126. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ТЕРИ ПРАТЧЕТ

юли 12, 2015 at 9:17 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов
18. 03.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100534454/velikite-evropeici-teri-pratchet

Стиви Уондър, Тайният живот на растенията, Екласиаст

Днес щях да пиша за Хърбърт Уелс.
Обаче си отиде Тери Пратчет и тази смърт, освен всичко друго, ме удари по главата с чука на справедливия упрек, че прекалено дълго отлагах. Трябваше още приживе да го представя в тази наша поредица, той беше не просто велик европеец, а най-добрият жив писател на нашето време. Само че вече не е жив и сега трябва да кажа така – един от може би петимата най-велики писатели на всички времена.
Леко абсурдно, често дори глупаво, е да се класират писатели. Но това не е класация, а съзнателна проява на чист субективизъм от моя страна. Защото ако аз би трябвало да избирам…..е, не, не коя единствена книга да взема на пустинен остров, тогава вероятно ще взема Библията. Но ако въпросът е с чии книги най-добре бих представил нашата цивилизация пред някоя друга, уж по-развита или просто малко по-различна, например като онази от Света на Диска, със сигурност бих помъкнал в Космоса Омир, Уйлям Шекспир, Джеймс Джойс, Хорхе Луис Борхес или Хулио Кортасар, още споря със себе си, както и Тери Пратчет – без никакъв спор.
Ще им дам да се разберат аз на онези, напредналите…..
Признавам си – две години и половина не писах за Тери Пратчет във „Великите европейци”, защото се страхувах.
Как описваш вулкан? Да, вероятно казваш всичко за температурата и гъстотата на серните му изпарения, описваш състава на лавата, височината, до която тя достига при избухване и пространството, което обхваща наоколо, когато текне, дебелината и посоката, в която върви димният стълб и каквото се сетиш друго.
Но това не е Вулканът. Нито е тайното вулканско във Вулкана.
Та и с Тери Пратчет така. Лесно е да струпам тук малко биография, да изброя колко книги написа той за около 50 години писане, какви награди има, да разкажа как осем години се бори с Алцхаймер и победи болестта, като за това време сътвори цели пет романа, без вече да може изобщо да пише на клавиатурата или да държи молив. Лесно ми е дори да вляза в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ВЕЛИКАТА РУСКА КУЛТУРА, КРАЯТ НА АБСУРДА ИЛИ КАК ИЗМИСЛИХА ПРЕПАРАТ ПРОТИВ ПИЕНЕ В РУСИЯ

март 16, 2015 at 8:05 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

От литературна и естетическа, което значи – и от философска гледна точка, със смъртта на Тери Пратчет си отиде епохата на Абсурда. На нейно място идва епохата на Оксиморона, който е „реализиран на живо абсурд”.
Номерът е следният. До края на ХІХ век светът си съществуваше в блаженството на обикновения Парадокс, който, въпреки реалните загадки и спънките, които поставя на хората, все пак има човешки измерения. Това време на относително спокойствие и невинност, започнало още в Древна Гърция, си отиде през 1900-та, със смъртта на Оскар Уайлд, последният велик парадоксалист.
Почти по същото време живя и твори Алфред Жари, първият истински певец на Абсурда и баща на славната наука Патафизика, създадена с цел „да се изучи светът отвъд метафизиката”. През следващите десетилетия епохата на Абсурда мина различни етапи, в които той изглеждаше все по-страховит. Дойде обаче Тери Пратчет и го описа като твърде опасна, но все пак – естествена човешка територия, в която се раждаме, живеем и умираме, поне ние, поколенията след ІІ Световна война.
Чрез поредицата си „Светът на Диска” Пратчет превърна Абсурда в нещо, с което можем да се подиграваме, а не – от което непременно трябва да се страхуваме. Или поне – можем да се подиграваме, докато се страхуваме.
Той го направи прекрасно, но май теоретично никога не си даде сметка какво точно прави и как зад света на Абсурда дебне светът на Оксиморона – иначе щеше поне да го намекне.
Лошата, не, а направо зловещата новина е, че от настъпващия сега Оксиморон трябва наистина да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар