ВТОРИЯТ ГОЛЯМ ШЛЕМ СЪВСЕМ НИ ЗАГ-Х-ЛУПИ

май 1, 2009 at 5:44 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

01.05.2009 

/Фили/ През последната седмица София и Москва за пореден път станаха център на епизод от политико-енергийната игра, която се разиграва между България и Русия вече няколко години и в която главни действащи лица са президентите и премиерите на двете държави.

Хронологията на събитията в обратен ред. На 28 април, по време на посещение в Москва, българският премиер Сергей Станишев обяви, че са договорени спорните до последния момент въпроси за изграждане на газопровода “Южен поток” и споразумението е парафирано, като в него българските национални интереси са защитени напълно. От известното досега, става дума най-вече че е отпаднал – или поне е намерен механизъм да бъде заобикален – проблемът с руските искания “Южен поток” да използва вече съществуващата газопреносна система на България, като по този начин руснаците автоматично придобият и собственост върху част от нея – нещо, към което те се стремят твърде отдавна. Постигнато е принципно съгласие също и за евентуалното финансиране от руска страна на друг много спорен проект – изграждането на АЕЦ “Белене”, проект, който западни кредитори очевидно отказват да финансират.

Само ден преди този “успех” обаче Станишев получи дипломатически шамар. Руският президент Медведев без обяснения отложи срещата си с него, а срещата му с премиера Путин премина кратко и хладно.

Тази реакция на руснаците се разглежда от наблюдатели Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 2 коментара

ТРОЯНСКОТО МАГАРЕ 2 ИЛИ КОЙ БЕШЕ БЪЛГАРСКИЯТ ИЗБОР – ОНД-то ИЛИ ЕС-то

септември 18, 2008 at 1:59 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

18.09.2008

 

Руснаците вече прекалиха с наглостта си и ако официалните български власти не отговорят категорично на техните предизвикателства, рискуват хроничната, донякъде търпима според мнозина болка, която България изпитва като страна, въвлечена в небалансирани двустранни отношения с Русия, да се превърне в непредвидимо остра, кризисна болка, от която ще страдат и следващите поколения.

Макар може би да звучи прекалено категорично като елемент от безпристрастен анализ, този извод се налага еднозначно от информацията за последната изява на руския посланик в Европейския съюз Владимир Чижов. В сряда пред кореспондент на Българското национално радио той заяви, че очаква България да блокира евентуално решение на ЕС за налагане на санкции срещу Русия.

Чижов бе цитиран да казва, че “за да бъде взето подобно решение, то трябва да се опира на пълен консенсус и България, като всяка страна-членка, ще има възможност да не допусне такъв консенсус”. На фона на това изявление като слабо утешение звучи направената от него уговорка, че до такова гласуване едва ли изобщо ще се стигне, защото “в ЕС има здравомислещи лидери, които си дават сметка, че каквито и да е мерки срещу Русия ще бъдат безсмислени”.

На всички е известно кои, според Русия, са най-здравомислещите лидери в света в този момент – Ким Чен Ир, Фидел Кастро, Уго Чавес, Махмуд Ахмадинеджад, а от месец насам – Кокойти и компания. В тайфата доскоро беше и Саддам Хюсеин, но вече не е. Само че никой от тях пък не е в Европейския съюз.

Затова първият, макар не най-важен въпрос в случая е – кои точно европейски лидери визира Владимир Чижов и дали президентът Георги Първанов и премиерът  Сергей Станишев са сред тях. Ако се внимава в думите на Чижов, става ясно, че двамата май не са поставени дори сред тълпата здравомислещи европейци. Защото иначе руският дипломат нямаше да разглежда управляваната от тях България като маша, достойни за ползване само в краен случай, когато се стигне до гласуване, а щеше да я размаха още при предварителните обсъждания на въпроса за санкциите, когато именно политиците трябва да проявят “здравомислие”.

Ако Първанов и Станишев бяха частни лица, в този момент щях да използвам по отношение на тях един цитат от Библията – “оставете мъртвите да погребат своите мъртви”. Но тъй като са изпратени в София, а оттам и в Брюксел, за да представят и бранят интересите на цялото българско общество, позицията им в случая предизвиква тревожни въпроси.

Например – на какво се базира Владимир Чижов, когато толкова категорично предопределя българската поведение при едно хипотетично европейско гласуване? Дали е водил някакви официални разговори с български представители, които са му разкрили стратегическите виждания на страната за най-вероятната реакция в  такава ситуация? Или може би разговорите са били неофициални, но източникът на Чижов заслужава такова  доверие, че дипломатът си позволява публично да показва дипломатически  козове, които обикновено се държат в тайна – например в ръкава? Ако случаят е такъв, не трябва ли президентът и премиерът да разпоредят веднага на българските специални служби да издирят човека с голямата уста и той да си понесе съответното наказание. Или пък ако някой измежду тях самите е обещавал пред руснаците подобна подкрепа с цената на европейските позиции на България, то нека да излезе открито пред българското общество и националноотговорно да обоснове виждането си, да убеди българите, че за тях е по-полезно да влязат в ОНД, а не в ЕС. 

От друга страна, може би Чижов разчита, че българската позиция в Европейския съюз ще бъде именно такава – бранеща със зъби и нокти руските, дори в противоречие с българските национални интереси – защото има предвид големите възможности на Русия за оказване на натиск чрез използване на почти пълната зависимост на България от руските енергийни доставки? Тогава президентът и премиерът трябва да бият веднага тревога и да впрегнат всички възможности на държавата да предотврати тази заплаха, като се денонсират поне някои от най-задушаващите енергийните договори с Русия и спешно се потърсят алтернативни възможности за достъп до други енергоизточници.

Най-безобидният вариант е, че можем в случая да приемем Владимир Чижов просто за добродушен наивник, останка от времето на Брежнев, който живее с представата, че всички българи продължават да обичат Русия заради онзи никому неизвестен, но представян като изключително добър и грижовен старец под името дядо Иван. Че не е така е ясно и за първолаците. Или поне ще им стане ясно, ако им се припомни, че Владимир Чижов е същият човек, пророчески определи преди време България като “руски троянски кон в Европейския съюз”.

Както и да се разглеждат обаче основанията на Чижов да направи сегашното си  изявление, съществува остра необходимост някой от българска страна, официално и твърдо, да каже на негово превъзходителство и началниците му в Москва, че такова поведение и думи, може би допустими на руския политически пазар, са абсолютно недопустимо на европейския. Само че от сряда досега не само че нищо такова не е направено, а, както и в други подобни ситуации, България “дипломатично” запазва пълно мълчание. Мълчат управляващи и опозиционни политици, до голяма степен мълчат медии, мълчат дори политически анализатори. Сигурно се страхуват, че това може да повлияе зле на Сергей Станишев при срещата му с Владимир Путин в Сочи и той да не бъде почерпен даже с чай, какво остава за водка.

Все пак си мисля, че добре би било и самият Европейски съюз да реагира по-адекватно на чижовото изявление, което засяга принципите на самата европейска политика. Съюзът може например да прекрати пълномощията на Владимир Чижов като руски посланик в Европейския съюз и да го прати обратно в Сибир, за да се учи на дипломация. С други думи – може да го изгони дипломатически.

За целта обаче очевидно ЕС ще трябва да “се самосезира”, защото ако чака да го сезира някой от България, ще има да чака до следващата сряда. Или до друг път.

Та кой беше българският избор – ОНД-то или ЕС-то?

 

   

 

 

Постоянна връзка Вашият коментар

ПУТИН ПАК СЕ ИЗДЪНИ

септември 14, 2008 at 11:49 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов

14.09.08

Руският премиер Владимир Путин излезе с обширно интервю във френския вестник “Фигаро”. В него той великодушно дава право на следващия президент на лошите и виновни Съединени щати /който и да е той/ да работи усилено за подобряване на отношенията с добрата и невинна Русия /която и да е тя/.

В интервюто, с тон на топла, бащинска загриженост, лидерът на една от най-големите държави от третия свят изнася открит урок по история, предназначен за лидера на най-голямата държава от първия свят. Като цитира американския държавен секретар от времето на Линкълн /който и да е той/, Путин обяснява, че връзките между Русия и САЩ са по-важни за САЩ, отколкото връзките между САЩ и “всички други европейски страни” /които и да са те/.

Намеква също, че връзките между Русия и САЩ са много по-важни за САЩ, отколкото за Русия. И сега, когато те са влошени, САЩ трябва да се сърдят на себе си, че принудиха  руснаците да тръгнат на разходка сред красивата природа на Грузия, вместо спокойно да се занимават с наистина важни дела като укрепване на иранската ядрена програма, завладяване на Северния полюс или разработване на ракети за противодействие срещу агресивните антируски радари, разположени в Полша и Чехия /кои пък са те/.

И много още други важни и интересни неща казва руският премиер Владимир Путин в интервюто си за френския вестник “Фигаро”. Например как личните му отношения с френския президент Никола Саркози са “другарски и доверителни”. Само че веднага става ясно, че са такива не толкова заради споделяната и от двамата страст към красиви манекенки и други гимнастички /известно е кои са те/, а поради споделяната страст към джудото и борбата като два близки спорта.

От фройдизма и други науки се знае обаче, че който много говори, често бърка, колкото и добре да е обучен от родното КГБ /кой не знае кое е то/. Така че дори и Путин пред “Фигаро” се е изтървал да каже нещо, което хич не е за казване.

Когато говори по темата за съдбата на Южна Осетия и Абхазия, руският премиер уточнява, че “като независими държави, Абхазия и Южна Осетия трябва сами да решават за достъпа на чуждестранни наблюдатели на тяхната територия” и настоява, че “по този въпрос трябва да се разговаря с техните правителства, а не с Русия, която е признала суверенитета им”.

Само по себе си това изявление представлява денонсиране на постигнатата с най-активното участие на френския другар Саркози договореност между Русия и Европейския съюз за разполагане на европейски наблюдатели в двата сепаратистки района. То е и опит за плитък капан, в който обаче нищо чудно да се хване някой /кой ли ще е той/ ленив в мисленето и пъргав в интересите си европейски мишок. Като се предлага на Европа да седне на преговори с правителства на несъществуващи според международното право държави, се цели те да бъдат легитимирани в очите на самото международно право.

Но казаното дотук все още е опит за политика от страна на Путин, не грешка. Грешката идва веднага след това, когато, на въпроса дали е разочарован, че Китай не е признал независимостта на Абхазия и Южна Осетия, той отговаря отрицателно и добавя: “Наясно сме с приоритетите на външната и вътрешната политика на Китай и не искаме да ги поставяме в неудобно положение. Директно го казах лично на китайските ни партньори, когато бях в Пекин за Олимпийските игри – исках предварително да снема от тях тази отговорност в отношенията ни”.

Както изглежда, в залисията Путин е забравил, че беше в Китай за откриването на Олимпийските игри, което се състоя на 8 август, в началото на руско-грузинския конфликт. А независимостта на Абхазия и Южна Осетия беше обявена след двадесети август и призната от Русия в самия край на месеца, вече към закриването на игрите.

Та, пита се в задачата, с какви правомощия и от чие име руският премиер по  времето, когато Цхинвали още беше в грузински ръце, е провел задълбочени разговори с китайците /колкото и да са те/ и им е признал правото да не признават независимости, които в онзи момент дори не бяха обявени от “правителствата” на двата грузински сепаратистки района.

Пита се също – с какво безочие, въпреки този си гаф, сега Путин се опитва да изпрати своя другар и доверител Саркози, целия Европейски съюз и приятеля си от времето на Линкълн – САЩ, да разговарят за разполагане на международни наблюдатели със същите тези  “правителства”, които без братската руска помощ не могат да свалят или вдигнат ципа на панталоните си.

Но като се замисли човек, в това няма нищо чудно. Защото съществуват много примери, че руснаците /които и да са те/ водят международните си дела, сякаш живеят в свят, застинал някъде по времето на Линкълн. С претенцията си обаче, че и останалият свят трябва да живее в това време, Владимир Путин /който и да е той/ рискува след края на мандата си да остане популярен в света единствено с въпроса “Кой беше той?”

Освен ако не остане с нещо много по-лошо.

 

 

  

 

Постоянна връзка Вашият коментар