериментално българско кино – “Спомен за близначката”, “Чуй петела”, “Илюзия”, “Масово чудо”, “Бяла магия”. През 83-та, във връзка с петдесетгодишнината на поета, неохотно, но заради правото, което има като член на СБП, режимът все пак разрешава появата на книгата му “Стари неща”, в която са събрани стихове от първите две книги на Коста Павлов. Едва през 89-та година, когато светът вече е друг и промените в комунистическия свят са неизбежни, Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

12. РИБИ

ноември 18, 2007 at 2:20 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Сякаш хаосът е

Спрял да диша 

Посред хлъзгавата

Им природа 

Оцеляват като всички

Те в борбата със живота 

Денем мислят над нещата

Нощем мислят още повече 

От самото съвършенство

Не очакват нищо чудно 

Но и няма как да знаят

Със кое око ги гледа 

Щом заспят сънуват вкупом

Как Смъртта ловува Риби

Постоянна връзка Вашият коментар

11. ВОДОЛЕЙ

ноември 18, 2007 at 2:18 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Бездната е по-голяма

От представата за нея 

Той е нещото

Което завладява 

Разни форми възприема

За да стигне до нещата 

Вътрешните си огньове

Всеки ден гаси по малко 

Никога не се потапя

В собствената си природа 

Подлива Водолеят денонощно

Водата на живота си до Смърт

Постоянна връзка Вашият коментар

10. КОЗИРОГ

ноември 18, 2007 at 2:16 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Оръжието на живота

Съществува 

С правоъгълни очи

Те гледа 

Няма истина

Която да не знае 

И стена достатъчна

За да се скриеш 

От дълбоката си същност

Всичко може да покаже 

В удар може да превърне

Собствената си защита 

Само себе си не може

Да Убие Козирога

Постоянна връзка Вашият коментар

9. СТРЕЛЕЦ

ноември 18, 2007 at 2:13 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Линията начертана

Като същност 

Той е там

Където нещо бяга 

И ръката му е дълга

Колкото да го достигне 

Но светът не съществува

Само във една посока 

Щитове и брони

Не помагат 

Всеки знае че Стрелецът

От изстреляното си Умира

Постоянна връзка 1 коментар

8. СКОРПИОН

ноември 18, 2007 at 2:11 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Нещото което прави

Себе си от нещо друго 

Смята се че е опасно

Да си толкова отровен 

Но в градежа на живота

Всеки камък има място 

Вътрешната му природа

Съответства на земята 

Всичко може да се случи

Ако на дълбоко гледа 

Даже и Смъртта избягва

Жилото на Скорпиона

Постоянна връзка Вашият коментар

7. ВЕЗНИ

ноември 18, 2007 at 2:08 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Балансът хищен

На нещата 

Минава през баланса

На гърба им 

Те са знак за безкрайност

Върху някаква хартия 

Дъждът като събитие

За тях е невъзможен 

Не знаят кой

Е сътворил света 

Отникъде не идва помощ

Дори отвътре 

Само Смъртта се хили

На рамото на Везните

Постоянна връзка Вашият коментар

6. ДЕВА

ноември 18, 2007 at 2:06 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Същността със себе си

Не е съгласна 

Голотата си прикрива

Винаги с прозрачни дрехи 

Чувствената и природа

Ферментира в запечатан съд 

Всеки се опитва

Да отпие глътка 

Тя не знае как

Да се опази от живота 

Нито иска за Смъртта

Да се ожени Дева

Постоянна връзка Вашият коментар

5. ЛЪВ

ноември 18, 2007 at 2:02 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Той е центъра

На всеки кръг 

Като звезда

Която има малки 

От леговището на живота

Гледа този свят 

Обича силно

Убива без омраза 

Но трудно сам

До себе си достига 

В леговището на смъртта

Смъртта го чака като Лъв

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »