De Profundis: КАК БРИТАНЦИТЕ НАЛЯХА КАПКА ЗДРАВ РАЗУМ В СТАРАТА ЕВРОПЕЙСКА КАША

юли 6, 2016 at 9:43 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/77197-de-profundis-kak-britantzite-nalyaha-kapka-zdrav-razum-v-starata-evropeyska-kasha.html

Брекзит е най-тъжното нещо, случило се на Обединена Европа от нейното създаване до сега.

Тази констатация ще бъде валидна, дори излизането на Великобритания да не се превърне в реален факт, дори всичко да остане само на символично ниво. Но никой от брюкселските политически величия не трябва да се прави на изненадан от Брекзит и съответно – да се окаже неподготвен да реагира.

Ако пък някой от тях си признае, че е наистина неподготвен, това само ще затвърди впечатлението, че стъпката на евроскептиците от Острова е правилна. Защото този резултат от британския референдум беше не просто предвидим, а предшестван от ясни сигнали, при това подавани не от вчера.

Стана като в историята за Буда, който, като изпраща свой ученик на опасен път, му казва – ще бъда винаги до теб и ще те пазя. Ученикът обаче се връща целият натрошен и упреква Учителя, че не е спрял стадо слонове да го прегази в джунглата. „Преди слоновете мина ли глашатай, който викаше – всички да се пазят?” – пита Буда. „Мина” – отвръща ученикът. „Аз го изпратих да те предупреди, а ти защо не го послуша?”

Та и с Брекзит така. Колко пъти през последните 10-15 години, откак стана голямото разширяване на Евросъюза, Лондон ясно каза – Брюксел да спре с опитите да регулира всичко във Вселената; да престане с раздаването на пари по социалистически; да не се прави на по-умен от естествените пазарни и обществени процеси; да концентрира усилията си в реалните, а не в измислените от самия него общи Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПОКАЯНИЕ ЛИ? ЧЕ ТО БИЛО МНОГО ТРУДНО!

юни 1, 2016 at 7:54 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/74710-de-profundispokayanie-li-che-to-bilo-mnogo-trudno.html

В последните години на комунизма, някъде в края на 1987-ма – началото на 1988-ма, по време на тъй наречената „перестройка”, в българските кина /за малко/ се появи филм на „съветския” – всъщност грузински – режисьор Тенгиз Абуладзе.

Заглавието му беше „Покаяние” и това беше филм-разказ за най-мрачните времена на сталинизма в тогавашния Съветски съюз. Филм-въпрос – дали Системата прави от човека престъпник или престъпникът създава Системата по свой образ и подобие, за да му служи тя по-добре. Филм-алегория как дори черната земя отказва да приеме трупа на онзи, който се е превърнал в нещо по-лошо от див звяр сред хората. А лентата завършва с един от най-знаменитите диалози, които съм срещал за финал в киното:

Кажете, този път води ли към храма?

Не, не тази улица води към храма.

Тогава за какво е нужна тя? За какво е един път, ако той не отвежда към храма?

Това е единственият филм, след края на който съм ръкопляскал в салона. Дойде ми спонтанно, дори в първия момент се учудих на себе си. После, след второто, третото плясване, разбрах, че вече го правя като нарочна демонстрация и продължих.

По онова време живеех в прелестния град Кърджали, но вече не така прелестен – духът му бе отровен от престъплението на комунистическо-ченгеджийската мафия, извършено по руски план и в услуга на Русия, престъпление, като гавра наречено „възродителен процес”. В салона наоколо скучаеха десетина души, които ме изгледаха като някакъв троглодит, лампите светнаха, аз продължих да си ръкопляскам, докато всички побързаха да се източат. Тогава спрях и седнах пак на стола.

И досега седя на този стол и се чудя – за какво наистина е необходим път, който не води към храма. Понякога обаче се питам също – за какво е необходим храм, щом нито някакъв път води към него, нито някакъв път извежда от него.

Както се сещате – имам много поводи за това чудене, макар само с едно око да гледам делата на православната ни църква. Не искам да гледам и с двете, защото после ще трябва да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

АБВ НАЙ-ПОСЛЕ НАПУСНА

май 13, 2016 at 7:30 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Партия АБВ напусна управлението и предизвика много въпроси за стабилността на правителството. Ще се стигне ли до извънредни избори в годината на президентския вот или властта все пак ще се закрепи – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, изненадващо ли беше решението на АБВ да напусне управлението?

– И да, и не, Фили. От една страна, дори в сложно-съставната коалиция около ГЕРБ, партия АБВ си беше „бяла врана”, тоест, нещо не на мястото си. Изразът е такъв, но аз бих я нарекъл по-скоро „черен щъркел”, доколкото е прекалено лява за партньор на едно управление с претенции да е дясно-центристко, а и прекалено явно обвързана с руските интереси в България. Така че мястото на АБВ никога не е било в този формат и изненадва по-скоро фактът, че изкара във властта така дълго. От друга страна обаче, да не забравяме – България е страната на необятните възможности за практически странни политически развития. Затова АБВ стоя 18 месеца на власт, а започна да изглежда, че ще изкара и до края на мандата. Да, по различни поводи бившият президент Първанов и хората му заплашваха с напускане, но някак като лъжливото овчарче – думите им се възприемаха повече като политическа игра, като опит да се извият ръце за постигане на определени цели, отколкото като сериозна възможност.

– А какви са причините АБВ все пак наистина да напусне управлението?

– Да уточня, Фили, че това напускане стана по странен начин, защото и досега не може да се разбере има ли официално партийно решение за него или не. Ръководството на АБВ обяви, че обмисля напускане, но въпросът ще получи отговор на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗА ДПС, РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ В БЪЛГАРИЯ И ЛЮТВИ МЕСТАН, ЧОВЕКЪТ С ДОСИЕ, НО БЕЗ ДОСИЕ

март 18, 2015 at 11:00 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/41199-de-profundis-za-dps-ruskite-interesi-v-balgariya-i-mestan-chovekat-s-dosie-no-bez-dosie.html

„Ако от нещо ме е страх, това е етнически конфликт. Нито ме е страх от олигарсите, нито от престъпниците. Но истински ме е страх от етническо напрежение и етнически конфликт” – каза миналата неделя пред националното съвещания на ГЕРБ в Пловдив премиерът Бойко Борисов.
Прав е Борисов да се страхува от подобно нещо. Това е една от най-големите заплахи за страната и тя виси над главата ни като Дамоклев меч вече 25 години.
Прав е Борисов, но не защото в България има реални условия за етнически конфликт, а защото има изкуствено поддържани предпоставки за това и е много лесно той да бъде провокиран от и заради чужди интереси. Писал съм това още през 90-та, и не съм спрял да го повтарям, често се налага – ако не всяка година, то поне през година.
Истината е, че единствената сила, която не само теоретично, а и практически има както интерес, така и възможности, включително чрез преки политически инструменти на влияние, да поддържа подобна заплаха тук, е Русия.
Номерът е следният – на Русия хем и трябва България, хем не и трябва. В смисъл, не и трябва по начина, по който и трябват Украйна, Беларус и Казахстан. Или Чечня. Нито преди и трябваше официално присъединена България към Съветския съюз, нито сега и трябва официално присъединена към Евразийския.
`Що да ни хранят руснаците, като могат да ни цицат?
Но Кремъл държи на своите имперски интереси тук и изобщо на Балканите, затова има нужда България да е под постоянно напрежение. За да си лови Москва лесно рибата, в София водата трябва вечно да е мътна, трябва да тлее нещо, страната да е под тревога, хората, семействата, обществото, вечно да са разкъсани на фили и фоби, на наши и ваши, на такива и онакива.
Другият път, когато в компания някой ви каже: абе, ние сме малка страна, толкова е лесно „да се оправим”, а защо не става, сигурно защото сме лоши – спомнете си това за руските интереси. Да, ние сме лоши, проклети и много простотия си отглеждаме, но ако руските интереси ги нямаше да ни се бъркат, нещата със сигурност щяха да бъдат ма-а-а-лко по-различни.
Нашето постоянно „неоправяне” минава през реализацията на определени политики на различни нива в различни области от обществения живот и чрез различни маши, разположени на ключови позиции. Постоянно поддържаното и нарочно раздухвано напрежение може да има всякакъв Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЩЕ МИНЕ ЛИ „ЦАРСКИЯТ“ НОМЕР И ТОЗИ ПЪТ

март 14, 2015 at 8:00 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Инициативен комитет в България поиска да се проведе „обществена дискусия за съживяване ролята на Симеон Сакскобургготски в политическия живот”. Смята се, че с този нестандартен ход се цели включването на бившия цар в президентските избори през следващата година. По темата разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, не е ли странен опитът да се върне Симеон Сакскобургготски в политиката, след като партията му НДСВ на практика се разпадна, а той самият е затънал в дела с държавата за част от бившите „царски” имоти?

– Може би този опит леко изненадва, Фили, но не бих го нарекъл странен – поне не в България. Тук и по-големи чудеса са ставали от това някакво си бивше величество да реши, че обществото трябва да му се помоли, за да се върне то в политиката.
Защото всъщност това означава призивът за обществена дискусия по темата Симеон – царствена заявка: помолете ме горещо и ще благоволя отново на бял кон да дойда, за да ви спася.

– Пламен, преди да влезем повече в темата за белия кон и спасението, кажи ми, защо го наричаш просто Симеон?

– Наричам го просто Симеон, защото преди 14 години, Фили, когато зае премиерския пост, той се отказа от всички претенции за трона и стана обикновен гражданин. Някои дори смятат, че трябва да бъде наричан гражданинът Сакскобургготски, както биха си се обръщали към него в следствения арест например. И сочат доста основания, че ако българската правосъдна система беше наред, това обръщение щеше да влезе в сила за известно време.
Но казаното тук, Фили, всъщност е само напомняне за фантастичната ситуация, в която се намира този човек.
От една страна, той е бивш цар – което само по себе си е абсурд. Бивш цар….. От друга – продължава да се държи като цар и иска всички да го възприемат така, което пък си е обикновена наглост. От трета страна е провалил се бивш премиер. Това пречи на каквато и да било политическа кариера, защото хората помнят как се държеше на поста си, какви глупости говореше и какви беди донесе на България. От четвърта страна, ако Симеон наистина се кандидатира за президент, ще влезе в месомелачката на една политическа кампания, която няма да му спести нищо, напротив, ще го удря максимално, защото той всъщност е твърде лесна мишена. Изобщо, Фили, не завиждам на този близо 80-годишен човек, който, воден от кой знае какви свои амбиции, изпраща царедворците си на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НАЙ-ДОБРАТА БЪЛГАРСКА НОВИНА

юли 25, 2014 at 3:11 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Диана Копринкова/ След малко повече от година граждански протести и лошо управление, лявото правителство в България подаде оставка. До 5 август президентът трябва да назначи служебен кабинет, а извънредните избори ще бъдат на 5 октомври. Как се посреща оставката на кабинета Орешарски и какво предстои – слушаме Пламен Асенов.

Макар все още формално да взима решения, кабинетът на Пламен Орешарски си отиде. Това вероятно е една от най-добрите български новини за последната малко повече от година, но тя напомня и за кошмара, при който българите 421 дни поред се събуждаха с лошата новина, че правителството все още не си е тръгнало.

Този кабинет бе съставен и управляваше с мандат на лявата БСП, ляво-центристката ДПС и ултралявата и фашизоидна Атака. В нормалния политически свят, пък и заради съществуващите между тях конкретни противоречия, те би трябвало да са като орел, рак и щука и да не са способни да работят заедно – обаче, както се знае, в ненормалния свят на българската политика всичко е възможно. Така че гражданските протести срещу кабинета Орешарски започнаха буквално още седмица след съставянето му и продължиха, под една или друга форма, до самия му край. Началото на това управление бе белязано от неистов скандал, свързан с опита да се назначи един одиозен политик за шеф на българските специални служби, а краят му – от силни сътресения в банковата система на страната. Така или иначе, освен със скандали, мандатът на Орешарски ще се запомни и с това, че гражданското общество в България постави национален рекорд по продължителност на улични протести.

Въпреки всичко обаче лявото мнозинство задържа властта, включително като премина през улични сблъсъци с протестиращите и изтърпя унижението от сериозната изолация, на която бе подложено от европейските и евроатлантическите партньори на страната. Но, както стана ясно, целта на това здраво стискане на властта беше да се угоди на кремълските амбиции за построяване през България на газопровода „Южен поток”.

Това уж чисто техническо и уж икономически изгодно съоръжение концентрира в себе си многопосочни руски политически цели – омаловажаване на стратегическата позиция на Украйна в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ЗА ПЕТНАТА, ЛЕКЕТАТА И ДУПКИТЕ НА ЧОРАПА

януари 20, 2014 at 7:53 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Информират ни, граждани, че другарят Бисер Петното остава в ареста. Някои с малко гордост ни информират, други – с малко тъга.

Аз лично бих съпроводил историята за последните развития около този човек с въпрос – защо другарят Сидеров, който официално даже отрича да подкрепя правителството, никога не попада в кауша след хулиганските си действия, а другарят Петното е вътре, въпреки че от сърце подкрепя другаря Орешарски и всички правилни дела и документи на другарите от БСП и ДПС. Които всички са правилни.

Бедни, бедни другарю Петното! Ти явно подкрепяш всички, които ти плащат, но не си случил да попаднеш на онези, които в тази страна не само плащат най-добре срещу оказана подкрепа, но и най-добре закрилят.

Така предполагам, де, може и да греша, но нито веднъж досега не съм чул от устата на другаря Петното официално да подкрепи той Русия, православието, топлата братска дружба между двата братски славянски народа, скрепена със студена водка и горещи девойки, както и изконните и справедливи руски интереси в България.

Всичко друго подкрепя, горкият другар Петно, а виж, тези най-съществени неща – не.

А трябва, ако наистина от сърце иска и той един ден да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗАТЪНАЛИ ДО ШИЯ В НАРОДНАТА ЛЮБОВ

октомври 4, 2013 at 6:41 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български:

http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Сто дни управлява кабинетът Орешарски до първия вот на недоверие, отхвърлен вече от БСП, ДСП и Атака. Тази нова коалиция продължава да укрепва във властта, въпреки че според последно социологическо проучване 76 на сто от българите са за провеждане на предсрочни избори. Темата коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, не е ли прекалено рано за вот на недоверие? Правителството едва започна работа и не е реалистично на този етап да се оцени успешно ли е то или се проваля?

– Да, Фили, но ако говорим за нормална работа на нормално правителство в нормална страна. За съжаление, тук нито едно от тези условия не е изпълнено. Само ще скицирам някои аргументи. Първо, кабинетът Орешарски не работи нормално, защото повече от сто дни българи протестират срещу него на улицата. Те са там още от втората седмица и точно това бе първият истински вот на недоверие. Второ, самото правителство не е нормално, то дойде на власт след най-манипулираната в целия преход предизборна кампания и се крепи от мнозинство, което включва псевдо-социалистическа, етно-либерална и национал-социалистическа партия – комбинация, която изправя косите на всеки нормален политолог. Трето, България не е нормална страна, включително защото сега, при това управление, изглежда готова да направи най-глупавия цивилизационен избор в света, като политически и икономически максимално се отдалечи от богатото си европейско семейство и се върне максимално в деспотичната и мизерна руска орбита. Оттук нататък какво повече да кажа, Фили, освен класическия израз, че в подобна ситуация когато и да бъде поискан вот на недоверие, винаги е късно. А ако питаш за съвсем частното ми мнение, смятам, че дори не трябваше да се стига до вот, че ГЕРБ изобщо не трябваше да се връщат в Парламента, след като веднъж заявиха, че излизат от него и се борят за оставка на правителството и предсрочни избори. Да се търси оправяне на нещата отвътре рядко е добра идея, а в този случай е възможно най-лошата, тъй като Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

След изборите: КАРУЦАТА СЕ ОБЪРНА, НО ПЪТИЩА НЯМА

май 17, 2013 at 7:18 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Четири партии влизат в новия български парламент след извънредните избори в неделя – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Това води до трудности за съставяне на работещо правителство и се очаква политическата криза в страната да продължи. По темата днес разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, изненада ли те нещо в тази кампания?

– Изненада ме степента на координация, Фили, постигната от иначе изтъканата от противоречия българска олигархия, както и арогантният начин, по който тя се хвърли в борбата за власт. Виждал съм горещи кампании, пълни с удари под кръста, основани на компромати и лъжи. Мислех, че всичко съм виждал, но нямаше как да се предвиди това, което стана. И което продължава да става – защото тежката компроматна война от преди изборите се пренесе и след тях.

– Пламен, олигархичните модели са различни – като казваш олигархия, кого визираш?

– Моделът е ясен, Фили. Олигархията на прехода тук са хора от  политическата класа, главно свързани с левицата, но и пръснати в други партии, хора от бизнеса, забогатели незаконно или законно, но зависими, хора от подземния свят, от старите и новите спецслужби, от правосъдието. Около тях се въртят и хора от медиите, за да им чистят зъбите. Това може да се нарече и мафия, но аз не го правя по две причини. Първо – при мафията има йерархия, докато при олигархията всеки е за себе си, тя се организира само ако всички са застрашени. Второ – за мафията не е характерно да е официално на власт, докато олигархията е на върха практически през цялото време.

– И каква е връзката на това с отминалите избори?

– Връзката е, че се видя ясно: олигархията, която иначе се ръфа за всеки кокал, сега се почувства застрашена и се организира. Така ГЕРБ, която очевидно се приема за основна заплаха, бе залята с компромати – че налага диктатура, че подслушва наред, че ще фалшифицира изборите с фалшиви бюлетини, които ще разпрати по районите чрез микробуси  с двойно дъно. Тези и много други криминални сюжети се родиха в последните седмици, Фили. Не мога всички да разкажа, но, така или иначе, тежкият компроматен удар се концентрира върху ГЕРБ. И въпреки това тя успя да спечели най-много места в бъдещото 42-ро Народно събрание – 97. Следват я БСП с 84 депутати, ДПС с 36 и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив /извънредно издание/ ПЪЛЗЯЩИЯТ ПРЕВРАТ УСПЯ

февруари 20, 2013 at 1:46 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Заглавието на този текст първоначално беше само „Пълзящ преврат”. Смених го с „Пълзящият преврат успя”, за да насоча по-категорично не към началото, а към края на историята, която бях започнал да пиша, преди секундата, когато стана ясно, че правителството на Бойко Борисов подава оставка. Затова всъщност към началото на този текст ще се върна чак  в неговия край.

В момента пред очите ни руските имперски, съчетани с българските ченгеджийско-комунистически интереси, извършват нещо като пълзящ преврат.

Това твърдение няма нищо общо с въпроса дали са прави или не са прави хората, които излязоха да протестират срещу произвола на енергийните монополи, срещу безобразията на енергийната мафия и срещу проявяваното досега пълно безхаберие по тези теми от страна на правителството на ГЕРБ.

Да, принципно хората са прави!

И щяха да бъдат още по-прави, ако бяха останали при тези протести и при исканията, които са разумни и изпълними – разсекретяване на договори и наказване на виновници, мерки за демонополизация, реална регулация и контрол от страна на държавата. Само че те отидоха твърде далеч, като започнаха да размахват безумната левичарска идея, че за да е всичко в българската енергийна система по мед и масло, трябва трите ЕРП-та, приватизирани преди десетина години, веднага да бъдат национализирани.

Просто и ясно. Направо да му завидиш и на простотията, и на яснотата – биха казали в Пловдив по този повод, но за съжаление в момента не могат да говорят. Увиснали са им ченетата от изумление колко лесно било всичко.

Всъщност безумна е тази идея още откак се появи за първи път публично, но това не стана вчера, разни националисти отдавна целенасочено я лансират. Тезата за мръсните чехи и гадните австрийци, които най-енергийно ядат душичката ни българска, плюс онази за лошите цигани, които крадат, а не си плащат тока, пък ние, добрите Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

ЛОШО, БОРИСОВ, ЛОШО…..

септември 19, 2009 at 8:58 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов 

19.09.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

Новото българско правителство започна да сере на метеното, преди още да е измело докрай площадката, наречена България, от миризливите купчини, нацвъкани от старото правителство.

Известните резултати от вчерашните разговори с руския министър на енергетиката Сергей Шматко могат да се оценят като отчайващи, доколкото стана ясно, че не само няма да има поне временно замразяване на икономически и най-вече политически неизгодните за страната руски проекти, а се очертава те да станат дори още по-руски, отколкото се предвиждаше.

Точно това означава например изявлението на министър Трайков, че България ще търси инвеститори да продаде голяма част от своя дял в проекта АЕЦ “Белене”, като при продажбата няма да бъдат дискриминирани руските фирми. На първо четене изречението е ОК, да, никой в бизнеса не бива да бъде дискриминиран – като оставим настрана въпроса за начина, по който руската “Атомстройекспорт” беше толерирана за сметка на всички останали при самата поръчка за проекта “Белене”. Но идеята, че руски фирми ще откупят онези около 30 процента, които България смята да продаде, а освен това вероятно ще откупят и онези 25-30 или дори 49 процента, от които германската RWE вече неистово се опитва да се отърве, означава, че в крайна сметка правителството на Борисов ще предостави суверенна българска, а да не забравяме – и европейска – територия за построяването на една изцяло руска атомна централа. Както по-рано заяви финансовият министър Симеон Дянков, тази централа изобщо не е необходима на България като енергийна мощност, ако става дума за чисто икономически интерес. Но за какво говорим тогава? Очевидно говорим Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 5 коментара

ГЬОНСУРАТЛЪКЪТ КАТО ИЗКУСТВО

юни 21, 2009 at 5:16 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов 

21.06.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.  

Бай Ганю пак разплиска басейна и опръска невинните европейци, като ги остави втрещено да примигват на парцали наоколо. Тази аналогия тутакси идва на човек отвътре, щом се сети за искането, поставено от премиера Сергей Станишев в Брюксел България да получи мястото на еврокомисар по енергетиката в Европейската комисия.

Още няма и три години откак сме станали членове на Европейския съюз, а нашите тарикатчета – комунисти и ченгета, вече напипаха дамара на правилното поведение, с което да реализират собствените си и чужди интереси, които защитават упорито в името на собствените си и чужди интереси, които защитават упорито. Този начин е следният – гьонсуратлък до дупка. До припадък. До откат. Като не те пускат през вратата, вириш задника да се намъкнеш през комина. Като ти дадат думата да обясниш публично защо правиш глупости, започваш да крещиш, че ти си прав, а те не те разбират. Като ти посочат, че тумбакът ти е гол, викаш – гол, ама със запасни чифте пищови на него…..

То си беше известно, че така ще стане. Но доскоро изглежда някак още се суетяха, ослушваха се като мишки в трици по отношение на европейската деликатност и търпение. Зер, управляващи бяха и гледаха да не го ударят съвсем през просото, чакаха да си изяснят докрай механизмите в ЕС и главно – механизмите по въпроса наистина ли никой няма пряко да посегне и да ги удари през нахалните лапи. Ама видяха, че никой, видяха, че Европа на практика е беззащитна срещу мурафетите на бая ти Ганя – и сега вече му отпуснаха края.

Да искаш да имаш еврокомисар по енергетика Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »