2014 – ГОДИНА НА ИЗНЕНАДИТЕ, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ /част първа/

декември 19, 2014 at 8:45 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Избори за европейски и български парламент, създаване на странни мнозинства и смяна на две правителства, руска агресия срещу Украйна и информационна война срещу България, колебания, въпроси и натиск за „Южен поток” – това са основните събития от отиващата си 2014 година, които тази и следващата седмица ще коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, в края на миналата година те попитах как би определил 2013-та, ако трябва да го направиш с една дума и ти каза – наглост. Каква е думата ти за 2014-та?

– Наглост пак си е добро определение, Фили, но този път е по-добре то да се използва не толкова спрямо българската действителност, колкото по отношение на поведението на Русия. Ще обсъдим по-подробно и руската тема, защото тя изскача буквално изпод всеки български камък, който човек повдигне. Но нека първо кажа, че според мен има една друга дума, която по-добре обобщава цялостната ситуация в България през отиващата си година, затова и приляга повече. Това е думата „изненада”.

– Можем ли да сложим тогава думата на везните и да кажем – повече хубави или повече лоши бяха изненадите?

– Страхувам се, че не, Фили. Поне аз не се наемам да определя в качествено отношение какво преобладава сред водещите политически събития през 2014-та. Те не само са прекалено много и трудно сравними едно с друго, ами и техните ефекти са многопосочни, нееднозначни и се реализират в различни времеви периоди, тоест, не подлежат на обективна преценка.

– Добре, тогава да ги разгледаме последователно и всеки от слушателите да прецени сам. Коя за теб беше първата важна изненада през 2014-та година?

– Това, че гражданското общество в България, което месеци наред протестираше срещу марионетния кабинет на Пламен Орешарски, не успя не само да постигне целта си и да го свали, а и заглъхна доста безславно. То остана разкъсано и не роди нищо. Да, признавам, това безплодие на протеста ме изненада – макар повече на психологическо, отколкото на разумно ниво. Още след първите дни разумът ми Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар