De Profundis: СЛЕДИЗБОРНА ИСТОРИЯ С МАРКУЧ ЗА БОКЛУЦИ

май 28, 2014 at 10:59 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/21534-de-profundis-sledizborna-istoriya-s-markuch-za-boklutzi.html

Има няколко неща в този живот, които отдавна се опитвам да разбера, но очевидно не ми достига интелектуален багаж за това.
Едното е смисълът на числото 137. Няма да обяснявам повече, за да не ви стане то и на вас доминанта, никак не е приятно, да знаете.
Другият важен въпрос е – защо колата на общинска служба „Чистота”, която шуми и свети като космическа совалка, мъчеща се едновременно да излети и да кацне, трябва да минава под моята тераса всяка сутрин в 5 часа. Няма празно, упорито минава – но защо точно в 5?
И третият ми голям дерт гласи следното – откъде другарят Станишев се е научил така безсрамно да проявява толкова много безсрамие? Ходил е някъде на специална школа, за да развие това свое умение ли, някакъв добър самоучител ли си е купил или просто ей така, отвътре си му идва?
Но пък много талантливо го прави, за да му е чисто природна даденост…..
Все си мислех, че откъм политически гьонсуратлък в тази страна съм виждал вече всичко, но се оказа, че не само под дъното може да има и още дъно, но и над тавана може да има по-висок таван. Онази вечер, след като станаха ясни резултатите от изборите за Европейски парламент, това момче разигра пред целия български народ истинско показно как не трябва да се държи един политик, особено след като за пореден път загуби избори. Толкова пореден, че вече всички загубихме бройката на неговите загуби.
А после пък отиде и в Брюксел, за да направи показно и пред цяла Европа как ехото на глупостта, на комунистическата наглост и на безмерното желание за власт никога няма да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КРЪГЪТ СЕ ЗАТВОРИ

октомври 21, 2008 at 10:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

21.10.08 г.

 

Кръгът се затвори и изглежда вече твърде силно стисна за гушата премиера Сергей Станишев. В понеделник в Кърджали той призова “медиите да дадат отпор на тази ченгеджийница, която се опитва задкулисно да управлява държавата”.

Нека обаче онези колеги, които вече са обули шпайковете, за да хукнат по-бързо и да дадат отпор, да поседнат и обмислят поне два въпроса.

Първият е – към кои медии се обръща Сергей Станишев. Защото в България има – и то не от вчера – не много, но и немалко медии и свободни журналисти, които се опитват да обяснят на обществото що за заплаха е ченгеджийницата и защо има тя почва у нас. И те нямат нужда от премиерски разрешения, призиви и насоки.

Известно е досегашното отношение на премиера към тези медии и журналисти. То се състои от жестове на досада и пренебрежение или най-много – от иронични реплики, пропуснати през силно стиснати зъби.

Това отношение не се е променило за една нощ. Значи премиерът се обръща към другите медии, онези, които досега не са давали отпор на ченгеджийницата. Вероятно най-услужливите техни собственици и шефове още от вчера обменят идеи как да осъществят операцията по спасяването на министър-председателя. Само че в този случай на privat Станишев ще му се наложи да мисли за цели две неща едновременно – не само кой и защо го стиска с гаротата, но също кой и защо му помага да се освободи от нея.

А важно е и как точно му помага, защото е ясно, че при ситуацията в България изразът “медии, които не дават отпор на ченгеджийницата” е оксиморон от най-висока класа. Той може да означава две неща – или че тези медии /най-вече споменатите собственици и шефове, но вероятно и някои от журналистите на по-ключови позиции в тях/ са част от ченгеджийницата, или че са дотолкова слепи, та не могат да изпълняват основната си функция – да работят в полза на обществото.

И в двата случая тези медии, към които реално се обръща Станишев, могат да му принесат само повече вреда.

Вторият важен въпрос, по който си струва да се замислим, е за коя ченгеджийница говори премиера. Тоест, дали “тази” ченгеджийница, която му пречи в момента, е същата “онази”, която до вчера му помагаше? Онази, зад действията на която, поне публично, той беше готов винаги да застане? Или онази, от чиито престъпления, документирани в досиетата, според самия Станишев досега се интересуваха само ненормалниците в тази страна?

Да не би да се е оказало, че това е една и съща ченгеджийница, която в момента просто сменя собствените си приоритети и затова изведнъж става неудобна и опасна за министър-председателя под формата на “държавата”? Който пък министър-председател утре, ако успее да се освободи от смъртоносната и хватка, просто ще пренареди пионките в нея така, че старата ченгеджийница пак да му е от полза. На него лично. На измислената му партия. На измисленото му правителство. На измислената му “държава”. Не на хората в България.

Така че ако премиерът иска да ни убеди в обратното, че работи в обществена, а не в лична полза и затова заслужава да получи сериозна помощ срещу ченгеджийницата от страна на медиите, той трябва да предприеме няколко важни стъпки.

На първо място – трябва да затвори ДАНС и да пристъпи към пълна реорганизация на системата на МВР и специалните служби, като в регламентите за това се заложат наистина демократичните принципи за граждански контрол върху дейността им. А също лустрационни принципи, които засягат всички бивши служители на Държавна сигурност и съпътстващите тогавашни структури в армията.

Второ – трябва да се изработи нов закон, който напълно и реално да изземе от ръцете на бившите и настоящи служби папките с досиетата и да позволи много по-ефективен граждански достъп до информацията в тях.

Трето – тази информация най-после трябва да стане достъпна и за българската прокуратура. Тя трябва да задейства разследвания за престъпления, извършени от бившата ДС, чиято давност все още не е изтекла – включително престъпления срещу човечеството, например геноцида по време на тъй нареченият “възродителен процес”. Както и престъпления срещу националната сигурност на България, извършени под формата на братско сътрудничество с КГБ и служби от други държави в бившия соцлагер.

И на четвърто, но не последно място, премиерът Станишев трябва да гарантира истинска свобода и безопасност на българските медии. Например ако се започне с незабавно разкриване на истината около побоя над Огнян Стефанов, ще бъде добра стъпка. Също ако се усъвършенства и приложи на практика законодателството за достъп до информация в цялата система на публичната администрация.

Та тези и още много други мерки са необходими не само – и дори не толкова –  защото е опасно ченгеджийницата да продължи да управлява “държавата”, а защото е опасно, че ще продължи да управлява и манипулира цялото българско общество, както го прави вече близо двадесет години.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

СВОБОДАТА, САНЧО…../част първа/

февруари 29, 2008 at 6:59 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

29.02.2008 

/Фили/ Свободни избори, свободен пазар, свободни медии, свобода на съвестта, свободно движение на хора, стоки и капитали…..След пълната несвобода по времето на комунизма в България, през годините на прехода подобни изрази от цел и стимул на общественото развитие постепенно се превърнаха в рутинно всекидневие.

По принцип теоретиците на демокрацията по света тълкуват такава рутина доста противоречиво.

Според едните, които разглеждат процеса като положителен,  достигането до такова състояние означава, че базисните демократични принципи са станали истинска част от тъканта на общественото мислене и развитие, започнали са да се вкореняват дълбоко и това е гаранция за дълготрайност и необратимост. Те смятат, че когато гражданското общество в действителност живее според тези принципи, то няма нужда хората постоянно и да говорят за тях – също както никой не повтаря постоянно на майка си, че я обича.

Според другите обаче динамичната природа на общественото развитие, смяната на поколенията, бързо изменящия се свят наоколо и редица други фактори всъщност изискват свещените крави на демокрацията да не бъдат заключвани в обора, а да бъдат впрегнати в ралото, да бъдат неизменно пред очите на всички.

В България подобни спорове все още не се водят и това изглежда като една от особеностите на демократичния преход в страната, който продължава вече почти двадесет години. За разлика от сравними страни като Полша, Чехия и Унгария например, българският преход някак си успява да се развива на едно чисто практическо, някой би казал – инстинктивно, ниво, без да теоритизира върху самия себе си. Причините за това са многобройни, но също така многобройни са и последствията от него. Те се проявяват като странности, а често пъти и като парадокси, вплетени в тъканта на българската демокрация.

Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар