De Profundis: НЕ СМЕ ГОТОВИ ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ КОМУНИЗМА

февруари 8, 2016 at 12:15 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/66474-de-profundis-ne-sme-gotovi-da-se-otarvem-ot-komunizma.html

„Готови сме, ако умът ни е готов” – заявява крал Хенри V в едноименната пиеса на Шекспир.
Казано под секрет, граждани – не сме готови. Изобщо не сме готови да се разделим с комунизма в нас и комунизма наоколо.
Не сме готови да се превърнем в общество, което наистина живее и работи по демократичните правила. Не сме готови да потърсим и разберем истината, да се ужасим, да се засрамим до дъно или трезво да се поучим от нея, та затова да се променим – не защото някой /времето, обстоятелствата, Бойко Борисов, световната конспирация или старата ми шапка/ така ни налага, а защото промяната ни идва отвътре, защото не можем без нея.
Умът ни не е готов за тези неща.
Не знам колко време трябва да мине, за да направи цял оборот и да прищрака този наш колективен ум. Или колективното ни подсъзнание, по-скоро. Виждаме, че то е способно хем да ражда чудовища, хем да се страхува от тях, хем само да намира най-добрите оправдания, за да продължи да си ги развъжда и отглежда.
Шантава работа, не е шега.
Добре, де, и на мен не ми се ще да вярвам, че е така, но доказателствата валят, човек няма време дори да ги каталогизира и прегледа всичките на спокойствие. Така беше и тези дни, покрай поредния Ден за почит към жертвите на комунизма.
Няма да се връщам към него. Искам непременно да подчертая обаче нещо, което май за пореден път около 1 февруари никой не каза – всички ние, живите в момента българи, 26 години след промените, продължаваме да сме жертви на комунизма.
Така е, независимо дали си даваме сметка за това или не, независимо дали обичаме или мразим този налудничав феномен, независимо дали подкрепяме партиите, които го олицетворяват или гласуваме, макар често с отвращение, за някакви техни политически опоненти, в желанието си да изберем поне по-малкото зло.
Но сме истински жертви, защото около нас и вътре в нас продължават да живеят три отровни октопода – хората от онова време, отношенията от онова време и символите на онова време.
Да, уж имаме закон, който обявява комунистическия режим за престъпен. Вече 16 години го имаме, но от него нищо не следва. И няма да последва, защото ако го прочете човек, веднага ще види, че той реално е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ГЕОРГИ МАРКОВ – СКИТНИК В НЕБЕТО НАД БЪЛГАРИЯ

септември 19, 2008 at 6:35 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

19.09.08

 

/Фили/ На 7 септември се навършиха 30 години от убийството на писателя Георги Марков. В Дорсет, където той е погребан, на гроба му се появиха бели, зелени и червени цветя, символично поставени обаче не от официален български представител, а от  жена му Анабел и дъщеря му Александра-Райна.

Гадаенето по символи е сложна наука, но всеки може да се досети какво в случая означават цветовете на българското национално знаме върху гроба на писателя, убит от бившите български тайни служби. Защото е видно, че официална София поне от три десетилетия насам предпочита да се държи, сякаш Георги Марков не е съществувал и приема случилото се с него само като досадна пречка за “добрия” имидж на страната, а не като ключов знак за престъпността на комунистическия режим и възможност за пречистване на обществото с разкриване на истината за живота и смъртта на писателя. Както и с евентуално признание за стойностите на творчеството му, разбира се.

Георги Марков е роден през 1929 година в Княжево. На 19 години се разболява от туберкулоза и по време на дългия си престой в санаториуми, прави и първите си литературни опити. До 1969 година е автор на няколко прозаични книги, както и на пиеси, повечето спрени от цензурата. През 69-та година, след спиране на пиесата “Аз бях той”, Георги Марков напуска България. Установява се първоначално в Италия с идеята да се завърне в страната, когато шумотевицата около пиесата отмине, но през 71-ва година властите не подновяват международния му поспорт и по този начин практически го изпращат в изгнание. За сметка на това обаче го осъждат като невъзвръщенец на шест и половина години затвор. Марков се установява в Лондон и започва работа в Българската редакция на ВВС, прави и литературен пробив в британските театрални среди. От 75-та до 78-ма година той пише своите “Задочни репортажи за България”, които са истински удар в сърцето на комунистическия режим в България. Излъчвани по радио “Свободна Европа”, те се възприемат като сериозна заплаха от комунистическата върхушка и нейните слуги от Държавна сигурност, което води и до ликвидирането му през 1978 година. На моста “Ватерло” в Лондон, близо до централата на ВВС, Марков получава сачма с рицин в крака и няколко дни по-късно умира от отровата. Делото за това убийство още не е приключило, а частична светлина върху него бе хвърлена едва преди броени дни. В резултат на упорита битка, включително съдебна, която журналистът от вестник “Дневник” Христо Христов води от години, той получи достъп до досието на предполагаемия убиец на Георги Марков, които хвърлят светлина върху участието в това престъпление на българската Държавна сигурност и съветското КГБ. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

Местни избори 2007: ПАК ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ КЪРДЖАЛИ

март 25, 2008 at 5:06 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

26.07.2007 

/Фили/ Предстоящите през тази есен местни избори в България все повече фокусират вниманието на политическите партии.

Те се възприемат като изключително важни по няколко причини. На първо място  – очаква се да очертаят по-стабилна и предвидима картина на политическия живот в страната за следващия поне двегодишен период, а до голяма степен и да се окажат решаващи за изхода от парламентарните избори през 2009-та година.

Смята се също, че ще дадат отговори на въпросите, свързани с развитието на такива ключови процеси  като: доколко трайно се налага популизма като общ стил на политическия живот, колко дълбоки са корените и какво е бъдещето на изострените напоследък националистически тенденции, дали десницата изобщо има шансове да се изправи на крака и да започне да гради стратегическа визия за развитието си.

Третата причина изглежда по-прозаична и не толкова политическа, но това я прави не по-малко валидна. Тя е свързана с убеждението, че който спечели местните избори, ще получи пряк достъп и до парите от следприсъединителните фондове на Европейския съюз, голяма част от които не минават през държавните институции, а са насочени директно към общините за решаване на различни местни проблеми. На фона на това изострено внимание, напълно разбираемо е, че предизборната ситуация в град като Кърджали например, който е традиционна  конфликтна точка на силно противопоставяне при всички досегашни местни избори, отрано започва да се следи под лупа от наблюдателите. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар