2013 – БЕЗКРАЙНА НАГЛОСТ ИЛИ НАГЛОСТ БЕЗ КРАЙ

декември 20, 2013 at 8:59 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Има години, изпълнени с повече и по-значими политически събития от други. Каква беше за България 2013-та, с какво ще я запомним и с какво ще я цитираме след време – в традиционния ни обзор за най-важните развития от изтичащата година днес сме с Пламен Асенов.

– Пламен, ако трябва да определиш само с една дума характера на изтичащата година, коя ще бъде тя?

– Някои казват „оставка” или „протести”, но аз мисля, че думата „наглост” най-много ще отива на българската 2013-та, Фили. Да кажем така – беше година, пълна с наглост. Освен ако не предпочиташ да я заменим с „арогантност”. Може също и думата „простотия” да използваме, пак ще бъдем не само прави, а и достатъчно изчерпателни. Истината обаче е, че това са думи от тънкия ми речник, просто не искам да отварям дебелия, който е пълен с доста по-резки, а, разбира се – и доста по-нецензурни слова.

– Нещо си ядосан на тази година, защо така?

– О, не, в личен план за мен 2013-та беше добра, не казвам нищо лошо. Но в обществен план мисля, че, заедно с 2001-ва, това беше една от най-лошите години, които се случиха на България за целия посттоталитарен преход, тоест, от 89-та насам.

– Защо смяташ така?

– Всичко започна с две събития, които поставиха основата. Сами по себе си те частично се вписват в думата „наглост”, но имат отношение към развитието и в пълен блясък по-късно. Имам предвид референдума за АЕЦ „Белене”, предизвикан от социалистите и подкрепен от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

КОЛКО МАЛКИ СТЪПКИ ПРАВЯТ ЕДНА ГОЛЯМА?

юни 7, 2013 at 7:45 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Първите дни на новото управление в България са доста активни. В каква посока са основните решения и дават ли те по-ясна представа за тенденциите, които предстои да се развият. По темата разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, кабинетът на левицата, начело с Пламен Орешарски, стартира сякаш с предварително готов план, поне за първите си стъпки. Доколко е съчетана тази динамика с качество на решенията?

– Първо да уточня, Фили, че не само правителството, а цялото управление – визирам и партийните централи, и парламентарните групи на коалицията БСП-ДПС, и подкрепящата ги партия Атака – влизат динамично в ситуацията. Да, впечатлението, че се реализират  предварително набелязани стъпки, е основателно. Не виждам как иначе за толкова малко време ще се вземат толкова много решения в толкова много посоки. Активността е не само голяма, но се проявява едновременно и координирано между правителство и Парламент, по отношение на външна и вътрешна политика, на икономика и енергетика, на болезнени социални въпроси, изобщо – може би само в културата и спорта няма особено движение. Това беше необходимо уточнение, Фили, за да застанем откъм правилната страна на въпроса за качеството.

– Извинявай, но коя би била неправилната страна?

– Ако разглеждаме управленските мерки поотделно или свързани, но само в дадена сфера. Например – не е продуктивно, ако оставките на главния секретар на МВР и шефа на ДАНС се тълкуват без връзка с уволнените регионални директори и други кадри от МВР, както и с решението за преместване на ГДБОП от МВР в ДАНС. Но и това не стига. Тези решения определено имат връзка с един по-общ процес, който тече – уволнения на областни управители, на ръководството на енергийния регулатор, смяна на зам.-министри и други. Въпреки че част от тези действия са законни и нормални, тъй като се случват заедно, обществото има усещане за политическа чистка. Както казах, в някои отношения това усещане е необосновано, в други е напълно основателно. Но и това не е крайният извод, Фили, ако продължим да следим връзките на споменатите уволнения в специалните служби с други събития. На пръв поглед ще кажем, че то няма никакво отношение например към външната политика. Но не е така. Буквално два дни след смяната на шефа на ДАНС, новият външен министър Кристиан Вигенин преразгледа и без това колебливата българска позиция за наличието на достатъчно „обосновани предположения” за участието на „Хизбула” в кървавия атентат в Бургас миналото лято. „Аз не бих стигал до там” – каза Вигенин и добави – „България ще иска Европейският съюз да вземе решението си за вкарване на „Хизбула” в черния списък с терористични организации не само въз основа на атентата в Сарафово”. Да припомня – думи, казани точно когато темата се обсъждаше в Брюксел и вероятно Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ВУВУЗЕЛИТЕ НА ВЕЛЗЕВУЛ

юни 17, 2010 at 4:10 am (Публицистика) (, , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

  • Вместо да се дразня от звука на вувузелите, примам го като звук, с който хората в ЮАР протестират срещу диктатурата, дискриминацията и останалите гадости по света 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Не знам дали световното по футбол в Южна Африка ще има някакъв друг ефект, но според мен вече можем да отчетем, че отпаднаха поне два въпроса, които през вековете са дали повед за много спекулации от страна на историци, археолози,  библейски изследователи и обикновени лаици. Първият въпрос е как са звучали тръбите, с които армията на Исус Навин е сринала стените на Йерихон. Вторият – как ще звучат тръбите, описани от Св. Йоан Богослов в неговото “Откровение”, тръбите, които възвестяват онази последна битка между Божиите армии и армиите на Сатана и които накрая призовават гражданите на Страшния съд.

Като вувузели са звучали, като вувузели ще звучат – ето как!

В специфично музиковедски план се оказа, че вувузелата е възможно най-простият духов инструмент за вдигане на възможно най-много шум. Демонски равният му звук украси световния телевизор и накара футболните коментатори по три пъти на ден да си прехапват езика, за да го надвикат, а етнографите заобясняваха – и ние съответно добре запомнихме – че вувузелата е традиционен национален инструмент в Южна Африка. Защитниците на разни неща пък – от правото на жените да си го връщат тъпкано на мъжете до правото на вирусите свободно да разболяват хората от смъртоносна инфлуенца – застанаха като един на амбразурата и решително се обявиха срещу евентуалната забрана да се използват вувузели по стадионите на Южна Африка.

Според мен никой никога не е смятал да ги забранява. Те са дотолкова досадни, че ако в един момент изчезнат като фон на футболното забавление, от забавлението ще остане по-малко от половината. Тази досада обаче навява и аналогии, свъзрани не само с ритането на топка, а и с обикновения живот около нас.

Например научавам се, че според “финансови експерти, цитирани от БТА”, вдигането на цената на долара, наблюдавано напоследък, неизбежно ще доведе и до вдигане цените на потребителските стоки в България. Чиста загуба на време си е да учиш толкова години за финансов експерт, само и само да стигнеш до такава безценна прогноза. Безценна, защото нищо не струва.

Макар да не съм специалист във финансовата Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

НЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ПУТИН, А НА БЪЛГАРИЯ

юни 14, 2010 at 5:27 am (Публицистика) (, , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

  • Силно се надявам, че българските граждани при необходимост наистина ще застанат твърдо зад правилната позиция на премиера Борисов – руските енергийни проекти вън, европейските – вътре, защото битката тепърва предстои 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Катрин Зита-Джоунс получава Ордена на Британската империя. Време беше – тя отдавна си е красива. Загадките са две – дали трябва вече официално да я наричаме “сър”, нали тази титла си върви с ордена, и как ще се обръща към нея онзи Дъглас, късметлията. Или ще продължи вечер да си се обръща само на другата страна с уговорката, че го боли главата.

И други красавици има, които заслужават да станат “сър”, Джоли-то например ми е първа в списъка. Проблемът е, че нейната хубост куца откъм британски корени, наблегнала е на чероки и нещо далечно африканско. Но империята трябва да се модернизира – ако не знае как, да вземе пример от Перник. Там университетът, още не скръцнал порти, вече присъжда Доктор хонорис кауза на Бойко Борисов. Май и на него заради красотата му, иначе в Перник няма пожарникарски факултет. Пък и цял свят знае, че Борисов има общо с Банкя, не с Перник. Но – присъждат хората, не са задръстени откъм предразсъдъци за произход.

Чудя се обаче как ще се развие този казус, защото ситуацията е малко като в “Параграф 22”. Ако Борисов става за пернишки доктор, би трябвало да откаже званието. Така ще покаже, че е достатъчно умен и следвателно го заслужава. Но пък няма да го получи, защото ще го е отказал. Ако отиде да си го получи обаче, ще стане ясно, че не го заслужава. Но той пък вече ще го е получил. Неясноти има, както се казва в един мръсен виц.

От друга страна, ако аз бях пернишки университет или български президент, без колебание бих присъдил сериозна награда на Бойко Борисов за проявена гражданска доблест. Имам предвид позицията му по повод  руския натиск България да каже ясно ще го бъде ли проекта “Бургас – Александруполис”. Премиерът излезе наистина бързо и каза съвсем ясно – не. Даже покрай темата за петролопровода Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ДОЖИВЯХМЕ ВИДОВДЕН, СЕГА ОСТАВА ДА Е НАИСТИНА

септември 12, 2009 at 10:26 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов 

12.09.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

Виждали ли сте българска репортерка, която се докосва на живо до Бойко Борисов? Аз съм виждал и гледката е забележителна. Тя пърха цялата и едва се сдържа да не го схруска публично – най-малкото да го целуне, ако не и да му се нахвърли за някои още по-приятни неща.

Досега не разбирах тази реакция, но вече я разбирам, поне донякъде. Защото вчера и аз май бих цункал премиера, след като прочетох следното негово изказване: “Аз не съм водил никога различна политика и името на ГЕРБ е Граждани за европейско развитие на България, не за руско, не за някакво друго”. Разбира се, трепетът у мен се породи от втората част на изказването, пряко подкрепена и от други две твърдения – че България трябва да води енергийна политика в рамките на Европейския съюз и че той, Борисов, не дава обяснения на Путин за разговорите си с Барозу.

“За европейско развитие на България, не за руско…..” Не знам колко хора си дават сметка, но това е едно от най-хубавите, най-смислени, най-обнадеждаващи неща, казвани от български министър-председател през последните 65 години.

То вероятно е стимулирано и от редица Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НЕЩОТО СЪВСЕМ СЕ РАЗМИРИСА

септември 9, 2009 at 10:15 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов 

09.09.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

Нещото съвсем се размириса. Имам предвид онуй нещо, с което се зае вчера президентът Първанов – да се прави на пръв републикански енергетик, докато чрез безпардонна статия се опитва да прокара неизгодните за България руски енергийни проекти и едновременно с това си разчиства сметки с премиера Борисов.

То, нещото, може би все пак щеше да завехне и да хване коричка, ако началникът на президентската канцилария Никола Колев не беше стъпил самоотвержено вътре в опит да забърше президента, като обясни правилно гафа от писанието му. Успя обаче само да го омаже допълнително дори там, където не беше омазан.

Какво научи българският народ от защитата, спретната на президента по формулата Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

LET-НИ ЧУДЕСА ИЛИ НА ПОЛОВИНАТА ОТ КАКВО СЕ РАДВАМЕ НИЕ, СИРОМАСИТЕ…..

август 13, 2009 at 8:45 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

14.08.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ През тази година в България август се очертава не само като месец на летните отпуски, а и  като месец на летните чудеса. Не че досега такива прецеденти не е имало.

Например през 2006-та година точно през лятото се разбра, че президентът Георги Първанов, който дотогава отричаше да е влизал в каквито и да било отношения с бившите български специални служби, всъщност е влизал. И не само е влизал, а е имал в тях псевдоним Гоце. През най-подходящия летен месец той си го призна публично. Но със същата убеденост, с която преди това отричаше агентурното си минало и громеше като национални предатели лошите, които говорят неистини по негов адрес, изведнъж започна да твърди, че те пак са лоши, въпреки, че са казали истината. Защото пък той самият е работил не за лошата ДС, а за някаква добра ДС.

Година преди това, на 17 август 2005-та, под режисурата на същия този президент, бе съставено правителството на тройната коалиция, което малко по-рано изглеждаше невъзможно заради заложените в него идеологически и ценностни различия. А малко по-късно, в продължение на цели четири години, изглеждаше невъзможно толкова корумпирано и некадърно правителство да се задържи на власт цели четири години. Но се задържа.

Ако се върнем още по-назад в историята, ще намерим Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар