179. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДИЕГО ВЕЛАСКЕС

август 11, 2016 at 9:46 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

23. 03. 16, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100672541/velikite-evropeici-diego-velaskes

Ла Романеска, Музика от времето на Веласкес 

„От време на време за него все още говорят като за велик художник, който не влиза в числото на великите художници” – пише испанският мислител Хосе Ортега-и-Гасет в есе за испански художник Диего Родригес да Силва-и-Веласкес. Ортега уточнява обаче, че до подобни парадокси човек трябва да прибягва, за да опише необичайния характер на славата на Веласкес във времето от ХVІІ век, когато живее и твори, до последната третина на ХІХ век. После вече тази слава става така голяма, че всички знаят името му.

Ла Романеска, Музика от времето на Веласкес 

Необичайният характер на славата наистина е един от феномените в живота на Диего Веласкес. Имам предвид, че за дълго той е практически непознат на широката публика, тъй като картините му могат да се видят само в двореца, до който хората нямат достъп; че няма известни ученици, които да продължат делото му; че критиците, които зърват негови работи, го признават за голям майстор, но не го харесват. Това обаче изглежда като нещастие само в днешната ни представа за начина, по който изкуството живее. А в началото на ХVІІ век, когато Ренесансът прелива в Барок, славата на художниците има други измерения. Те не организират изложби, за да се фукат пред широките народни маси, а рисуват най-вече по поръчка, основно за църквата, висшата аристокрация и краля. И то ако е крал, който се интересува от възвишеното, какъвто е Филип ІV, чието време неслучайно е признато за „испански златен век”. Изобщо не мислете, че Веласкес е неразбран, беден художник, открит от нас, умните, далеч след смъртта си. Всъщност истината е, че като творец той има цялата слава на времето си и я консумира с пълни шепи. Веласкес търси и харесва славата, заедно с придружаващите я облаги. Постига я твърде млад и то под най-добрата форма. Веласкес не просто е назначен за придворен художник, не само е единственият, който има право да рисува краля и семейството му, а става и близък приятел с владетеля, расте като висш дворцов служител. Наричат го „живописец, който не се занимава с живописта като професия”. Той може да подбира какво, кога и как да твори. Затова рисува сравнително малко и няма своя школа – не защото е твърде зает с дворцови ангажименти. Той има свобода, пари, възможности и признание, но ги получава не от улицата, а точно откъдето трябва – от двореца, от центъра на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

68. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – СВЕТИ ИЗИДОР ОТ СЕВИЛЯ

февруари 5, 2014 at 9:30 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

05. 02. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=71

Звук от зала със сървъри

Изкушавам се да кажа, че това е звукът на мисълта, но няма да бъда точен – мисълта продължава да си е съвършено безшумна. Това всъщност е звук от голяма зала, пълна с компютърни сървъри, тоест, звукът на магията Интернет – модерната магия, изобретена от модерната мисъл, за да подпомогне собственото си съществуване и развитие. Както се случва с всяко велико човешко творение обаче, и това не може да мине без закрила свише. Да, вероятно мнозина не знаят, но вече повече от десет години световната мрежа си има официален светец. Идеята Св. Изидор от Севиля да поеме цялата тежест на трите знаменити W се реализира през 2003-та, когато папа Йоан-Павел ІІ го прогласява за покровител на компютрите, Мрежата и всичко, свързано с тях.

Грегорианско пеене, 1 – Вселената, която те очаква

„Вселената, която те очаква” се казва този грегориански химн, който е толкова ранен, че не може да се датира, а се поставя някъде между година 300 и година 1 000 след Христа. И как тогава лесно да си представим например годината 560-та, когато на Иберийския полуостров се ражда момче, наречено Изидор. Това са „тъмните векове” на Европа. Тъмни, защото за тях малко се знае – много се предполага, а и защото са родина на базисни трансформации в европейската психика, мисъл и история, в целия процес, при който континентът става истинско цивилизационно средище на човечеството. Това са времената, когато например на мъгливите  британски острови живеят, ако са живели наистина, вълшебникът Мерлин, вещицата Моргана, митичният Крал Артур и неговите рицари, които и досега търсят Светия Граал. Това са времената, когато столицата на Римската империя вече не е на Запад, в Рим, а на Изток, в Константинопол, докато Западът е залят от странни варвари. Това са времената, когато християнството, макар официална религия, е пламенна духовна мисия в собствената си люлка – Европа, все още слабо стръкче, нежели здрав дънер. С други думи, времена са, когато Европа по магически начин се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар