21. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ

март 6, 2013 at 11:14 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

06. 03. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=23

 

Фелини, „Осем и половина”, сцената с Вагнер, от 5.05

Да, това е музика от прочутата опера на Рихард Вагнер „Валкирия”. Но не се стряскайте, адът няма да се отвори – никакви валкирии не яздят дружно срещу вас. И никакви валкирии няма да тъкат плат от човешки черва и да пеят зловещи песни, както описва исландската „Сага за Няле”. Нито пък зловещи бойни хеликоптери ще ви нападат от небето – ако стресът ви от същата тази музика е плод на модерните времена, когато американецът от италиански произход Франсис Форд Копола направи знаменития си филм „Апокалипсис сега”, вдъхновен от „Сърцето на мрака”, роман на англичанина от полски произход Джоузеф Конрад. Не, това е само сцена от „Осем и половина”, един от най-прочутите филми на италианския магьосник-режисьор, маестро Федерико Фелини, появил се на екран през 1963 г. Всъщност 16 години по-късно Копола не измисля култовата сцена с американската хеликоптерна атака над виетнамското село под звуците на Вагнер – той просто цитира Фелини по свой си, едновременно шеговит и зловещ начин. А защо сцената от филма на самия Филини с тази музика не е култова? – ще попитате. Не знам! Може би поради особеностите на човешката памет. Може би поради факта, че той не е зловещо-саркастичен, а някак по-меко ироничен, когато на фона на музиката с бесните валкирии снима хора, излезли на разходка в парка.

Нино Рота, тема от филма „Осем и половина”

Картинка, всички сме я виждали. Жега е, жените са с чадъри срещу слънце, мъжете със сламени шапки, редят се търпеливо на опашки за вода, красиви момичета им я поднасят и те пият блажено, а градският оркестър на площадката свири ли свири – ту забавни, ту зловещи пиеси…..Усещането за цирк, за клоунада, за животът като нещо адски несериозно, но едновременно и заплашително сериозно, макар по трогателен и смешен начин, присъства и в този филм на маестрото. В него великият италиански актьор Марчело Мастрояни играе режисьора Гуидо Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КРАЛ КАРЛ И КРАЛИЦА КЛАРА ПАК КРАЛИ КЛАРИНЕТИ

април 23, 2010 at 5:16 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Ако специалните служби наистина кадруват в държавата, както призна премиерът Борисов, разбираемо е, че чистите хора тук дори не можем да се преброим на пръсти, защото сме по-малко от пръстите 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Историята за краля и кралицата, дето крали кларинети, отдавна се знае от всички. Логиката сочи, че щом случката е толкова известна, значи са ги хванали – било на местопрестъплението, било като по-късно барети са атакували офисите им със страшна сила. Очевидно и по времето на крал Карл и кралица Клара са живели чутовни герои като Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които не са се притеснявали да се борят срещу престъпността и корупцията по високите и най-високите етажи на властта.

Пак според логиката – щом са крали кларинети, кралската двоица вероятно е можела и да свири на тях, иначе защо да ги крадат. Така, де, поне кралицата Клара вероятно е можела. И, заради голямата си искрена любов към свирките, в потайна доба, те скроили пъклен план за тяхното задигане. Тоест, тук очевидно говорим за истинско престъпление от страст. Друго обяснение няма, защото да се подозира опит за финансово облагодетелстване чрез кражба на кларинети е несериозно. Къде ще ги шитнат кралят и кралицата въпросните свирки? В исторически план няма известен случай черният пазар да се е фокусирал някога върху такава рядка стока като кларинетите – поне Ваньо Танов досега не е казал обратното пред българската общественост.

Може обаче и да не съм съвсем прав. Например в България през последните 20 години се навъдиха такива майстори, че не кларинети, а и клозети да ти откраднат, пак ще намерят начин да ги продадат с печалба. Или да ги купят с печалба.

Истинско вдъхновение за всички социално слаби граждани в този смисъл е постигнатото от Деница Урумова, младши съдия от Благоевградския окръжен съд. Според разказа на Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд, въпросната 27-годишна девойка е регистрирана като социално слаба в община Приморско и за да стане социално силна е получила право на строеж върху терен край морето Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

КОЛЕДНИ ПО ФОРМА, ЧУДЕСА ПО СЪДЪРЖАНИЕ

декември 28, 2009 at 8:31 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Коледните чудеса са онова, което винаги се случва на всички нас, но не и лично на нас.

“95 доброволци пият колкото им душа иска” – информира тези дни авторитетната американска агенция “Асошиейтед прес”. Както винаги, нито аз, нито някой от вас, читателите, е бил в щастливата група. Иначе нямаше да има или кой да напише настоящия текст, или кой да го чете. Душите ни и досега щяха да вопият / ”вопия” не е нещо срамно, свързано с водопой, а означава “желая неистово”/.

Твърди се, че цялата работа е организирана като научен експеримент по въпроса за на другия ден, по-точно, дали от напиване с водка или от напиване с бърбън главата цепи повече. Широко им е около врата на американците, та си правят опити със сериозни работи и харчат грешни пари за изследване на нещо, което в България отдавна е изтънко проучено.

Отгоре на това основата на експеримента е погрешна. Първо, учените следили степента на напиване у доброволците да бъде по-ниска от минималния праг на махмурлука. Преведено от научен език – скръндзили се за онова, на което всеки многократно му вика “последно”. А без него нивото на главобол не може да се оцени обективно, само субективно. Второ, принуждавали доброволците да пият, каквото пият, разредено с кола. В България и децата знаят, че колата е коварно питие – не бива да се употребява съчетано, дори ако си от онези специалисти, на които бялото вино им служи само за измиване на косата.

Така или иначе, в резултат на експеримента е установено, че от водка главата боли по-малко. Обяснението е, че в бърбъна, като следствие от ферментацията, има 37 пъти повече отровни химически съединения, отколкото във водката. Това можеха американците  да го установят и само като прочетат трудовете на големия руски химик Ломоносов, въвел истинските стандарти за производството на водка. Но не – искат по метода на пробата и грешката да го научат. И то точно на Коледа.

Както и да е, важното е, че доброволците, замесени в цялата работа, са си отпили на корем и това е истинско коледно чудо. За тях.

Макар засега донякъде незабележимо, абстрактно коледно чудо се случи и около нас, българите. Конкретно и лично не сме го още усетили като чудо, но и на това вероятно ще му дойде времето.

Очевидно ние вече сме започнали поне малко да приличаме на съюзниците си от НАТО, американците, защото пак по Коледа, и пак по метода “проба – грешка”, решихме за пореден път експериментално да установим разтегливостта на понятието “национални интереси”, свързано с понятието “енергийна политика”. Само че се ориентирахме по-правилно Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПРОСТОТИЯТА КАТО ЕСТЕТИЧЕСКА ПОЛИТИКА

октомври 9, 2009 at 5:36 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

09.10.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ През тази седмица една изложба е на път не само да се превърне в най-скандалното събитие в България, но и да получи сериозен международен отзвук.

Изложбата е концептуална, нарича се “Атлантида – нови истории, нови предизвикателства” и е посветена на двадесетата годишнина от срутването на комунистическата система в страните от Източна Европа. Тя е финансирана от големи германски фондации, в нея участват творци от пет европейски държави и включва последователно представяне в пет различни точки на Европа. Проектът стартира на 2 май, денят, когато преди двадесет години паднаха загражденията на австро-унгарската граница, и приключва на 29 декември, датата, когато Вацлав Хавел бе избран за президент на Чехия. Българската част от проекта пък се открива на 10 октомври и приключва на 10 ноември – ден след падането на Берлинската стена, когато в България бе свален комунистическият диктатор Тодор Живков. Отправна точка на изложбата бе замъкът Сакроу край Потсдам, Германия, близо до моста Глинкер, където са разменяни заловени шпиони по време на Студената война, премина през Братислава, Виена и Солун, а последната проява се открива тази събота в Пловдив.

Или може би няма да се открие, защото кметът на града Славчо Атанасов от ВМРО заяви, че забранява чешкият скулптор Давид Черни, който е участник в изложбата, да стъпва в пловдивски общински сгради, каквато е Баня Старинна – центърът за съвременно изкуство, където се представя експозицията. Атанасов заплаши, че ще изпрати общинска полиция да възпрепятства присъствието на Черни и в същото време разреши провеждане на националистически митинг, организиран от партия “Атака”, точно пред сградата на Банята и в същия час, когато изложбата се открива.

Тази нетърпимост към чеха е свързана с друга негова творческа изява. Преди няколко месеца, в една инсталация пред Европарламента в Брюксел, той представи България като “турска тоалетна”. Макар всички останали европейски страни да бяха също силно иронизирани, единствено София протестира официално и поиска работата да бъде премахната. Вместо това художникът просто я покри с парче черен плат. Именно въпросният плат като символ на новите предизвикателства, ще бъде представен сега и в Пловдив – нещо, което се възприема от националистите като уронващо достойнството и силно обидно за България.

Реакцията от страна на български и чужди интелектуалци към забраната на кмета беше остра. Те я оцениха като проява на недопустима цензура, на глупост и “епидермален национализъм” и призоваха кмета да се откаже от намерението си.

За разлика от поведението на кмета, до голяма степен като адекватно Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 4 коментара

АЙ, СИКТИР, БЕ, СЛАВЧО!

октомври 7, 2009 at 10:58 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

 07.10.09 г.

По всичко личи, че някога Атлантида е потънала не поради природно бедствие, а поради простотията човешка.

Сега пък един хероичен мъж, пловдивският кмет Славчо Атанасов, смята да бутне в морето на забравата цял европейски проект, наречен “Атлантида – скрити истории, нови идентичности”. Смята да го бутне лесно и просто – като го забрани.

В проекта участват творци от пет европейски държави, финансира се от големи неправителствени германски организации и е посветен на двадесетата годишнина от разпада на комунистическата система. Реализира се от 2 май до 10 ноември в пет различни точки на континента, като закриването му е в Пловдив, в “Центъра за съвременно изкуство Баня Старинна”.

А Славчо ще праща общинската полиция, която да не допусне чешкия художник Давид Черни да стъпи на пловдивска общинска територия, каквато е Баня Старинна. То бива глупост, бива, ама това вече минава всякакви граници. И то по няколко линии.

Първо, ако примем, че общинската полиция спази наистина заповедта на кмета художникът Черни да не стъпва на общинска земя, това означава самата общинска полиция да носи художника на ръце през цял Пловдив. Да му устрои овация, един вид.

Второ – абсолютно неясно остава кой дава пълномощия на г-на Славча да говори от името на всички пловдивчани и да твърди, че Черни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара