ВАЛЯТ ДОБРИ НОВИНИ – ВАДЕТЕ ЧАДЪРИТЕ

май 20, 2010 at 6:19 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

  • Май някой се опитва да затвори фабриката с илюзиите и ако не вземем мерки, има опасност да затънем до гуша в изхвърлените от нея илюзии 

Напоследък добрите новини станаха толкова много, че направо могат да се конкурират с лошите.

Как беше онази песен – ако до всяка добра новина се потрудим за още една…..Е, не беше точно така, но нейсе. Честно, имам чувството, че по средните и горните етажи на властта сега в държавата кипи труд, какъвто, доброволно или по принуда, не е кипял от бригадирското движение насам. Само че тогава трудът всъщност кипеше сред широките народни маси, тесните почиваха, докато в момента кипи сред тесните маси, пък широките до голяма степен си почиват. Дано само накрая не се окаже, че и сегашният труд кипи безсмислен, както онзи преди 60 години…..

Все пак, погледнато в исторически план, такова редуване на труд и почивка в обществото всъщност е справедливо. И макар да се смята, че като цяло Вселената не е справедливо място, процесът може да възстанови някои отдавна променени обществени баланси в България. Имам предвид най-вече онези, при които властта да започне да си заработва паричките, които ние късаме от собствените си мизерни парички и им плащаме, за да вършат определени дела на ползу роду. Не непременно героични дела, даже доста обикновени.

Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че това вече е станало или е на път със сигурност да стане. Просто смятам, че има такава възможност, като гледам как са се засилили.

Да вземем за пример правораздавателната система. След доста месеци на упорит труд, вече е повдигнато Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 1 коментар

СИГУРНО ЗАЩОТО Е ПРОЛЕТ

май 13, 2010 at 4:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Приказка за българския национален интерес от Лондон до Варна и от Първанов до Борисов 

Пламен Асенов, политически коментатор 

Сигурно защото е пролет, напоследък все нещо ми е приповдигнато и не знам дали отстрани това не изглежда малко неприлично. Не, не – умствено ми е приповдигнато, не телесно, както всички помислиха отначало. Ако беше телесно, нямаше да го казвам публично, а щях дискретно да го кажа само на когото трябва.

С положителност един от поводите за тази приповдигнатост се корени във факта, че консерваторите, макар да нямат самостоятелно мнозинство, спечелиха изборите за депутати в Камарата на общините на Великобритания. Заедно с либералните демократи на Ник Клег те правят и първото от 1945 година насам коалиционно правителство на Острова. Начело на кабинета е 43-годишният консерватор Дейвид Камърън, най-младият британски премиер през последните 200 години. Такива ми ти работи по въпроса за времето в британската политическа традиция.

Там то е малко разтегливо понятие като онова с прочутите айнщайнови близнаци,  единият от които прави пътешествие със скоросттта на светлината в Космоса и след 50 години се завръща младичък, а брат му, който си стои на Земята, е с 50 години по-стар. И въпреки това пак си приличат досущ.

Защо обаче това развитие в далечен Лондон толкова ме приповдига ментално, ще попитате. Ами просто е – като европейски българи трябва да сме наясно, че има  няколко неща, които само Великобритания може да даде на Европа, следователно и на нас. А когато консерваторите са на власт там, те дават на Европа въпросните неща по-пълноценно.

Първото от тях е здрав разум. Този типично британски израз не е просто израз, а нещо като символ-верую в страната. Подозирам, че здравият разум там е продукт, натрупан със столетия опит по отношение проявите на нездрав разум, определян от нас, континенталните европейци, като “характерната британска ексцентричност”. Но тази ексцентричност напоследък видимо се свежда само до два случая. Единият е, че допреди Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара