De Profundis: ИМА ЛИ РУСКА НИШКА В ТУРСКИЯ ПРЕВРАТ

юли 19, 2016 at 11:20 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/78083-de-profundis-ima-li-ruska-nishka-v-turskiya-prevrat.html

Както се казва – тези дни светът е олим…..пардон, още не е олимпиада.

Освен може би в Русия, за която целият останал свят разбра що за фалшиви игри, напомпани с дрога, са ни /си/ спретнали батюшките в Сочи през 2014. Под крилото на вездесъщите си специални служби, така организирано и яко са се друсали руските спортисти заради величието на путинова Русия, че тази дрога им държи влага досега, а ще им подмокря задниците и в бъдеще.

Но не – тези дни светът все пак е преврат!

Някои казват, че превратът в Турция е истински, други твърдят, че е бутафорен. Трудно ми е да преценя, пък и на кого ли му пука точно за моето мнение по въпроса.

Добре, де, щом бившият виден разузнавач, а сега висш социалист, о.з. генерал Бригадир Аспарухов може да се плюнчи публично по темата, значи и аз мога. Още повече, ще обърна внимание само на една нишка в цялата работа, по която се трупат факти, но за която няма да чуете въпросният Бригадир дори да гъкне. А няма да гъкнат и останалите бригадирчета, активно ангажирани тези дни с напоителни коментари по темата, предимно за заблуда на обществото.

Още в първите часове, след като се разбра, че превратът върви към неуспех, кметът на Анкара Мелих Гьокчек съобщи, че „в опита за държавен преврат в Турция е участвал един от хората, свалили руския Су-24. Той е участник в организацията на живеещия в изгнание ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен”. Според турски медии, цитирани от Faktor. bg, Гьокчек освен това „обвини организацията на ислямския проповедник в опит да влоши отношенията на страната с Русия, както и в желанието Турция да бъде изолирана в международната политика”.

В случая ме изненада не само бързината и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

De Profundis: ПОЛИТИЧЕСКАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ФАБРИКАТА ЗА БОНБОНИ И ФАБРИКАТА ЗА ШАМАРИ

декември 2, 2015 at 10:28 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/61501-de-profundis-politicheskata-razlika-mezhdu-fabrikata-za-bonboni-i-fabrikata-za-shamari.html

Най-общо казано, разликата между двете фабрики е, че, като влезе дете в бонбонената, първо се тъпче, после се насира. След което го водят в шамарената, където му дават да разбере, че приличните хора така не правят. Горе долу в разгара на тази политическа хипотеза се намират сега и световното село, и нашата махала, България.
Например руският президент Путин май изкара много дълго в бонбонената фабрика. Макар че започна да пълни памперса и да умирисва света още от начало, не се намери кой да го научи на ред. Стана малко като в прочутата комунистическа революционна ситуация – тези, които искат да го направят, не могат, а онези, които могат, не искат.
Но, след като дълго разиграва всички, Путин все пак видя и опакото на розовия живот, като получи оглушителен шамар от Турция. Неслучайно казвам така – Путин получи шамар от Турция, а не лично от Ердоган, както усилено тълкуват напоследък разни фалшиви тълкуватели тук. Имам предвид, че който и друг да беше турски президент, свалянето на руския самолет щеше да стане поне по две причини. Първо, Турция е голяма страна, със силна армия и силна икономика, затова не и пука безкрайно много от всеки натрапник с каратистки пояс, който трябва да бъде ошамарен. Второ – московското карате кид стана нахално като конска муха и реши да не се съобразява с предупрежденията за предстоящ бой по дупето. Май ги сметна за част от веселбата. И май разчиташе, че в Анкара, също като Европа или САЩ, ползват новата, редактирана и политически коректна версия на книгата на д-р Спок, според която детето в никакъв случай не бива да се шамаросва.
Да, но явно в Анкара още карат по най-старото издание. В него шамрената фабрика се препоръчва като метод за възпитание. Ако не поставиш на детето ясни граници, отвъд които не бива да минава, то ще ти се качи на главата, а един разумен човек, както и един разумен свят, не би трябвало да допускат това.
Така или иначе, оглушителният шамар, който Турция забърса на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар