De Profundis: ПЛЕВНЕЛИЕВ ДА ЧЕТЕ ТОКВИЛ, ЗА ДА НЕ СЕ ПРАКТИКУВА В БЪЛГАРИЯ „ТИРАНИЯТА НА МНОЗИНСТВОТО“

август 8, 2015 at 11:09 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/52098-de-profundis-plevneliev-da-chete-tokvil-za-da-ne-se-praktikuva-v-balgariya-tiraniyata-na-mnozinstvoto.html

През 1835 година френският аристократ Алексис дьо Токвил издава първия том от знаменитата си книга „Демокрацията в Америка”. Той е на 30 и още не знае, че така ще се превърне в един от фундаментите на модерната социология и политология. Нито някога ще узнае, че през 2011 година Збигнев Бжежински ще каже за него: „За да разбереш Америка, трябва да си чел Токвил, който още преди 175 години прогнозира потенциалните заплахи за американското общество”.
Та същият този Токвил, който има страстен уклон към свободата, измисля и в книгата си за първи път употребява термина „тирания на мнозинството”. Това означава – налагане на решения, които поставят интересите на обществото по-високо от интересите на индивида. Алексис дьо Токвил смята, че всеобщото избирателно право и свързаният с него диктат на широките маси постепенно ще доведат до унищожение на свободата, до засилване ролята на държавата, до политическа индиферентност на индивида и съответно – до стремеж на гражданите да търсят и получат политическа опека отгоре, а не да развиват свободното си самоуправление.
Всичко това да ви прилича на нещо познато? Само че реализирано не в САЩ, а в България?
Така си е – атомизирано общество, което не може да роди и да устоява истинска гражданска позиция; люде, които не искат свободата си, защото не знаят какво да правят с нея; огромна маса от хора, които непременно искат да бъдат равни на всички останали, като смъкнат всички останали до своето ниво; свръх централизирана държава, в която местното самоуправление е повече параван за прикриване на този факт, отколкото реална обществена сила; политически партии, които се ръководят най-вече от тясно егоистичните интереси на върхушките си, а не от идеята за истинско обществено развитие…..
На този фон ми се ще да препоръчам на Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

СВЕТЦИ, СВЕТИЦИ И ДРУГИ ИЗЧАДИЯ

декември 6, 2010 at 7:17 am (Публицистика) (, , , , , , )

  • Мнозина в България са поели по пътя към светостта, а в религиозен план за това има две концепции, изповядвани от кандидат-светците: едната е да постигнеш нетленност чрез облагородяване на духа, другата – чрез спиртосване на тялото, най-общо казано 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Този път, с предпоследните си медийни изяви, Румен Петков наистина си ритна визата за САЩ толкова майсторски, че я запрати чак на най-горния рафт. За сведение на несведущите – там чакат ред молбите на онези хора, за които е сигурно, че ще получат въпросната виза, но едва след като папата ги канонизира за светци, не по-рано.

Не че на Петков му пука от това, де. По мои впечатления дори – не че му пука изобщо от к`во да е, защото сам по себе си явно се чувства много близко до канонизацията. За първи път си дадох сметка за това една сутрин преди много години, когато в 10.30 налетях да го интервюирам, пък той щеше да ме бутне с дъха си. Този човек е нетленен, казвам ви! В смисъл – не беше снощен, никакъв махмурлук не го мъчеше, изглеждаше свеж като репичка. Просто беше цапнал между две и три много ранни водки, което е един от правилните пътища към вечността. Защото нали знаете, че в религиозен план има две концепции, изповядвани от кандидат-светците? Едната е да постигнеш нетленност чрез облагородяване на духа, а другата – чрез спиртосване на тялото, най-общо казано…..

Но какво научихме от споменатите предпоследни медийни изяви на Румен Петков, сега ориентирани главно към личността на американския посланик Джеймс Уорлик? Само припомням, че, за радост на публиката, съвсем скоро той имаше други подобни изяви, в които използва словесен огън и жупел, срещу Цветан Цветанов и Ваньо Танов, още по-рано – срещу германския журналист Юрген Рот, а колкото по-назад във времето се връщаме, толкова повече атаки ще си припомняме, предприети срещу хора, които явно пречат на нашия светец да разгърне творческия си потенциал.

Този път Румен Петков зае позата, позната като “Георги Димитров на процеса в Лайпциг” и също като него започна със сакралното “аз питам”: “Аз питам – какво е неговото /на посланик Уорлик – б. а./ отношение към дрогата? Какво е неговото отношение към меката дрога? Водил ли е разговори, че в България Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

БЪЛГАРСКИЯТ КЕНЕФ ПРОГОВОРИ DE PROFUNDIS*

януари 13, 2009 at 2:25 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

13.01.09

 

Имаше една стара история от поредицата “истински случки” за човек, който по невнимание глътнал стъкленото си око и то му се запряло отзад. Отишъл на доктор да го освободи от страданието, а докторът, изненадан, казал: “Абе, виждал съм много гъзове, ама гъз мене да гледа, не бях виждал”.

Сега обаче имаме нова истинска случка, която е в състояние да изненада и по-печен доктор от онзи доктор. Става дума не просто за един обикновен гъз, който гледа, а за цял кенеф, който говори.

Художничката Елена Джелебова /Желебова, както я изписват другаде/ провокира ръмжащите звуци de profundis с участието си в арт-проекта “Ентропа: Стереотипи и бариери за разрушаване”, организиран от новото чешко председателство на ЕС и инсталиран в Брюксел. Идеята на проекта е 27 художници да представят в обща инсталация – провокативно – всеки собствената си страна, за да покажат на публиката, че Европа тепърва има да извърви дълъг път до превръщането си в единно духовно пространство.

Поканена от организаторите, Елена Джелебова е представила картата на България като “турска тоалетна” /“кенеф”, както е оригиналната турска дума/ с две стъпенки и дупка някъде в района на София.

Елена Джелебова трябва да е наистина умно момиче, щом успя с толкова прости средства толкова бързо да разплиска толкова сложни страсти. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 18 Коментари

СВОБОДАТА, САНЧО…../част втора/

март 7, 2008 at 4:08 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

07.03.2007 

/Фили/ Свободни избори, свободен пазар, свободни медии, свобода на съвестта, свободно движение на хора, стоки и капитали…..След пълната несвобода по времето на комунизма в България, през годините на прехода подобни изрази от цел и стимул на общественото развитие постепенно се превърнаха в рутинно всекидневие.

По принцип теоретиците на демокрацията по света тълкуват такава рутина доста противоречиво.

Според едните, които разглеждат процеса като положителен,  достигането до такова състояние означава, че базисните демократични принципи са станали истинска част от тъканта на общественото мислене и развитие, започнали са да се вкореняват дълбоко и това е гаранция за дълготрайност и необратимост. Те смятат, че когато гражданското общество в действителност живее според тези принципи, то няма нужда хората постоянно и да говорят за тях – също както никой не повтаря постоянно на майка си, че я обича.

Според другите обаче динамичната природа на общественото развитие, смяната на поколенията, бързо изменящия се свят наоколо и редица други фактори всъщност изискват свещените крави на демокрацията да не бъдат заключвани в обора, а да бъдат впрегнати в ралото, да бъдат неизменно пред очите на всички.

В България подобни спорове все още не се водят и това изглежда като една от особеностите на демократичния преход в страната, който продължава вече почти двадесет години. За разлика от сравними страни като Полша, Чехия и Унгария например, българският преход някак си успява да се развива на едно чисто практическо, някой би казал – инстинктивно, ниво, без да теоритизира върху самия себе си. Причините за това са многобройни, но също така многобройни са и последствията от него. Те се проявяват като странности, а често пъти и като парадокси, вплетени в тъканта на българската демокрация. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

СВОБОДАТА, САНЧО…../част първа/

февруари 29, 2008 at 6:59 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

29.02.2008 

/Фили/ Свободни избори, свободен пазар, свободни медии, свобода на съвестта, свободно движение на хора, стоки и капитали…..След пълната несвобода по времето на комунизма в България, през годините на прехода подобни изрази от цел и стимул на общественото развитие постепенно се превърнаха в рутинно всекидневие.

По принцип теоретиците на демокрацията по света тълкуват такава рутина доста противоречиво.

Според едните, които разглеждат процеса като положителен,  достигането до такова състояние означава, че базисните демократични принципи са станали истинска част от тъканта на общественото мислене и развитие, започнали са да се вкореняват дълбоко и това е гаранция за дълготрайност и необратимост. Те смятат, че когато гражданското общество в действителност живее според тези принципи, то няма нужда хората постоянно и да говорят за тях – също както никой не повтаря постоянно на майка си, че я обича.

Според другите обаче динамичната природа на общественото развитие, смяната на поколенията, бързо изменящия се свят наоколо и редица други фактори всъщност изискват свещените крави на демокрацията да не бъдат заключвани в обора, а да бъдат впрегнати в ралото, да бъдат неизменно пред очите на всички.

В България подобни спорове все още не се водят и това изглежда като една от особеностите на демократичния преход в страната, който продължава вече почти двадесет години. За разлика от сравними страни като Полша, Чехия и Унгария например, българският преход някак си успява да се развива на едно чисто практическо, някой би казал – инстинктивно, ниво, без да теоритизира върху самия себе си. Причините за това са многобройни, но също така многобройни са и последствията от него. Те се проявяват като странности, а често пъти и като парадокси, вплетени в тъканта на българската демокрация.

Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар