De Profundis: НУЛАТА ОТ КУЛАТА, ФАФЛИ И СРЪБСКА ЧАЛГА, ВМЕСТО БЪЛГАРСКА

юли 31, 2014 at 12:06 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/25481-de-profundis-nulata-ot-kulatafafli-i-srabska-chalga-vmesto-balgarska.html

Признавам си – много съм глупав. Или много съм наивен, по-скоро – но, в случай като този, то е едно и също.

Имам предвид, разбира се, историята с избора на Михаил Миков, в по-изтънчените полицейските среди известен още като Мики Маус, за председател на БСП.

Поводът да се самобичувам по този, иначе несвойствен за мен, начин, е един съвършено неправилен въпрос, който зададох тук, във Faktor.bg, когато неотдавна руският външен министър Сергей Лавров дойде в София. Тъй като всеки е наясно, че председател на БСП не се избира, без да бъде пряко одобрен от Москва, попитах – защо му е на Лавров изобщо да се среща с Миков като председател на Парламента.

Това и тогава си беше един Парламент, който си отива, а Миков, както и сега, си беше Нулата от Кулата, човекът-никой, човекът-послушко, човекът, готов всичко да обещае, пък после да се напие от мъка и с невинна бебешка физиономия горко да се разкайва, че не е изпълнил обещаното, като се оправдае с независещи от него обективни обстоятелства, например световния империализъм или нещо още по-чудовищно.

Тогава бях готов да се обзаложа – и го написах – че изборът на Москва за шеф на БСП е Драгомир Стойнев поради няколко причини: неговата относителна политическа девственост, неговата относителна интелигентност и способност да се оправя в днешния променен свят, неговата амбициозност и способността му да се развива, както, разбира се, немалките му заслуги и самоотвержената му подкрепа за реализацията на руския проект „Южен поток” в България, дори въпреки европейските ограничения и официални остри реакции.

Затова много се чудех как Лавров е успял да даде официалната си благословия на Стойнев, без изобщо да се срещне с Човека. Дори малко се подигравах по този повод, включително с нашите смели разузнавачи от ДАНС, да ме прости, Господ.

Само че, както се разбра през последния уикенд, в действителност Лавров е успял да се срещне с Човека.

С избора на Миков за председател на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: АЗ, ГОРКИЯТ ГЛУПАК

ноември 11, 2013 at 7:58 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Днес е 10 ноември, граждани.

За тези, които ще четат този текст утре – вчера беше 10 ноември.

А за онези, което ще го четат когато и да било – 10 ноември сякаш беше вчера.

Но на кого му пука!

Така че – няма да разказвам спомени, ще кажа няколко неща, които свързват вчерашния 10 ноември пряко с днешния, неща за светата наивност и грозните разочарования, до които тя води.

Първо, тогава, преди 24 години, бях наивен да мисля, че повече хора в България, отколкото се оказа впоследствие, искрено ненавиждат комунизма и искат тази система да се махне – но се страхуват да го демонстрират открито. Да, наистина, изправени пред очите ми, фактите показваха друго. По онова време живеех в Кърджали, който си беше около 60-70 хиляден град, но от тях, поне през 89-та година, открито на системата се противопоставяхме…..4 души. Поименно – журналистът Пламен Даракчиев, отецът Иван Бонев, лека му пръст, инженерът Благой Калъмов и моя милост. Наистина бяхме толкова малко, че на някакво общоградско събрание Милчо Милчев, един жалък тип, председател на Общинския народен съвет, опита да се пошегува, че, за да изглеждаме повече, накарали сме и жените си да се пишат опозиция. Разбира се, имаше много хора, които ни срещаха по улиците и тайно ни правеха знаци на одобрение, имаше и други, с които си говорехме открито против системата, но те не отърчаваха да ни предадат тутакси на ченгетата, имаше и съвършено обратните случаи. Както и да е. Важното е, че тогава наивно мислех – като се отърват хората от страха, ще пометат самата система, комунисти ще си останат само шепа дебелоглави тъпанари.

Не би! Цели 24 години преход, колко пъти през това време комунистите докарват отново и отново страната до просешка тояга, а всички нас до най-жалкото възможно духовно и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара