Из „Диалози“: ГЯВОЛИ И ЯНГЕЛИ

май 6, 2008 at 9:32 am (1) (, , , , )

 

На Дамян – с янгелска усмивка

 

Гявол интензивно се почеса по задника. Не обичаше този жест, но винаги го използваше в трудни ситуации.

 

Не обичаше и секса. Такова изявление той не би направил пред широка публика и при нормални обстоятелства. Но сега обстоятелствата не бяха нормални. А публиката беше твърде тясна.

 

Състоеше се от смирен Янгел, който го спря на улицата и изрази молба. След което душата на Гявол се загърчи.

 

– Бих искал да ме изчукаш, моля! – те винаги казваха “моля” и гледаха с невинни янгелски очи. И пърхаха с клепачи.

 

И тогава Гявол се почеса по задника и произнесе онези думи – че не обича…..  

 

Въпреки че ги произнесе, нямаше предвид точно това, което думите значат, защото не би било истина, а истината, както е известно, е  негова втора природа. След секса. Имаше предвид, че не обича  п р о ц е д у р и т е,  свързани със секса, многобройните и твърде сложни процедури, които…..

 

Гявол е същество с 12 различни полови системи, които определят неговите 12  сексуални същности. Освен традиционните – мъж, жена, хермафродит – има и  неща, които му позволяват да изчуква поцинкована ламарина, лист хартия, изобщо – тънки и плоски повърхности. Притежава също инструментариум за въртящи се изчадия – машинни лагери, барабани на перални при центрофугиране и други ротори. Понякога се впуска в приключения с мебелни и архитектурни конструкции, а най-голямата му гордост е свързана с набези в университетските среди, където се срещат изключително чудновати сексуални обекти.

 

Така че на Гявол му се носи славата, че би могъл да прави секс на практика с всичко съществуващо. И че обича да го прави. Само че не и с Янгел. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

4.ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:42 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , )

korica23.jpg

ПА ДЬО ТРИСТА И ПЕТНАДЕСЕТ  

Един ден Цвета и Търла-Мърла отидоха на балет. По-точно – отидоха в школа по балет с цел да станат балерини. Някак си обаче преди да отидат идеята им допадаше изключително много, а малко по-късно, когато вече бяха там, идеята остана да допада само на половината от тях.  

Според Цвета ходенето на балет беше твърде интересно занимание. Там, преди всичко, можеха да се видят  б а л е р и н и. Истински балерини, които току правеха шпагати, когато им хрумне. Или други някакви  е к з е р с и с и, което значи – упражнения специални. 

И повечето бяха с  п а ч к и. Пачка е особена балеринска рокля, дето всяко момиченце си мечтае да облече – хем рокля, хем разперена една такава около талията, кръгло разперена. Най-често беше бяла на цвят, но можеше да бъде и бледорозова. Или пък даже бледосиня…..И когато се движиш с нея, другите  п о л у ч а в а т  чувството, че ще литнеш. Или че си лебед.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

3. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:34 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , , , )

korica22.jpg

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТЕАТРАЛНАТА ПИЕСА 

Цвета и Търла-Мърла си играеха в задния двор. 

Първо Цвета падна от люлката. После от люлката падна Търла-Мърла. Накрая двете  е д н о в р е м е н н о  паднаха от люлката. Беше много смешно и те се смееха.  

– Хайде да играем на прескочи-кобила – предложи Цвета. Компютърните игри им бяха омръзнали напоследък. Освен това и компютърът се беше  с к а п а л  от много цветета и търли-мърли, често накачулени отгоре му. Сега едната от тях твърдеше, че той е отишъл на ремонт, а другата – че е на поправка.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

2. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:25 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , , , )

korica21.jpg

ОТКЪДЕ СЕ ПОЯВЯВАТ БЕБЕТАТА? 

– Чушлясах! – каза Цвета, като потриваше доволно коремчето си, но все още без да става от стола. На нейния език това означаваше, че се е натъпкала с чушки. Я к а т а. 

Всъщност в това нямаше нищо чудно, тъй като през последните дни Цвета ядеше с а м о  чушки. В различни варианти – пълнени чушки и пърлени чушки, празнени чушки и дразнени чушки, пържени и стържени, сладки-гладки, люти-плюти. Не можеше да им устои. И не можеше да им се насити. 

– Да не ти се надуе сега коремчето? – с внезапен интерес попита Търла-Мърла, която до момента само гледаше храната пред себе си и замислено си играеше с трохите, като ги правеше на топчета.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

1. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА

ноември 30, 2007 at 11:06 am (Проза,Светът на Цвета,част 1) (, , , , , , , , )

korica2.jpg

ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА ИГРАЯТ НА УЧИЛИЩЕ 

– Хайде днес да си играем на училище – каза една сутрин Цвета, докато, стегнала  правата си тъмна коса на стегната плитка, се мъчеше да стегне и една голяма бяла панделка отгоре. 

– Аз ли ще бъда учителката или ти ще бъдеш ученичката – отзова се веднага Търла-Мърла, като погледна хитро с големите си сини очи. 

– Нито едното. Аз  с ъ м  си учителка и затова ще продължа да си  б ъ д а  учителка – погледна я Цвета с  н е й н и т е  големи сини очи. 

Цвета и Търла-Мърла бяха сестри, но единственото нещо, по което си приличаха, всъщност бяха точно прекрасните им сини погледи. Може би имаше нещо общо и в  н а ч и н а, по който се оплескваха, докато ядат пасти. Само че едната наричаше този начин на ядене “пастоплеск”, а другата – “плескопаст”. И оттук, та до всичко останало, двете бяха абсолютно различни. И абсолютно доволни от различието си. Защото така по-лесно познаваха коя коя е.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

4. Коте Сладко и Мише в Шише нападнати от Бръмбъзък

ноември 18, 2007 at 3:24 pm (Проза,Историите на Коте Сладк) (, , , , , , , )

Една сутрин Мише в Шише се събуди.  

В това само по себе си нямаше нищо необичайно. То правеше така всяка сутрин и дори не се замисляше. Днес обаче се случи твърде рано. Още в три. Или може би в пет. Във всеки случай далеч преди времето за миене на зъби, времето за чай със сирене и времето за бегом към шишето, където сигурно ще дойде и Коте Сладко, за да си говорят и размотават цял прекрасен юнски ден. 

В главата си имаше само една натрапчива мисъл – че трябва да слуша някаква много специална музика.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

3. Коте Сладко и Мише в Шише – дедуктиви

ноември 18, 2007 at 3:02 pm (Проза,Историите на Коте Сладк) (, , , , , , , )

Времето не валеше. Както впрочем и нищо друго. От няколко дни слънцето грееше, птичките пееха, а двамата приятели бяха неразделни. Е, почти неразделни, защото от време на време трябваше да се вечеря в къщи. И да се спи – нещо леко  досадно, когато имаш нов приятел подръка. 

Освен това те се разделяха и за още няколко секунди. Мише в Шише смяташе, че трябва да поддържа авторитета си, като поне веднъж дневно влезе замалко в шишето, което, както всички помним, се изтягаше в тревите край оградата и което беше нещо като негово скривалище за през деня. През това време Коте Сладко го чакаше отвън, защото, въпреки че беше малко, в същото време беше някак си и много голямо, за да се напъха през единствения тесен вход и да му погостува. 

“Ако се съди по това колко много знае Мише в Шише за разните Житейски Работи, то би трябвало да е по-голямо от мен – мислеше си често през това кратко време Коте Сладко. – От друга страна  о ч е в и д н о  е по-малко, щом може да се пъхне в бутилката, а аз не мога. Ако доскоро някой беше седнал да ми твърди, че по-голямото може да бъде по-малко, нямаше да му повярвам. Ама сега…..” – дивеше се котето, като все още не смееше да пита приятеля си дали това е Обикновен Парадокс или трябва да се брои по-скоро за Истински Абсурд.   Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

2. Коте Сладко среща Мише в Шише

ноември 17, 2007 at 11:51 am (Проза,Историите на Коте Сладк) (, , , , , , , )

– Б-ж-ж-ж-ж-жжжжжжжжжжт! – чу се звук, който приличаше на засилване на оса по стъкло. Коте Сладко наостри уши. То беше се изтегнало на слънце в  тревите близо до оградата, а звукът идваше от една бутилка, изтегнала се на слънце още по-близо до оградата. 

– Пльонк! – чу се веднага след това и нещо излетя от бутилката като тапа. Но не беше тапа. По-скоро приличаше на плоьокал, ако се съди по начина, по който се появи и изчезна. Коте Сладко не знаеше какво да мисли по въпроса.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

1.Коте Сладко и неговите петна

ноември 17, 2007 at 11:33 am (Проза,Историите на Коте Сладк) (, , , , , , , )

Коте Сладко изглежда така – бяло, на червени и сини петна.  

Когато беше съвсем малко и разни Улични Бабаити или Случайни Граждани го питаха що пък за коте е такова едно червено-синьо, то първоначално се объркваше. Беше достатъчно глупаво да не знае защо петната му са, каквито са. Но беше и достатъчно умно да знае, че не знае. Затова обикновено се измъкваше с любезни приказки.  

“Никой не си избира генетиката”  – отговори веднъж на едно Случайно Куче, чиято генетика би се засрамила, ако можеше отнякъде да види пък неговите собствени петна. Добре че в случая нито Коте Сладко, нито Случайно Куче знаеха какво е генетика, та работата не стигна до Истински Инцидент, свъзран с Иронична Обида.   Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар