МИРЪТ И ДЕМОКРАЦИЯТА НЯМАТ ЦЕНА

март 28, 2014 at 9:07 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

 
/Диана/ В България – Консултативният съвет за национална сигурност при президента излезе с решение, че не признава резултата от проведения референдум в Крим, но позицията на официална София за разширяване на европейските санкции срещу Русия продължава да е твърде противоречива. С коментар по темата слушаме Пламен Асенов.

Преди седмица премиерът Пламен Орешарски не изключи възможността страната да наложи вето на евентуално решение за по-тежки европейски санкции срещу Русия.Очаква се то да бъде взето заради продължаващото нежелание на Кремъл да спазва принципите на международното право и преките договорености за Украйна, по които самата Русия е гарант. Стъпаловидното утежняване на санкциите явно се възприема напоследък от демократичната общност като основен инструмент за натиск, с цел да се избегне задълбочаването на конфликта и да се стигне до преговори.
Първите стъпки на Брюксел в това отношение бяха свързани само с визовия режим и ограничаване достъпа до авоари в западни банки на определени лица, пряко свързани с руския аншлус на Крим. Българското правителство подкрепи санкциите, въпреки нежеланието на мнозинството – най-вече на партия Атака и БСП, за които отдавна се знае, че са пряко свързани с руските интереси тук. Но, така или иначе, на това първо ниво от европейските санкции всичко се размина само с персонални критики срещу вътрешния министър Кристиян Вигенин от тяхна страна. Очевидно в БСП решиха, че все пак могат да преглътнат този хап, защото видяха, че самата руска върхушка се отнася иронично към санкциите, които в този вид са наистина доста беззъби.
Все пак обаче опитът да се постигне единна позиция по украинската криза в българския парламент се провали и президентът Росен Плевнелиев взе нещата в свои ръце. Той свика Консултативния съвет по национална сигурност и там някак си успя да постигне сравнително прилично единство за сравнително прилична обща декларация. В нея се подчертава, че „България действа като член на ЕС и НАТО и, като отчита националния си интерес, работи за това Европа да има единна позиция за Украйна”. Еднозначно се заявява също, че България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна, че проведеният референдум в Крим е в нарушение на международното право и България не признава резултатите от него. Това беше особено важно да се каже от официална София, защото излъчването на противоречиви сигнали в този момент може да доведе само до Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

Говори Пловдив: КРИТИКА НА СТРАШНИЯ РАЗУМ

февруари 25, 2013 at 9:10 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Разумът е наистина страшно нещо, граждани. Особено когато липсва.

Хората в Пловдив много се радват на последствията от тази сентенция и затова се опитват да ги постигнат в живота си винаги, когато не им липсва разум.

Та с българските улични протести напоследък работата стана особена. Както се изрази един умен човек онзи ден – хората първо крещят, после мислят. Ще допълня и уточня тази изтънчена мисъл, с цел да бъде разбрана в цялата нейна прелест, а също – за да не остане и капчица съмнение, че говорим именно за типично българския характер, не за някакъв си общочовешки. И уточнението е, че хората първо крещят „искам”, а чак после се опитват да измислят какво точно искат.

Обзалагам се, че дори заклети неразумници ще признаят това за нетипично поведение, що се отнася до нормалните хора по света. От ранна бебешка възраст, та до дълбока старост, стандартният подход изисква човек да знае, ако не с разум, поне с инстинкт, какво точно иска. Чак после той започва да плаче, да вади пари, да се мазни или да проявява гордост, да пише гневни памфлети, да излиза по улицата на протести или да използва някакъв друг от многобройните познати методи, за да се докопа до желаното. Понякога даже именно според характера на желанието си избира и метода за неговото постигане.

Но не, ние, в България, не правим така. Не и ние.

За пример – онзи ден по телевизията едно анонимно лице настояваше, че улицата иска пълна смяна на системата. А когато колегите го запитаха с каква друга система ще бъде сменена тази, лицето, заяви, че не знае, но че това ще го решат „всички”. Добави обаче, че няма да бъде никоя от познатите политически системи. „Толкова ли пък не можем ние, българите, да измислим някаква напълно нова, непозната за света система, ако се съберем всички заедно и сме единни” – патриотично се тупна в гърди мъжки лицето. Само да добавя, че това за колективния гений на „всички заедно”, сме го чували още в новогодишните обръщения на Гоце – Първанов. И макар подобен вид тънка философия да ми звучи като измислена от задник, все пак от приличие продължавам да му Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар